„В Андора, подобно на
всяка друга малка държава, хората не можеха да се понасят помежду си." Думи на
Макс Фриш от първата глава на забравих коя книга, едно от онези стари соц-издания
на Панорама или Отечество, или Господ знае кое от всичките, от които навремето
строях замъци за оловните си войници и които, понякога, дори четях. (Без
непременно да разбирам за какво точно става дума.) Често се сещам за тази
показателна сентенция на палавия швейцарски писател и драматург, посетил Източна Европа през 30-те години на миналия век.
Е, България не е чак
толкова малка, колкото Андора (шестата най-малобройна нация в Европа, но втора
по средна продължителност на живота), но е далеч по-бедна. Едно е сигурно обаче
- и тук местните не живеят във взаимна хармония и обич.
Особено популярни и
характерни за „богатата българска душевност" са фрази от рода на „абе мани,
българска работа", „аз българска музика не слушам", „аз български филми не
гледам", „аз с българи не обичам да работя", „аз с българи не обичам да общувам", „българите са ебати селяните", „ебаси
БЪЛГАРИТЕ" и т.н.
Самият аз не съм кой
знае какъв патриот, доста неща тук не ми допадат и именно затова прекарвам
известни периоди от живота си извън тази страна. Това обаче съвсем не ме прави
квалифициран да размазвам и сривам със земята абсолютно всичко, пръкнало се тук.
И винаги са ми били интересни хората, които го правят. Те самите явно считат -
пардон - смятат (fuck off съветски влияния) себе си за англичани, германци или
минимум американци, а вероятно някои от тях дори са достойни за гражданство в
Монако. Или най-малкото за по-различни от „тия селяни, българите" и със
сигурност по-добри от тях.
Окей, coolio, пичага -
ти не слушаш българска музика и не гледаш български филми, понеже са „шит".
Нека тогава да видим самият ти, в сферата, в която работиш, дали си на световно
или поне на европейско ниво. Дали си хипер добър компютърен специалист, дали
правиш супер яки реклами, дали оправяш тръбопроводи и мивки както никой друг,
дали пишеш и се изказваш безупречно, дали играеш фантастичен футбол, дали
поправяш ключалки като хала, дали си приказен търговец, изумителен адвокат,
разкошен библиотекар или ебач а ла Роко Сифреди. И дали няма да е яко аз да
дойда на твоята сергия, в твоя магазин или фирма и да махна с ръка
пренебрежително погнусен, с думите: „Ааааа тия чушки/панталони/полици/оферти
не стават, български са". Или още по-яко - „Тия щори са шит, ама не, щорите са
си западни и са си яки, обаче ТИ, който ги продаваш, си българин, съответно
цялата работа си е ебаламайката"...
Или пък да се съглася
напълно с теб и да кажа: „България за нищо не става и всички вие сте селяндури."
Тогава нищо чудно ти да ми извъртиш обичайния си номер и да се засегнеш и разпалиш
като големия патриот, който всъщност си, и да ми се разкрещиш, че България е „велика"
държава, трябва да е на триста морета, целият Балкански полуостров ни
принадлежи, обаче ни завиждат и срещу нас има конспирация. И да ме порицаеш,
задето пея на английски.
Е, кое от двете е, ШИЗО?
(Сетих се
за книгата, беше пиесата Андора, колко
проницателно от моя страна.)
Фотография Васил Танев
Коментари