Да кажа ли истината на нашите деца, Делфина, ако ме попитат откъде са се появили? Защото, ако те са твои деца, мое малко морско конче, щяха много да приличат на тебе.
Откъде ги
взе пък тези, ме попита ти, когато изгасих
голямата лампа и светнах малките коледни
лампички, преди да те целуна за първи
път.
Ти беше смела,
Делфина, и искаше да те возя, седнала на
кормилото на колелото. Облягаше се на
раменете ми, а аз намествах брадичката
си на извивката над кръста ти, за да
виждам шосето. Веднъж стигнахме чак до
полето извън града, където под пътя
минаваше тръба за напояване на житата.
Беше толкова широка и отворена от двете
страни, че ти се пъхна и пропълзя по нея
до другия й край. А после ме накара да
дойда и аз. Опитах, но се заклещих. Много
широки рамене имам. Ти се засмя. Изпълзях
обратно, качих се на шосето и пресякох
отгоре. Цял ден не спря да повтаряш, че
съм страхливец. По дяволите, как да ти
обясня, че ако бях страхливец, нямаше
въобще да опитам.
Направихме
и вино от касис. Преди да го изпием,
изядохме цялото джибри. И се напихме от
суровото грозде още преди да опитаме
виното. Ти ми се закле, че би отворила
винарна някой ден. Сухият въздух би бил
благоприятен за лозята и за бронхита
ти също. Бях се заредил с ментови бонбони
по всички джобове, за да ти дам веднага,
щом те хванеше някой пристъп.
- Искам да
сме стара двойка, Делфина, тогава не би
било никак странно да се приближа и да
те целуна. Сещаш ли се откъде е това? От
филма със заглавие, което на български
звучи ужасно - Ритане и
пищене от Ноа Баумбах.
Гледахме го в мазето на онази къща, в
която ти се грижеше за котката Анимал
през коледната ваканция преди много
години. И ти плащаха по десет кинта на
ден. А в последния петък, преди да се
върнат стопаните, се изви страшна буря
и орехът до къщата се разцепи на две, а
един клон потроши прозорците на вестибюла.
Но, слава Богу, Анимал не избяга през
счупения прозорец, защото вече беше
свикнал с тебе.
И после ти
си тръгна, Делфина. Аз те гледах как си
събираш нещата и ги пъхаш в куфара. Даже
ти помогнах и свалих двата кашона с
непотребни глупости до кофата за боклук.
Повиках таксито ти и докато го чакахме
на верандата, ти беше в зелена пола на
маргаритки и трепереше. Накрая се
целунахме като стара двойка за довиждане
и ти ми каза как се надяваш, че те разбирам.
Аз никога не бях се чувствал така свежо
след толкова малко сън.
Радвам се,
че те виждам. Пред църквата, в която има
поне една сватба на ден. Знаех си, че ще
се засечем тук някой ден. Нека поседим.
Виж, аз си нося и броеница, за да минава
времето ми по-бързо. Представи си, че
това са нашите деца, Делфина.
Знаеш ли,
смешно е, като си помисля, че както ни
гледат от стълбите сега, сигурно ни
вземат за едно старо семейство пенсионери,
мое малко морско конче. И си мълчим,
защото сме си омръзнали.
Фотография Васил Танев
Коментари