Имало не едно време, а сега. Почна нова година и в олигархичното царство-господарство е непрогледно. Препоръчва се излизане с джобен и кухненски нож. С мачете. Мъглата е плътна и става за рязане. Агресивна е. Не прощава. Погълна Невски, НДК и Съветската армия.
Освен пара, прах и смог, има и друга мъгла. И видима, и сенчеста. Безпощадно лакома, глупава или апатична. Наричат я „нищо не може да се направи", „българска работа" или „маскари".
Някъде в търбуха й са списанията Една седмица в София, Егоист, Нов Ритъм, Едно, Алтера и Сезон. Компания правят кината Сердика, Изток и първият мултиплекс; за малко и Евро Синема да замине. Мъглата храносмила бар 703, Blaze, О! Шипка, Жълта музика, радио Тангра, телевизия ММ и Софияленд. И още, и още. Мъглата оглозга какво ли не.
Аха да изяде бежанците с парцалите. ООН призова ЕС да не се спазва Дъблинското споразумение по отношение на България. Да не се връщат търсещи убежище на територията ни заради заплаха от унижение.
Не ме мъчи болна носталгия. Не съм таксиджията от вчерашния репортаж, който сумти, че няма видимост, носи тъмни очила и не му бачка фар.
Да, има нови и хубави неща. Има и Приятели на бежанците; Мимас устоява на всичко повече от петнайсет години. Обаче мъглата безмилостно изплю Най-хубавите години от нашия живот право по Националната.
„Аплаузи за бижуто на 60-те години - лек автомобил Москвич - за който се чака с години!" Хайде не. Най-хубаво е да си млад. Младините са щастие, дори и в пространство на лъжа. Без свобода или избор. С неравенство за (почти) всички.
Безкритичното реанимиране на осталгията (немската дума за сантименти по Източна Германия) не е здравословно. Редно е да има памет. Полезно е да се четат репортажи на Георги Марков. Или книги на Иван Еленков и Асен Игнатов. И да не се цикли. Развлекателната възхвала на миналото е садо-мазо жестокост към бъдещето.
Днес има перверзни усмивки от старите ленти. С блесналите жита. Внезапните добавки към проекта за промени в Наказателния кодекс рязко ще ограничат свободата на словото. Ще ни приближат до нагла цензура. Сладко ястие за изтънченото небце на мъглата.
Ненормално е да се хвърля в затвор за снимки и клипове. Ако това се случи, ще е ясно, че властта и публичното са частно парти. Скъп клуб със залепена на входната врата страница от закон: „Вън! Или!". Край на гражданския и медиен натиск.
Мъглата акушира и други закони. Томас Лафчис отдавна напусна ФК Левски. За лаф мохабет се появи Lafka. Мъглата я гали с монополен проектозакон. До будка видях графит, който бъзика слогана на веригата - „Та6ак, навсякъде, където не ти трябва."
Мъглата нашепва, че ще бъде приет Законът за фрустрацията. Мъглата готви бляскави перспективи! Дни без недоволство и меланхолия. Ликувай, народе!
Мъглата безнаказано прави от местния живот мъртвило. От свободата - поданство. Преследването на щастие е гонене на нещастието. На Михаля и на собственото. Общото добруване избяга.
Мъглата пречи да се съхрани сетиво за светлото. Без значение дали става дума за нови трамваи или за победи на Цвети Пиронкова. За шанса Теодор Ушев да вземе Оскар. Или Добринка Табакова да спечели Грами. Или за поместването на страната в Rough Guides като топ дестинация през 2014-а.
Като не идва светлина от мъглата, решението е просто: ще си светим сами. Да светим маслото на мъглата, един вид. Метафорично. Мъглата има имена и лица. Може да се продължи осветяването им. Да се назовават. Да се заклеймяват. Осъждат. Поне морално. С хумор. Естетически. Протестно.
Има толкова хора, които не искат животът им да е мъглив или съветски филм. А хубав. Това желание не пада от екран. Билетите са безплатни. Това мислех на първи януари.
На шестия ден Бог сътворил човека по свой образ и подобие. На шести януари Сидеров пак показа, че не е от нормалните човеци. „Пада ли му имунитетът, или ще му стърчи в гащите?" ме пита приятел. Депутатът няма божествени сили. Волната му програма ще има край. Ще бъде съден по делата си. Не може да изискваш документи за проверка на дипломат... Разделение на законодателна и изпълнителна власт, Виенска конвенция от 1961-ва, едно, друго...
Летвата е толкова високо, че и Стефка Костадинова не я вижда. До летящите чинии е. Януари в самолет. Февруари ще иска легитимация от астронавти в Международната космическа станция.
Освен ако мъглата не го погълне. Той ще падне, друг ще го смени, какво тук значи някакъв си популист? Има кой да израсте от грозно агресивно пате до красива послушна патерица на властта.
Или ще имаме новина, както казваше Бареков! Прогнозата е тези дни мъглата да се разсее. Да иде на по-добро място. На топло, под домашен арест, в стая с меки стени. С всичките си приятели. Нова година със стара мъгла не се прави. Няма Сънчо и Лека нощ, деца. Гражданите са будни. Свърши приказката, дето политиците 365 дни яли, пили и се веселили. За тях почна трудното. И за нас. Време е да се пише друга приказка. Страниците на дните са бели.
Фотография Васил Танев
Коментари