Стефан Стефанов

Готино е когато твой приятел тръгне упорито по пътя си, че и му се получава добре. Със Стефан Стефанов се знаем отдавна и го четем с интерес в доста онлайн издания, а понякога и в Sofia Live. През 2013 той събра сили и гръмна с дебютния си роман Горе&Долу, който учудващо или не, взе, че предизвика кротки земетръси в литературния ни небосклон. Разказът му Песен за Боби Куин е публикуван в сборника Антология на съвременни български писатели на хърватски език тази година, а Стефан влезе и в каталога Съвременни български писатели (2015) на английски език. Сега Colibri издават сборника му Край до край, който пък Стефан Стефанов представя довечера в Перото.

Кого би убил, присмехулнико?
Бих убил само и единствено Средния човек - който търси средно, обича средно и налага средното си менние като единствен начин на живот. Буковски е писал за него в една поема - средният човек има средни очаквания, средни мечти и в крайна сметка - среден живот. Той нито е добър, нито е лош, просто е там. И като такъв, нито допринася, нито пречи, само е там. В друго време от денонощието вероятно бих го обяснил по-малко по-различен начин.
Чий скелет криеш в гардероба?
На Хънтър Томпсън. Мислех, че като отворя вратата, ще лъха на страх и отвращение, но всъщност комуникацията ни е предимно сарказъм, осмиване, преувеличение и жаргонна лексика. Гонзо.

Какво ще заровиш в гробището за домашни любимци?
Към 240 животни имам предвид, складирал съм ги в центъра на София.
Как би умрял във Венеция?
Отговорът не става за пред медии. Ще измисля нещо друго - може би ще се дуелирам на лодка с лодкаря. Загубилият пада във водата и остава завинаги на дъното, където му е мястото.

Къде прокарваш острието на бръснача?
Право през настоящето и продължавам по напречния разрез. Там не е толкова зле - ако не си бил на острието по един или друг начин, не правиш изкуство.
Къде и как се разбиваш с цялото кралско войнство?
В Залата на славата. Всеки там е заслужил майстор на спирта. Войнството винаги е в състояние да се докаже в клубове, барове или паркове, просто вече не му се налага да си измисля поводи.

От кого се криеш в червената трева?
От полицията. Те не правят разлика.
Твоят лек против спокойствие?
Реалността. Като се почувствам спокоен, поглеждам какво става във фейсбук и веднага се връщам в нормалното си състояние. Спокойствието е ценност, за която вече плащаме.

Кой внесе страх и омраза в Лас Вегас?
Хаха виждаш ли какво става, като не четеш въпросите надолу? Страхът го внесе Джони Деп, а омразата - Бенисио дел Торо.
Какво слагаш в пилешката супа за душата?
Душа. Въпреки че от повечето души напоследък само ракии стават. Кисели.

Как се справяш с пяната на дните?
Питай ме някое друго въпросче.
Веднага! За кого би надул вечерния тромпет?
За вечерната молитва. Всичко на масата, разиграването е ясно, после безвремие, малко литература и след това тежък сън. До следващия тромпет.

Какво пише в записките на психопата?
Пише "Ти си следващият!"
Кой е героят на нашето време?
Героят в класическия смисъл вече го няма. Той е някъде сред бройките, в редицата, сред тълпата и действа здраво, въпреки всичко, дава пример на околните, не се предава и напредва все повече и повече, с всички сили към своята нирвана.

С какво бръмчиш по пътя?
С каквото ми падне, понякога се оказвам и на различни места от първоначалната дестинация.
Какво закусват шампионите?
Други шампиони. Апетитът идва с яденето.

Кой е шеф на фабриката за Абсолют?
Не го знам, но не му давам още много.
Какво напипва лявата ръка на мрака?
Десният джоб на светлината.

Къде изчезна повелителят на мухите?
Хвана се на паяжината. Сега е един от нас.
Какво чете Кафка на плажа?
Плейбой. За това няма да му правят процеси.

Кой хърка в котешката люлка?
Каквото и да е, не го буди. Голямо е, гадно е, гладно е.
Какво пият на улица „Консервна"?
„Меча кръв" - стандартът на живот изисква жертви в името на това да забравиш кой си за един дълъг момент.

Какви пораснаха синовете на великата мечка?
Пораснаха като хитрите мечоци. Карат каручки и с мислят, че са беемвета, возят мецани и си мислят, че са мацки и харчат пари, които си мислят, че са техни. Току-що обрисувах някой, който всеки познава.
Какво вижда конникът без глава?
Подмишница.

С кого е нежна нощта?
С луната,  защото винаги е наблизо да я подкрепи, изслушва я, потупва я по рамото. За сметка на това, денят всеки път се измъква в последния момент.
Какво има на юг от никъде?
Там е на север от някъде.

Какво си купи от панаира на суетата?
Глупости. Обаче пазя касовата бележка и ще ги върна някой ден.
Дяволът носи Прада, а ти?
Аз си нося кръста, заедно с дявола, Прада и поне още двама-трима гратисчии.

Къде беше през 1984-та?
Бях нежни думи между един мъж и една жена.
Какво расте в тайната ти градина?
Литература. Като узрее, я събирам в каручката и я карам на пазара. За някои е горичва, за други сладка, но я харесват хората.

Какво ловуваш в норвежката гора?
Избягалите от норвежката данъчна система. Предпочитат да живеят в гората.
Кой изсече дивите палми?
Някой с хотел. Нищо, сега има бетонени палми на тяхно място.

Някой, с който се шляеш?
Няма да ги казвам, че ме е срам. Познавате ги всички, те са известните-неизвестни.
Какво ще правиш в остатъка от деня?
Ще творя, друго не ми остава, иначе ще ми излезе име.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова