Те са Августин Господинов и Рене Карабаш или Илиян Любомиров и мадам Иванова, но това са документални подробности. Те пишат и не само.
Всъщност горният цитат е неин, не негов. Нейни са и едни сини очи, които гледат в театъра и в него. Той е от свежите агенти и гледа във всичко, в което има нещо за виждане. Двамата с Господинов се запознават във Facebook, започват да пишат един за друг, много преди първата си среща и както самата Рене го нарича „заедно сме по някакъв поетично-извратен начин, който не искам да разруша, назовавайки го". Ние пък ще се извратим казвайки ти, че можеш да чуеш смислените им рими в SOHO, на 30 май от 19:00. Събитието се нарича Непорочно заЧАТие, и скромно те съветваме, след толкова поезия и любов да си нащрек, за да не си тръгнеш от вечеринката порочно само с второто. А защо и двамата предстоят виж по-долу:
Кого
би убил, присмехулнико?
Рене: Наивното
дете в мен. Често му бия шамари, но така
и не успявам да го убия.
Августин: Жена
ми без да ми мигне окото.
Чий
скелет криеш в гардероба?
Августин: На
шампиона по жмичка.
Рене: Скелета на лошите ми сънища, на една
любов и на досадните ми неврози.
Какво
ще заровиш в гробището за домашни
любимци?
Рене: Първият ми папагал Чочко.
Августин: Въображаемата си котка, която умря,
когато спрях да се преструвам, че я
храня.
Как
би умрял във Венеция?
Рене: Вода, смърт... не, не бих се удавила. Навярно
бих умряла от морска болест и мъка по
България в някоя гондола, с шишенце
мента глог и валериан. Мисля, че това е
една прилична смърт за Венеция? Иначе
ми се иска да умра на много години, след
някоя дълга репетиция в театъра. Като
се замисля, хич не ми се умира окончателно.
Августин: Никак.
Къде
прокарваш острието на бръснача?
Августин: От
глезените на живота та чак до идеалните
му части.
Рене: По редовете на стихотворенията ми.
Къде
и как се разбиваш с цялото кралско
войнство?
Августин: Където ни свари бурята.
Рене: Правя кралски угощения вкъщи и пием
домашни спиртни напитки.
От
кого се криеш в червената трева?
Рене: От биковете.
Августин: От зелената.
Твоят
лек против спокойствие?
Рене: Влюбването. Не харесвам спокойствието,
оставила съм го за „после". Просто не
намирам смисъл в него.
Августин: Жена ми.
Какво
слагаш в пилешката супа за душата?
Августин: Ром
за есенция.
Рене: Хубава книга, малко дъжд, топли чорапи...et
voilà! Е много арт стана... понякога една
хубава пилешка супа е напълно достатъчна!
Как
се справяш с пяната на дните?
Августин: Правя си балончета.
Рене: По борисвиански.
За
кого би надула вечерния тромпет?
Рене: За баба ми.
Августин: Рене е
по духовата музика.
Какво
пише в записките на психопата?
Августин: Не си водя записки.
Рене: За записките ми ли питате? - съвсем
нормални неща.
Кой
е героят на нашето време?
Рене: Малкият човек, с празните джобове и
големите мечти.
Августин: Учителят по литература в кварталното
училище.
Какво
закусват шампионите?
Рене: Мюсли и добра литература. Понякога филия
с лютеница или две.
Августин: Шампионки.
Кой
е шеф на фабриката за Абсолют?
Авгусин: Питай го кой е Августин.
Рене: Бог.
Какво
напипва лявата ръка на мрака?
Августин: Дясната гърда на светлината.
Рене: Дясната ръка на светлината.
Къде
изчезна повелителят на мухите?
Рене: Не знам. Така и не прочетох тази книга,
но ще. Обещавам.
Августин: На по-добро място е.
Какво
чете Кафка на плажа?
Рене: Наръчник за нулева промяна. За
съжаление, няма такава книга, но ми се
иска да има.
Августин: Повелителят
на мухите.
Кой
хърка в котешката люлка?
Рене: Не обичам котки. Но пък храня една улична
котка пред прозореца ми. И все пак мисля,
че трябва да се внимава с котките и
най-вече с хората, които имат котки.
Августин: Само
да разбера и ще му скъсам ушите!
Какво
пият на улица „Консервна"?
Рене: Не знам, но ядат Русенско варено.
Августин: По-важното е с какво мезят.
Какви
пораснаха синовете на великата мечка?
Августин: Много е кофти, когато порастваш като
сина на някого, особено на Великата
мечка.
Рене: Мечоци, скъсали синджира.
Какво
вижда конникът без глава?
Рене: Другите конници без глави.
Августин: Красиви жени. Те затова повечето конници
си махат главата.
С
кого е нежна нощта?
Рене: Със Софи Маринова. Хахаха...Нощта винаги
трябва да е нежна, какъвто и да е бил
денят. Трябва да може да се маже на филия,
независимо, дали я ядеш с любимия си
човек, с приятели или я хапваш сам, преди
да заспиш.
Августин: С мен.
Какво
има на юг от никъде?
Августин: Чифт
женски бедра.
Рене: Каквото има и на север от някъде - всичко.
Какво
си купи от панаира на суетата?
Рене: Огледало, на което казвам всяка вечер:
„Огледалце, огледалце, не ми казвай,
знам..."
Августин: Псевдоним.
Дяволът
носи Прада, а ти?
Августин: Аз го нося него. На конче.
Рене: Прада секънд хенд.
Къде
беше през 1984-та?
Рене: В мечтите на майка ми и на баща ми.
Августин: В Ташкент.
Какво
расте в тайната ти градина?
Августин: Тайна.
Рене: Мента, розмарин, босилек и няколко
големи мечти, които поливам редовно.
Какво
ловуваш в норвежката гора?
Августин: Обезлесени норвежки.
Рене: Не ловувам на тъмно. Но обичам да ходя
на лов за пъдпъдъци с баща ми.
Кой
изсече дивите палми?
Рене: Нечетящият човек.
Августин: КОЙ?!
Някой,
с когото се шляеш?
Августин: За шляенето най-добрата компания са
патронче и/или кенче.
Рене: Гумените ми ботуши са прекрасна компания
за разходки из квартала.
Какво
ще правиш в остатъка от деня?
Рене: Ще се обадя на Августин, ще си допия
кафето, и ще отида на театър.
Августин: Ще го изстискам. И все пак най-хубавите си дни съм прекарал нощем.
Текст Михаела Самарджиевa
Коментари