Мястото е колкото една човешка длан (тоест петнайсетина квадрата открита тераса пред пекарната на Слънце Луна), но отказваме да го наречем „пазарче", защото е голяма работа. Изникна в началото на юли като плах предвестник на любимата по цял свят идея земеделците от малки стопанства в околните села да наберат каквото е узряло в градината и да го докарат право в града, като спестят надценката на прекупвачите. Славата на пазара в Лозенец бързо-бързо се разнесе и към днешна дата от пет до осем вечерта всеки петък терасата пращи от щайги, кофи, кашони и купувачи с платнени торбички. Дори „околните села" вече не са чак толкова околни, щом идват и от село Росен, Бургаско. Всичко, което излиза от багажниците, е расло на слънце сред полето, гледано е с любов към земята и без мощната подкрепа на пестициди, инсектициди, фунгициди и други такива. Част от фермерите са сертифицирани биопроизводители, други още не могат да си го позволят, а трети разчитат изцяло на доверието ни - нашето и на сговорната дружина Хранкооп, които се падат главни герои в настоящата история.
Кооператорите са самоорганизирана група от около 150 граждани, които собственоръчно се снабдяват с чиста храна, като влизат във връзка с издирени от тях земеделски производители, събират поръчките накуп и се редуват кой да ги вземе. Тук ще се запознаеш със строгия им вътрешен ред и правилото, че нови членове влизат само с препоръка от стари, както и че всяка ферма трябва да е одобрена от минимум двама от групата. Одобрение означава лично посещение на място, където освен че се запознават с методите на производство, Хранкооп с всички сили помагат и на стопаните - прекопават, събират сено, садят картофи. Полека-лека работата с доставките става дебела, Слънце Луна сами предлагат да им отпуснат терасата си и така с дружни усилия завъртат петъчния пазар. Там старите пушки си взимат предварително заявените количества, а каквото остане се пуска за свободна продажба.
Напълно в реда на нещата е и
ти да вземеш номера на симпатягата с червената фланелка например и следващия
път да му звъннеш отрано колко кила от кое искаш, за да си спокоен, че няма да
свърши, докато се блъскаш през задръстванията. И тъй като петъчният пазар е
значително по-либерален и пропусклив от устава на Хранкооп, също толкова в реда
на нещата е и да занесеш произволна чушка за проба в лаборатория на РИОКОЗ,
както самите те съветват да постъпят всички по-мнителни граждани. „Лично за мен
например вкусът говори много, също и очите на хората", коментира във фейсбук
Илия Пчеларов от кооператива. Толкова по въпроса.
Всъщност не - отваряме една дъъълга
скоба, за да обърнем внимание на следните митове:
1. „Стоката на бабите по тротоарите е екологична". Въпросният симпатяга с
червената фланелка - фермерът Лозан Миладинов, е в състояние да нанесе на това
твърдение серия от нокдауни само с примери от неговите съседки на село. Най-кратко
казано - твърде често тези баби от невежество не просто използват вредни
химически препарати, ами пръскат с тях на око и многократно превишават
допустимата доза. Лошото е, че няма как да ги хванеш. Забележиш ли обаче син
прах по доматите им (като на снимката по-долу), бъди спокоен - стопаните
очевидно използват бордолезов разтвор, тоест син камък плюс гасена и негасена
вар, тоест можеш да се тъпчеш с чиста съвест.
2. „Био е равно на вкусно". Достатъчно е да си опитвал поне веднъж оранжерийни
биозеленчуци, за да знаеш, че не стъпват и на малкия пръст на който и да е зарзават
от полето.
Ние се изтърсваме на „Вежен" 12А към 18:30 и калабалъкът вече е пълен. Продавачите са заети колкото да мерят на кантарите, толкова и да разказват, обясняват и отговарят как точно и къде са расли ей тези мамули царевица, на кой сорт домати каква му е силата и как вместо две дребни биволски сърца много повече ще ни се услади едно, ама едро. Взимаме цяло кило от споменатите за 3.60 лв. (колкото ни искат и на „Графа" за същия сорт) и това е един от наистина редките случаи, в които няма да спазим умерения тон и няма да кажем, че са супер. Защото категорично са най-жестоките, които сме яли въобще. Толкова, че и сол не сложихме, за да не им развалим вкуса. Мушнахме в торбата още китка магданоз (който после ни озелени дъската за рязане), както и няколко криви, непропорционално дебелички, ама така хрупкави и крехки краставици Гергана (за 2.20 лв.), че и тях ометохме без излишни церемонии.
На масичката на Веси от ферма Елата от Плана планина пробвахме кубчета кашкавал с различна зрялост (15, 30 и 90 дни) и с различни подправки, прясно и саламурено краве сирене и масло, върху чиито качества няма да се разпростираме, защото киселото мляко (ах, това кисело мляко) е с цял пръст каймак и толкова мазно, че половин кофичка за 1.70 лв. те засища до утре. Виж, едни невзрачни сливи щяхме да подминем като нищо, ако не бяха малките наоколо да врънкат майките си за още. Е, пробвахме и ние - чудни. Можеш да заредиш и с мед, сладка и сиропи, сушени и пресни подправки. Дочухме куп хвалби и по адрес на някаква джинджифилова бира и първата за сезона лютеница, които сме изпуснали, но има време да наваксаме цяла есен - „докато има берекет".
Пазарът е всеки петък от 17:00 до 20:00
на ул. „Вежен" 12А.
Дебни тук какво ще изкарат следващия път.
Бел. ред. 2013: Смяна на адреса - фермерите вече се събират на пазар „Иван Вазов".
Текст Елена Друмева / Фотография Райна Тенева
Коментари