Рут Колева: Аз съм индианец

Кой е вождът на червенокожите?
(войнствено) Ми аз, кой друг! Освен това съм и вождът на червенокосите - предводител на моята банда, с която непрекъснато мигрираме от София към Амстердам и обратно.

Какви са бойните ви имена?
Аз още си нямам, но Теодор барабанистът е Голямата мечка, перкусионистката Елена е Жената на Голямата мечка, Фичо на кийборда е Малкия магьосник, Стоян китаристът е Дивия орел, а Монката басистът е Повелителя на нощта.
А цветовете на войната?
(поглежда ни смразяващо) Бяло, зелено, червено - тук е една всекидневна битка.

С Шаманчето познавате ли се?
Разбира се - даже бяхме на един див джемсешън заедно със SkilleR, Росен Захариев-Роко и вече не помня още с кого.

Какъв е бойният ти вик?
Сол на четвърта октава - същият като в парчето „Близо".
На кого оскуба перата за последно?
(стоманеният поглед се завръща) На някаква гадина, която налази приятеля ми на един купон. После ги изгорих ритуално в средата на хола - да не се връща никога.

Чий скалп ти виси на колана?
Не казвам, защото индианската полиция сигурно чете. (тихичко) Но и той е женски.
С какво тъпчеш лулата на мира?
С яка музика - по щипка от Ерика Баду, Джил Скот и Ди`Анджело.

С кого би изпушила една?
(тържествено) Ооо, с много хора, но най-вече с Илф и Петров, лека им пръст - щях да се посмея от сърце.
А с кого би обърнала една огнена вода?
(щедро) Да заповядат всички! Първо обаче бих поканила Едуърд Нортън, а после и братята Коен, за да ги попитам защо убиха Джон Туртуро в Проходът на Милър. Накрая ще завърша с Ди'Анджело, с когото ще си поговорим за музика.

Яздиш ли железния кон?
Да, водя го редовно на паша. По-често в Sofia Live Club, но минаваме и през Studio 5 - тези места най му харесват.
Кой е по-по-най - Винету, Оцеола или Седящия бик?
Седящия бик, естествено - най-внушителен е, а и с него сме на "ти". Не пропуска да ме пита какво още правя в България и всеки път се чудя как да му отговоря.

Пращаш ли димни сигнали?
(клати глава) Абе пращам „Моля, спасете ме", но все не стигат достатъчно на Запад.
Къде забиваш кола на мъчението?
Стърчи в средата на баладите ми „Близо" и „Защо".

Пипа ли те Поразяващата ръка?
(снишава глас) Бягам му, че веднъж пипне ли ме, няма измъкване.
Къде разпъваш типито?
Лятото - на „Смокиня", а напролет - в Триград. През останалите сезони главно циркулирам, но моето типи не обича да лети, затова рядко го качвам на самолет.

Какво къкри на огнището?
Казанът с идеи, които понякога прегарят, а друг път излизат малко по-сурови. Но винаги внимавам да са вкусни, преди да ги сервирам на масата.
Кой ти събува мокасинките?
(играе си свенливо с перото в косата) Един млад индианец с медна тръба. Свири ми Тромбоун Шорти, после минава през Мейсио Паркър, но предимно ме глези със собствени неща.

Някой пронизвал ли те е в сърцето?
Със стрела - не, но с палка за барабани - да. Тече кръв няколко месеца, но успях да се съвзема.
Танцуваш ли с вълци?
(смее се) Случвало се е и с хиени даже, а веднъж дори с мечка, но се отървах навреме - не продължи дълго и огънят угасна.

Все се въртиш около огъня, защо?
Той е животът и светлината. Мъдрите са казали: „От пепел сме дошли и на пепел ще станем", така че ако накрая не скочиш в него, тогава защо си го запалил?
Именно. И все пак какво би продала за торба мъниста?
Всичко без душата и без верния ми голдън ретривър Рой. Хау!
Айде, хау и на тебе.