Дъ
Калърфийлд е името на групата, създадена
през 1984-та година от Тери Хол - бившия вокалист на
Дъ Спешълс и Фън Бой Трий. И
въпреки че Тери винаги е бил начумерен
сноб в мизерно настроение и на всичкото
отгоре фен на Манчестър Юнайтед (емотикон
тип "повръщам"), името на този негов
проект силно ми допада. И винаги съм
искал да опиша родния си град по този
начин. За съжаление реалността в София
не е точно такава (макар и за предпочитане
пред тази в Горна Оряховица). По-често
напомня "Ghost Town", славното парче на
Дъ Спешълс, разчовъркало болезнената
тема за безработицата в Обединеното
кралство преди трийсет
години. Помня, че като дете виждах
очарователни графити по лондонските
стени, които украсяваха откъси
от текста на песента.
Е,
сега и ние си имаме безработица, имаме
си намусени сноби, имаме си и фенове на
Манчестър Юнайтед - твърде много,
ако питаш мен! Но си нямаме кой знае
колко очарователни графити. Или поне
не толкова, колкото бихме искали или
колкото си мислят, че са ни дали многото
улични артисти. За някои от тях като че
ли е достатъчно да обезобразят нечия
входна врата, стълби, прозорец или кофа
за боклук с артистичния си "подпис".
Известно ми е, че е световен обичай
"артистът" да разхвърля името си
из градското "платно", и то не винаги
в комплект със своя творба. Доста агенти
обаче приемат това твърде буквално.
Попадам на едни и същи signatures, без да съм
виждал нито едно произведение на авторите
им, нито на стена, нито в албум, нито в
интернет, ни-къ-де! Те просто си се
подписват. Кой знае, може
би още не смятат, че епичният
труд, с който ще шашнат света, е съвсем
изпипан докрай. Все пак на Гънс`н`Роузис
им отне 15 години, докато
ни поднесат този божествен дар "Chinese
Democracy". Но на нас отдавна бе престанало
да ни пука.
Нямам
нужда от твоя автограф, вълшебнико! Ти
не си Салвадор Дали, за да ме накараш да
отчупя парче от стената, която си
маркирал, и да хукна към
търг в Sotheby`s. Не си също
композиторът и пианист Джон Кейдж,
който през 1952-ра създаде "4:33" - една,
хм, "пиеса" от четири
минути и трийсет и три секунди тишина.
Мдааа, музикално произведение
без музика. Измислено още по времето на
дядо ти.
Така
че повече съзидателна
продуктивност, моля! Нека видим какво
умеете. После може и да съжаляваме, но
няма как да знаем предварително. А и без
това няма какво да губим - стените са
уродлив сос от зле нарисувани
свастики, старателно изваяни, но все
така грозни сърпове, чукове и петолъчки,
безсмъртни български класики като "хуй"
и "кур за", етнически слогани тип
"турци, мрете" - израз на прословутата
българска толерантност, или закани от
рода на "Сидере - анатема!" (признавам,
че това последното ме накара да се
изкискам един-два пъти, когато го видях
за пръв път).
Разбира се, стените на един град често са израз, поне отчасти, на душевността на жителите му... Както се пее в парчето "Start" на Дъ Джам - what you give is what you get! Или в случая - what you see is what you get!
Фотография Васил Танев, Илиян Ружин и Валентин Даневски
Коментари