Иво Стоядинов-Чарли

Събуждам се с фейсбук, после слушам музика и свалям разни нови работи от нета. Имам си любими сайтове като juno.co.uk, но каквото и да си говорим, YouTube е най-великото нещо, правено през последните години. Там откривам наистина уникални парчета.
Не мърдам от вкъщи без ключове, телефон и портфейла с кинтите. Не всеки ден съм с китара, но често се случва.

Никога не закъснявам и винаги цепя секундата, такъв съм си от дете. Повечето от приятелите ми обаче са големи мъртъвци и изобщо не идват навреме.
Не обичам да бързам, дори в началото исках да съм напълно готов, преди да вляза в някаква банда. По това време познатите ми от Кравай вече свиреха като средношколци, но аз чаках своя момент и исках той да бъде звезден (смее се)! Първият концерт на Бейбифейс Клан беше не някъде другаде, а в зала Фестивална.

Умирам от срам, когато си пусна телевизора и оттам започват да се излагат разни музиканти - това ужасно ме потиска, защото всички ние сме част от едно голямо нещо.
Непрекъснато се изгубвам във времето и в нещата, които правя, без да ми е досадно. Някои хора имат нужда да сменят обстановката, да отидат на море или планина, но аз съм нонстоп в моята си фаза и зациклянето не ме тормози.

Все си повтарям, че трябва да съм естествен.
Идеалната вечер е, когато свиря някъде или просто пускам парчета. Това е животът за мен - да съм на сцената, да създавам атмосферата, а не просто да излизам вечер.

Винаги танцувам на музиката, която ме кефи. Танците идват отвътре и не се питам дали съм „против" или „за" каквото и да е било. Човек трябва да се освободи от време на време, а не да пази някакъв имидж.
Падам си по готвенето. В него виждам точно толкова изкуство, колкото и в свиренето, харесва ми да експериментирам с храната. Ето ви една елементарна рецепта - карамелизирайте банан, сложете му канела, а най-отгоре и малко замразен копър, за да изглежда по-арт (смее се).

Чувствам се велико всеки път, когато се съберем с групата (пак му е смешно), точно както стана вчера например. Само ние, без разни там плеймейтки и прочее - нямам нужда от фетиша с красавиците в краката ни.
Трудно ми идва до гуша. В тоя милиарден свят трябва да си толерантен и да приемаш мнението на другите, защото всички живеем в различен филм.

Под леглото ми съм скрил двата грамофона Technics 1210 на моя приятел Рой, който ме закле да ги пазя, докато е в Англия. Шубе го е да ги остави сами вкъщи.
Майка ми често ми казва „Слаб си".

Не си позволявам да съм нахален, да се бутам и да съм навсякъде. Гледам да съм прибран и да не се натрапвам.
Заспивам, когато му дойде времето, но винаги използвам нощта до последно.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Речта на краля, Полунощ в Париж и Sleeping Beauty - но не този за Спящата красавица, а за една друга красавица, която си продава тялото.
Харесвам режисьори като Джим Джармъш.
Много се смях на старите български филми, които са качени в YouTube - връщат ме директно в миналото.
Планирам да видя Шерлок Холмс: Игра на сенки.

МУЗИКАТА
Обикновено не слушам нищо вкъщи. Харесвам групите от 60-те,70-те и 80-те, глем рок, пост пънк, електро, диско, хаус - всичко!
Никога няма да ми омръзнат Their Satanic Majesties Request на Ролинг Стоунс, The Piper at the Gates of Dawn на Пинк Флойд, Ritual de la Habitual на Джейн'с Адикшън и Arrhythmia на Антипоп Кънсоршиъм.
Любимите ми групи са Токинг Хедс, Крафтверк, Иън Дъри енд дъ Блокхедс, ЕйСи/ДиСи с Бон Скот, Иги Поп, Дейвид Боуи, Люк Вайбърт, Лед Зепелин, Мистър Ойзо, Флаинг Лотъс, Дъ Дорс, Секс Пистълс, Селфиш Кънт и още кой ли не.
Най-добрите концерти, на кито съм бил, са тези на Адам Ант миналата година и Крейзи Пи този октомври.
В София искам да дойдат Чък Чък Чък, Дъ Килс, Антипоп Кънсоршиъм, Дъ Хорърс.

КНИГИТЕ
Сега прелиствам 200 Pasta Dishes и автобиографията на Тони Висконти - един от най-големите продуценти в рока.
Много ми говорят за Самолечение с вода на Димитър Станев.
Най-добре пише Насо Русков (смее се) - вероятно един от големите поети на нашето време! Дори няма нужда да чета нещата, за които разказва, защото (натъртва) аз също бях там.