Свикнали сме да получаваме всичко, което искаме, веднага и на момента. Не е наша вината, обществото ни е такова - консуматорско. Дали е вид информация, която намираме в интернет за по-малко от 2 секунди, или си поръчваме тениска от онлайн магазин и очакваме да я получим в следващите 2 дни, ние сме разглезени и мързеливи. А най-мързеливи сме, когато става въпрос за храна. Ако мама не е разположение да ни сготви тава с мусака в неделя, която да стигне поне до вторник, то със сигурност приятелите ни след работа ще искат да седнем в някой ресторант, да си поръчаме по една шопска с пържени картофи и да се приключва. А в обедната? По един дюнер със съмнителни съставки в соса в доста голяма част от случаите ни се струва повече от достатъчен. Ама какво да се прави, нали трябва да се наядем за двайсет минути и пак да се върнем в офиса. Защото всички все бързат и никога нямат време.
Но защо? Каква важна работа имаш, че не можеш да отделиш 1 час, за да се насладиш на компанията не само на хората около теб, но и на храната, която си поръчваш? Диванът във вас няма да избяга, нито вторият сезон на сериала, който чакаш от половин година, а ежедневието ти може да бъде изпълнено с толкова удоволствие, колкото оранжевото може да е новото черно, вече пет сезона.
В тълковния речник понятието гастрономия означава кулинарно изкуство, което почита и изучава традициите, техниките и културата на хранене; как е приготвена храната, с какви подправки е съчетана, как е поднесена. Изкуство си е, откъдето и да го погледнеш. Но все по-малко хора успяват да се насладят на това. Какво е съобщението на артиста, чиято творба консумираш, е въпросът, а не колко време ще чакаш да ти напрвят една тортиля, ако я искаш с пържени картофи, а не с чипс. Какво откриваш в платното пред теб, което в случая идва под формата на чиния?
По думите на Джордж Бърнард Шоу няма по-искрена любов от тази към храната, защото все пак всичко, което правим за себе си, ни носи удоволствие. И, не, не живеем, за да ядем, а ядем, за да живеем, но някак си сме изгубили връзката и целостта на този акт. Храната сплотява връзките, запознава те с нови места и нова култура, и то във време, което отделяш изцяло за себе си. Ароматите и вкусовете имат способността да се запечатат в ума ти като далечен спомен и когато се сетиш за него, всъщност разбираш, че ти липсва преживяването. Така някакси се пренасяш, когато беше в Париж през 2012 и закусваше кроасан на пейка в кралските градини, въпреки че е 2017, а ти си в пекарна на Витошка.
(Поне така ми се случва на мен, де. Не всеки закусва във Версай, сякаш е най-обичайното нещо в живота му)
Но толкова по носталгията. Знаем, че си дошъл, за да разбереш как по дяволите се стига от капрезе с белени домати, домашно песто и балсамико до гастрономически оргазъм?
По същия начин, както и до нормален, а именно със стимулирането на сетивата. Съчетанието на цветовете в чинията, вкусовете, които експлодират щом докоснат непцето, аромата на подправките, подсилен от чаша вино и шумът около теб, който като че ли се заглушава с всяка хапка, са рецептета за вълнение като никое друго досега.
Затова, спри се за момент, седни в ресторант, чиято атмосфера допринася за този личен момент и проведи един безгласен разговор с ястие, което те кара да почувстваш нещо. Спри се за момент и се наслади на гастрономическия оргазъм, който можеш да получиш. Просто трябва да го поискаш. И да знаеш, че го заслужаваш.
А кое е мястото? Това го оставяме на въображението ти, а идната седмица ще ти издадем малко повече за гурме храната в София. Как, къде, кога и най-важното: защо.
Текст Ралица Котопанова
Коментари