Те мразят клишетата и етикетирането и честно да си признаем не ги виним. Той има тату с червена целувка на ръката и вече сме те срещали с нестандартния му свят, а тя макар и Снежанка, май отдавна е зарязала седемте джуджета, именно заради баналността на аналогията.
Те се завръщат или заминават, по-принцип са тук, но ги няма, защото са навсякъде и едни такива ми ти не рамкирани неща. Те са Войн де Войн и Снежанка Михайлова-Кански, а тяхната точка на засичане е любовта към съвременното изкуство и търсенето на нови изразни форми, защото сетивността не може да ти я обясним с табелка - знаеш как е.
Видяхме се в една ранна утрин, за да ни разкажат за новия си проект, за случването на изкуство на родна територия и защо Войн се е изморил от „западната Капиталия", която тотално си е забравила ценностите. Докато Кански ми показваше Butterfly Alphabet - лично сътворена от нея, а аз смело отбелязвах, че и двамата са родени през 1978, разговорът неусетно потече в най-различни посоки и ние решихме да не му пречим да си изкуствохолира. Следите, които остави са по-долу, а как така един Институт за пърформанс и теория не тежи като сграда, а като смисъл, вижте:
Координати: 430 северна ширина, 250 източна дължина / България:
Набори от 1978, тръгват на училище като послушни деца, по-рано от предвиденото, след което дружно завършват Италианската гимназия. Едва дванайсеттгодишни стават част от детско авангардно студио Камбана, с ръководител Снежина Казакова. По думите на Войн, не тези първи стъпки в света на авангардното са причината да се занимават с изкуство, но несъмнено това е била една интродукция, едно ядро, което ги е спечелило в отбора на сценичните типчета. И което им е помогнало да ги приемат в НАТФИЗ, като едни от най-младите агенти, едва навършили седемнайсет. Там прекарват само една година, а после следва...
Заминаването:
Заминават горе-долу по едно и също време. Тя за Флоренция, където учи философия, занимава се с театър, а след това се запътва към Амстердам и продължава с пърформанс и теория. Има малка издателска къща - The Last Books, в която работи на границата между философия и съвременно изкуство, като се опитва да даде материален облик на теоретичните проникновения. Той започва с Лондон, преминава през Париж и Берлин. Изявите му са заключени в двегодишен курс по хореография и съвременен танц в едно от най-реномираните места в Лондон, PR и стартиране на експериментален лейбъл с Андреа Круз, който в момента е набрал светкавична популярност, както и изучаване на кино в Париж. За Берлин даже не ни се говори, защото нещата са много, но ние питаме „защо", а отговорът е в конкретика по-долу:
Кански: Заминахме, за да продължим да правим това което ни харесва, да продължим да изследваме, да търсим...
Точките... на засичане и другите заподозрени:
Амстердам събира хората. Твори идеи. Изпушва ги и ги свива, и пак ги изпушва. Амстердам си е Амстердам. И тук така...
Войн: Нашата точка на засичане със Снеж, въпреки, че постоянно сме поддържали контакт през тези години, беше в Амстердам, в института за изследване на пърформанса и на експерименталните форми DasArts - Master of Theatre, сега вече е по-насочен към театър и конвенционално изкуство. Там се засякохме и всъщност се роди идеята да работим по-сериозно заедно.
Снимка от лекцията-пърформанс Ann and The Giant Appel / Фотография Jeff Weber
Кански: Там имаше хора с различен бекграунд, които се интересуваха от пърформанса като формат, за да продължат да изследват някакви неща в собствените си дисциплини. Получаваха се съвсем естествено някакви хибридни форми, не задължително строго форматни и етикетирани.
Завръщането:
Кански: Миналото е невъзможна страна. Времето не тече линеарно. Това усещане за принадлежност, за енергия и исторически момент никога не е отминавало. За нас е важно да направим връзка между живеенето и работенето навън и отношението или чувството когато сме тук. Може би завръщането е някаква идея, с която първо трябва да се справим емоционално, защото самата ни реалност е в течение, защото няма конструкции, няма ясно установени норми и всеки един от нас стои сякаш пред задачата как това, което му се случва има някакъв смисъл, как произвежда смисъл... Завръщането в такъв смисъл е установяване, от която да продължим.
Войн: За нас със Снеж това завръщане е по-скоро една крачка напред, не назад. Дори за нас е време да си направим една съпоставка и връзка, с това, което сме научили и видели и онова, което е тук.
Кански: Ние сме от тези хора, които виждат в България това, което се е променило, а не това, което е останало същото. Истината е, че тук именно поради липсата на сериозна държавна политика в сферата на съвременното изкуство и културата като цяло се получава един институционален вакуум, който има и позитивни, и отрицателни страни. Мъчителното е, че енергията на хората, които имат идеи и искат да правят неща в страната, не е подкрепена с реални възможности това да се случи, така че единствения вариант е да продължиш навън или да продължиш тук, удържайки стоически на корупцията и другите регулатори, действащи във всяка сфера. Това, което ме впечатли най-много в протестите например е, че те бяха протести именно против този начин на мислене и на функциониране на държавата. Положителното в липсата на регулатори е, че този вакуум може да стане реална материя за критична работа.
Бг Лувър и съвременно изкуство в България:
Кански: Един музей на съвременното изкуство е свързан с много сериозна политика в държавата, което от своя страна изисква политическа компетентност, която тук като че ли отсъства напълно. Иван Мудов направи прекрасни работи на тази тема. Това например (и още много други) е един дебат, който няма да го решим тук, но точно такива дебати днес са ни нужни и ние се присъединяваме към хората, които са ги започнали и работят в сферата на независимата култура през последните години.
Войн: Има куп прекрасни работи на толкова много артисти, защо да не се съберат? Ако пак се върнем към това от къде трябва да тръгнем, за да изградим някакъв конструкт на тези механизми у нас, просто е нужно самите ние артистите да имаме по-фини, по-точни и ясни изисквания към държавните лица, а не да се примиряваме с непривлекателните пространства, които се раздават напоследък например. Идеята е страхотна, но това е една утопия, която тотално се е превърнала в дистопия, защото е един изцяло капиталистически модел и не може той да се вземе 1 към 1 и да се интегрира тук. Тези места досега са функционирали по-абсолютно различен начин, в зони на София, където изкуството не действа въобще, като някакъв вид даденост. Именно затова ние решихме да работим по-независимо. Защото за тези места, давани от държавата, първо трябва да имаш доста средства, за да ги оправиш, за да ги обезопасиш и не се знае дали след две години няма някой да ти чукне на вратата и да каже: „това е мое". Прекалено много примери сме взели и сме ги сложили тук, но тази трансформация е само външна. Този скок ни е накарал да пропуснем много неща отдолу. Ние сме се превърнали в тотален капитализъм, с неща, които сме взели, но които не работят на местно ниво.
Кански: Преди да говорим за музей, трябва да говорим за живеенето ни. Интересното тук, е че ние живеем много интензивно, изживявайки лично и колективно големите исторически промени, които са свързани и с промяна на психологическата нагласа. Трябва да осъзнаем, че тези промени, които толкова желаем вече ни се случват - това е реално, а не поредната разбита мечта.
ПроектЪт:
Новият им проект е условен и супер конкретен същевременно. Войн и Снежанка се завръщат или не, за да започнат активна работа тук в България. Името на новото им занимание ще бъде Институт за пърформанс и теория и ако бързате да си представяте огромна сграда с пишещи машини и пропусквателни карти на входа - помислете пак! Идеята на тяхната организация е по-скоро да присъства като смисъл, а не като сграда. Под това име ще работят те като ядро и различни артисти. Ще се организират акции, изложби, пърформанси, премиери и др. Ще се работи без нуждата от ограничаващата конкретика на определена сграда или място. Институт за пърформанс и теория ще са всъщност хората, а не рамката. Той ще събира идеи, ще обединява артисти и ситуации, ще търси нови различни форми за изразност на настоящето. С това име ще работят български и международни имена, за да направят процеса на случване на съвременно изкуство в България по-активен. С една дума Институт за пърформанс и теория ще е една подвижна структура от креативни хора, които всеки път ще менят състава си, за да ни радват с много интересни и нестандартни събития в сферата на културата и честно да си кажем: чакаме го с нетърпение!
Войн: Институт за пърформанс и теория всъщност е идеята за един отворен процес. За начина, по който идеите пътуват и как едни неща могат да се случват и тук, както в Париж и навсякъде другаде, и те са свързани. Идеята се зароди преди две години. Тогава започнахме обсъждане помежду ни, как точно да протечат нещата в една динамична схема.
Кански: Когато започнахме да си говорим, че трябва да се установи връзка между живеенето ни навън и работата ни тук, идеята ни всъщност беше да се даде път на тази връзка между теоретичната работа и това, което нарекохме процеси на осъзнаване и перформативност. Самото перформативно, което не е идентифицирано със сцената, а със самото живеене. Идеята е за изграждане на наше поле на работа и рефлексия. Имаме вече измислени различни формати, които не са обвързани конкретно с определено място. При работата ни навън ние сме експериментирали доста и с това по какъв начин самото пространство може да бъде обособено. Така че ако ни трябва пространство ще имаме такова, ако не ни трябва, може нещата да се случват в градска среда и навсякъде, където е нужно.
Войн: Проектът стартира в Париж, където ще участваме двамата съвместно в една изложба на 27 май в Galerie Bernard Jordan. След което за България първото събитие, което сме решили да направим, за да дадем старт и публичност на цялото нещо, ще бъде през юли. На него ще раздадем и нашия манифест, което е силна дума, но по-скоро нашите основни точки за работа в бъдеще, нашата концепция, към която се стремим, ще бъде представена.
Кански: Ако трябва синтезирано да го представим, то би звучало така: свободата е нещо, за което трябва да се работи!
След основен анализ на точките на засичане в изкуството разбрахме още, че целта на Института е да изследва. Кански и Войн искат да се вгледат навътре, за да ни покажат какво става навън. Целта им е да изследват живеенето, социалните връзки, създаването на структури и механизми, адекватни на съвременната реалност и още много. Ако ти стана интересно, навличай бялата престилка на изкуство-изследовател и очаквай юли месец. А дотогава, просто намери приятните арт агентчета ето тук.
Текст Михаела Самарджиева / Фотография Славея Йорданова
Коментари