Ух, не ми се става! Не може ли от догодина?
Това бяха първите ми думи на 15 септември 1987 - моят първи учебен ден. Тръгнах на училище на 6 години. И го осъзнавах много добре онази сряда сутрин. Потънах във възглавницата и се надявах да мине номера с "догодина". Но не, с доста сумтене и мрънкане влязох в банята, а оттам в кухнята пред сандвича и млякото с какао. После облякох новата ризка от мама, хванах панталона с нови тиранти (протохипстър в първи клас) и се понесохме в стария Фиат на баща ми.
Като дете бях ужасно срамежлив и притеснителен. И когато в двора на 131 СОУ видях шарената тълпа от стотици деца, сериозно се стъписах. Организирани по класове в разграфения двор, класовете се разделиха на групички и се понесоха към входа. От страх се хванах за ръката на Лили - момиче от класа ми, с което се запознахме на двора, докато се оглеждах панически за познати лица.
Влязохме в класната стая на I И клас и се запознахме с другарката Веселинова, която щеше да ни води през първата година в училище. Дадоха ни престилки - онези грозни, тъмносини униформи, които обличахме до 1990, инструктираха ни какво да носим от следващия ден натам и ни върнаха на ухилените и просълзени родители.
Тепърва обърнах внимание на всички цветя и балони, успокоен, че първата среща с училището далеч не е толкова страшна. Сега беше ред на снимки пред входа с букварчета и другарчета, а след това любимата ми част - прибиране вкъщи и подреждане на учебници и тетрадки в новата ръбеста чанта и прочитане на първите уроци от буквара - четях вече от година и нещо и много се притеснявах да не се изложа пред класа. А след това... минаха 12 години в училище.
Тази сутрин на път към редакцията гледах родители и деца, понесли чанти и цветя и първият ми учебен ден изплува без да го викам. Явно си стои там и чака повод да намигне. Честит 15 септември и се насладете на всеки учебен час. Остават познания и приятелства доживот.
Коментари