При него е сложно - баба
му по бащина линия е половин българка,
родена е тук, но има немски и чешки
корени, а на всичкото отгоре се жени за
арменец. Сега превърти лентата напред
и стигни до 1993-та, когато родителите на
Ованес идват в София, щото в родния му
Ереван вече не се трае. Записват го в
арменското 76 СОУ на „Ботев" и „Тодор
Александров", откъдето в V
клас го гонят и искат да му нацвъкат
двойки по всичко. Защо ли - ами псувал
учителките. Майка му се примолва поне
да са тройки, за да го премести другаде,
и той до днес не съжалява: „Добре, че се
махнах, смених си живота". След което
записва театър в Двореца на децата при
Ники Априлов и дори е в предаването Като
лъвовете - просто
да не повярваш.
Оттам надниква в НАТФИЗ
и смята, че Академията не е загуба на
време, въпреки че в нея все още бродят
хора, които на нищо няма да те научат.
„Динозаври?", питаме, а той отговоря:
„Не само - пилета също. Току-що завършили,
но преподават." По собствените му думи
има големия късмет да попадне при Пламен
Марков и Ивайло Христов, защото „е важно
да те водят режисьор и актьор".
В момента репетира
Идиот с Деси Шпатова, чиято премиера
е на 29 април (неделя) в Народния, а на 15
март (четвъртък) е в Сфумато с руската
пиеса Скъпа Елена Сергеевна на
Мартин Киселов. Догодина чакаме още три
филма с него - Аз съм ти на Петър
Попзлатев, Малка хроника на Явор
Веселинов и Три на Кирил Станков,
които тепърва се монтират.
Но нека се върнем в
началото.
Помниш ли ереванското
време?
В града не се стреляше,
но нямаше ток, нямаше вода, нямаше газ
и хората непрекъснато се редяха на
опашки за хляб. Живяхме така осем месеца
и зъзнехме, увити в кожуси. Дори сега,
когато видя запалена свещ, се сещам за
това време. Беше зле.
Направо в София ли
дойдохте?
Майка ми искаше да сме
до морето - Варна или Бургас, но заради
документите избрахме София, защото щяха
да станат по-бързо. Бяхме голи, боси и
започнахме от нулата - наш`те бяха на
37.
Би ли тръгнал нанякъде
отново?
Може би към Южна Франция
- Ница, Кан... Монако също не е лошо, кефи
ме влажният и топъл въздух, който пълни
дробовете. Тук е обратното - едвам го
преглъщам, пък и не обичам студеното.
Зиморничав ли си?
(усмихва се) Много,
дай ми топло на мене. Вероятно някога
ще се преместя там и ще си взема една
къщичка.
Какво ще правиш?
Ще релаксирам. Но нека
първо поработя малко.
Засега се справяш
добре. Само копаене ли е, или има и малко
късмет?
Късметът е донякъде,
не щракам с пръсти. Колкото по-нататък
отивам, толкова работата става по-сериозна.
Градиш име, което много лесно може да
прецакаш.
Сдухваш ли?
Еми да, то е нормално.
Не се преструвам, че не ми пука.
От какво най-много се
притесняваш?
(замисля се) Да не
би случайно да не постигна мечтите си
така, както ги искам. Не е голяма работа,
имам си резервни варианти.
Какви?
Ще отида на топлото и
ще си отворя ресторантче.
А менюто?
Сам ще си готвя.
Дай една арменска
манджа и с какво пиене върви.
(пак мисли) Сега
забих, затрудни ме пиенето. Иначе сме
известни със сармите - правим ги не
само от зелеви и лозови листа, но пълним
чушки, домати и патладжани, а отгоре
сипваме доматено пюре.
Друго?
Любими са ми шишчетата
- те даже не са шишове, ами мечове, и
парчетата месо в тях са големи като
юмруци. Преди печене обаче трябва да ги
мариноваш за двайсет и четири часа в
сол, черен пипер и много лук, а на сутринта
хващаш тенджерата, мяташ я в колата и
отиваш някъде да си запалиш огън.
Къде остави прословутия
коняк?
Е, той върви със сладко
- тортичка например, но и баклавите са
ни хубави (смее се).
Какво правиш, когато
ти писне на шапката?
Обикновено оставам
вкъщи, домошар съм. Ходя от време на
време по партита, но само седя на канапето
и пуша цигари.
А като се изнервиш?
Или си лягам, или се
занимавам с музика. Свиря на тарамбука
и пиано, ама горе-долу.
Записваш ли?
Направих саунда за
късометражката на Милко Йовчев История
с торта. Пуснал съм и някои неща в нета
(става и цъка в youtube), ама
повече за кеф, не съм про - нацелил съм
само две-три, като това клипче например.
Изглеждаш сякаш си
прекалил малко. Случва ли се често -
жени, нещо?
Ооо, не. Не съм къртач,
дето всички го зяпат с „Уау!". Винаги
съм бил или супер тъп и безинтересен,
или супер мъничък сладур. В училище ме
харесваха по-малките, ама бая по-малките,
а не тези, по които аз си падах. Но после
си намерих момичето.
А, да - сгоден си. Коя
е, ако не е тайна?
Милена, но предпочитам
да не говоря, защото и тя се занимава с
актьорство и не искам да я вкарвам във
филма „приятелката на Ованес" и т.н.
Пръстен купи ли?
Да, бе! Предложих й в
Кан, когато отидох за пръв път преди две
години.
Окей, спираме. Кажи
сега какво слушаш, какво пушиш?
(вади ироничен тон) Не употребявам наркотици. Хип-хопът ми
е интересен, понякога джазче. Слушам
всичко и няма да ме чуете да казвам, че
не мога без някоя група. Абе, май съм
скучен човек.
Сериозно?
Така излиза, даже Милена
понякога ми вика „деди".
Как си се представяш
като остарееш?
(смее се) Хилав, с
гърбица, все нещо няма да ми е наред и
ще мрънкам непрекъснато. От тези, които
щом ги видиш на улицата, ще кажеш: „Ебаси
дядката, няма такъв!".
Добре, дай сега за
филма Аве. Станал ли е?
Снимахме го трийсет и
няколко дни, имаше много материал и не
знаех как ще изглежда след монтажа.
Обаче когато видях крайния вариант,
много се изкефих, защото Константин
Божанов е махнал излишното.
Седи ли претенциозен?
Ооо, не, не. Много семпла
история е, даже бие на случка и това му
е ценното. Не е майката-си-трака кино и
няма да троши салони. Но си има своя
хумор.
Ти също ли приемаш с
хумор сполетялата те слава?
Готино е, когато ми
пляскат, все пак съм актьор. Вложил съм
труд и някой го оценява. В Аве се бях
пренатегнал повече, все пак е първата
ми главна роля. Гледах да си науча
текстчето, взимах се насериозно, но
после разбрах, че е просто трябва да се
забавлявам без „Ох, добре ли стана?".
Накъде би се изтъркалял
след премиерата?
Някъде, където никой
не ме познава. Или в чужбина, или на хижа.
Нали беше зиморничав?
Там ще е топло.
Текст Мартин Дончев / Фотография Васил Танев
Коментари