Сега или никога. И най-често избираш никога. Пролет e, а спирката те кара да те е яд, че за пореден път си изпуснал момичето на живота си. Слизаш тромаво, засрамен и зяпаш глупаво, но за щастие нямаш сенна хрема, а няк‘ви други хорат имат и това те крепи да не рухнеш. Тя потегля към следващата спирка, ти потегляш към следващата любов. Пролет е, вероятно ще я срещнеш след десет минути, след още час пак, с нова рокля, с по-голи бедра от миналата пролет, с една година по-възрастна, с две по-малка отколкото трябва. Тя не пита, особено, когато по пазарите се появяват пресни зеленчуци - домати, репички, босилек - скача ти на врата и ти прави най-огромната смучка. А ти я носиш като медал, с усмивка и слънчеви очила, докато ангелогласен хор пее „FKA Twigs и Sade", които много си приличат, само трябва да се заслушаш. И, бам - чалга, вафли, дюнер от автомивка, такси за лев и пе‘есе на километър, абитуриент в стълб, сметка за парно през май месец, контрольор, когато си за една спирка, ама... Не, тия неща са за есента, сега сме безсмъртни и трябва да се целуваме, или поне към това да се стремим, така е нормално, питайте бабите си.
Не е трудно да ходиш хванат за ръка с някой, пролетно време. Майките си позволяват бира, в парковете се разхождат гимназисти, пробвали джойнт за първи път. Полицаи яздят коне, а един приятел им вика кентаври. Младите се целуват, като рокзвезди. На възрастните им се спи, наричат го пролетна умора, ама ти си някъде по средата и хем ти се спи, хем не ти се спи сам, хем ти е все тая и е достатъчно красиво, че всички, дори без да искат, са омекнали и добри по природа. От времето е.
От опит ви казвам, ако искате услуга от някой, не го правете докато вали дъжд. Така работим. Маймуни, които си играят с роботи. Зависим много по-пряко от облака над главата ни, отколкото от Венера и от часовника на лявата ръка. Повече прогноза за времето, по-малко хороскопи. Звучи като лозунг на трийсетина години, но понякога мъдростта се крие в малките неща. Ето, децата например, с техните изречения, от които тръпки те побиват. Сякаш някой се вселява в главите им и те оставят на място, като красиво момиче, излизащо от подлез, което знаеш, че мирише добре, знаеш, че ще ти каже тайните си, знаеш много неща, преди да са се случили. Мечтаеш и е по-силно от 3D кино, рана на коляното, дълго кафе и от мускулите на прасците ти. Краката ти се стапят и имаш нужда да си поседнеш, ама къде ти време, трябва да я преследваш, поне малко.
Облаците са наредени правилно и ловът ти е успешен. Изпращаш я до тях, без тя да знае и ако целта ти не беше да остареете щастливи заедно, щеше да е супер creepy. Сега е просто съмнително, но дреме ти. Имаш причина да дишаш следващите минути и тя е толкова красива, че за няколко преки забравяш, че си имаш любима. За малко живееш свой живот от друго измерение. Пожелал си друга, повъргалял си се наум с нея, в голямо легло, защото е пролет и не е забранено, даже е задължително, даже мисля неизбежно.
Мисля, че хората, като седнат на пейка с бири, сокове, кучета и якенца, за когато захладнее, трябва да си разказват за ежедневните трепети. Влюбените да си споделят за срещите с любовта и всевъзможните й измерения, защото си струва, защото е най-добрият учител, когото познавам. Трябва по-често непознати на улицата да се целуват дори само веднъж, за двайсет секунди. Защото любовта им се е случила в грамадния магазин за хранителни стоки, защото предпочитам надписите МИТКО + ГЕРИ = ВНЛ, пред ТУРЦИТЕ НА САПУН, защото екстазито е по-добро от хероина и защото в крайна сметка, в реалния живот, доброто винаги побеждава. Резултат от победата е момичето със сладоледа във фунийка, което ще ми докара усмивка след известно време, като инфаркт. Отникъде ще се сетя за нея, за което ще й благодаря веднага с - „Прекрасна си" - и ще си продължа, надявайки се да не изглеждам много дебел с тая риза, изумен от лекотата с която и го казвам. Хм, не беше трудно. Резултатът е, че сладоледът й ще е по-вкусен. Когато се оглежда във витрините ще забелязва малките си очарования, а когато отиде при момчето си, ще го целуне така, както му се иска. Win-win.
Аз съм пред подлеза, в който влизам влюбен до уши, в най-малко пет момичета, които докато си редувам крачките, като сънища започват да избледняват и да губят очарованието и плътността си. От другата страна на подлеза излизам влюбен в една, която ще е с мен и зимата, стига облаците ни да се наредят добре. Ще се прибера, с момините сълзи за три лева, които си поиска сама и ще й разкажа за първия път, когато се опитах да целуна момиче. Как се чувствах като гардероб и ядях солети от нерви, докато се навеждах да я целуна. Нещо не ми идваше отръки и предложих на две глави по-високото от мен момиче да ядем дюнер. Ядохме дюнер, а до там се държахме за ръце и никога не се целунахме. Разказът ще е между другото. Между приказките за сергиите, препълнените улици, изненадващия дъжд, къде има вкусни сандвичи и детето, дето пееше с пълен глас, докато удряше с лопата в пясъчника. И ще си струва. Та мисълта ми е, освен за целуване и разходки по никое време по празни улици, няма по-добър момент от пролетта да срещнеш някой, при когото да се прибираш, за да си разказвате. Доказали са го учени от някъв си университет и е добре да им вярвате. Любовта винаги е от пръв подлез.
Коментари