Няма да предисловим много-много тук, за да не вкарваме излишен шум в ефира. Оренда някак го изисква. Защото идва от дълбокото и броди в онези особени енергийни полета на подсъзнанието, където не се случва често да попаднеш. Иво Христов (на снимката най-вдясно), Иван Шопов (вляво) и Теодосий Спасов ще ни го покажат в звук и картина на живо утре (19 октомври) в Sofia Live Club заедно с гост музикантите в албума Янка Рупкина (вокал), Хайг Язджиян (лютня) и Иван Георгиев (каба гайда) плюс Мирослав Турийски (електрически орган). Дотогава надзърни през шпионката оттук.

Какво e „оренда"?
Иво: Силата, с която Господ е съживил глината. Тя е дадена на всеки от нас, за да я развиваме по някакъв начин. В самата дума има нещо мощно и позитивно - не мога да кажа сто процента защо, но се използва дори като мантра. И работи.
Иван: (кима) Мхм.
Иво: Аз съм се пробвал. Действа.
Теодосий: Оренда е невидимата сила около нас, от която черпим енергия, и невидимата сила вътре в нас, която отива навън и зарежда всичко - и живите, и неживите. Тя се усеща даже когато си тръгнеш от тоя свят и тук-таме някой каже: „А, той е бил тук, оттук е минал".
Иван: За мен оренда е да използваш силата на човека срещу теб и дори тя да е негативна, да я превърнеш в нещо добро.

Имахте ли въобще друг вариант за име?
Иво: Не. То само си дойде. Първият ни албум е Кукер, а кукерите са тези, които изчистват, за да се засее новата реколта. И ако предположим, че кукерът вече е минал и си е свършил работата, Оренда започва по-светло. Той е втората глава на книгата.

Толкова мистично ли беше правенето на албума, колкото звучат парчетата?
Иван: Бalkansky за мен винаги е мистика, защото, когато Теодосий дойде, се получава необикновена обстановка. Записваме едни ненормални работи, от които после се случват още по-ненормални... Не знам как да го опиша. Нямаме наредени ноти, по които да се водим, просто слушаме някакъв звук, от него ни идва мелодията и нещата се навързват като магия понякога. Случва се например в програмата със звука някой канал да е спрян временно и когато го пусна, да се окаже абсолютно точния за това, което вече сме записали. А не е имало такава цел.

Иво: Аз и Иван всъщност сме художници по образование и идеята на Бalkansky още в началото беше да бъде „картини" - да спре да бъде само музика и да се превърне в преживяване. Ние я конструираме като художници, със златно сечение - тоест, обратно на традиционния начин, по който я правят музикантите. Това е нашият ключ и нашата тайна. И, разбира се, Теодосий.

И тримата си имате по още един куп паралелни проекти. Каква празнина ви запълва Бalkansky?
Иван: Нуждата да споделиш българското със света.
Иво: Аз много исках фолклорната ни традиция в лицето на Теодосий да се срещне със съвременната електронна култура в лицето на Иван. Защото и двамата по някакъв начин са посланици на България по света.

Как се усещате в тази среща? Има ли сблъсък на световете?
Теодосий: Аз се уча от Иван, понеже той има шанса да живее в ново време. Бъдещето всъщност е невидимо натрупаната оренда. Той е производство на оренда.
Иво: Бalkansky е на 134 години. (52 години Теодосий плюс 52 години Иво плюс 30 години Иван - б.а.)
Иван: (смее се) Да! И аз се уча от Теодосий и попивам не само от музикантските способи, ами и от това как един човек с толкова много зад гърба си се държи с хората в най-нормалната обстановка. (пауза) Мога да кажа, че родителите ми са в тази стая. От тях двамата се уча кои постъпки са правилни и кои не.

Ако Бalkansky е мост между миналото и бъдещето, вие лично откъде идвате и накъде отивате?
Теодосий: В какъв смисъл? Защото има различни посоки... Например нашето пространство е 3D, а предстои скоро да минем в 4D. Специално аз съм се насочил към 4D. (към Иван) Ти ще оставаш ли в 3D?
Иван: Аз съм си пуснал билет за запазено място в 4D.
Иво: Имаше един албум, който ми обърна живота. Нарича се Fourth World и е на две големи имена - Брайън Ено и Джон Хасъл. Tой е от 1980-а и оттогава съм тръгнал към този четвърти свят, пък да видим кога ще стигна.
Теодосий: Той наближава. Декември месец.

4D ли е финалната дестинация?
Теодосий: Ние не знаем какво ще стане там с нас и какви ще са нашите посоки. Зависи. Все едно влизаш в метрото и се оказва, че министърът е построил нова отсечка...
Иван: ...за която ти не подозираш...
Теодосий: ...и си свикнал да се движиш от Младост до Сердика. Оказва се, че можеш от НДК да вземеш нова отсечка.

Какъв е планът оттук нататък?
Иван: Моят план си е просто моите мечти и те се случват лека-полека, защото съм им дал пълното право да се случват. Не ги спирам.
Иво: Плановете ги прави друг, който е по-висш от мен. Аз само се опитвам да се вслушвам, ако Той ми пошепне нещо на ухото.
Теодосий: Аз може би им помагам да чуват божествения глас.
Иван: Ти си преводач.
Теодосий: Аз съм свързочник. Лебедка.
Иван: Липсващата частица.
Теодосий: Раницата, която съдържа кавали и разни обекти. И това е.

Имате ли си любимо парче от Оренда?
Иво: Аз нямам. Всички са ми любими, защото са правени с истинско чувство.
Иван: На мен в момента целият албум ми е едно парче и не мога да го разделя на части. Той е мислен да действа така и макар че вътре има много различия - като темпо, динамика, звуци, за мен все още е едно цяло. Може би с времето, от мнението на другите, ще се донагласи и моето. Но в момента Оренда е парчето.
Теодосий: Аз, за да бъда различен от тях, ще кажа: паузите между парчетата са ми любими. Преходът на усещане от едната пиеса към другата.
Иван: Двете секунди мисъл.
Теодосий: В тях точно е другото, което при всеки се получава по различен начин.

Какво правите веднага след концерт?
Теодосий: А така сега...
Иван: Ами, прегръщаме се.
Теодосий: Кажи си.
Иван: Не знам, аз обикновено съм на десет сантиметра от земята отлепен. Всичко ми е изтрито от мозъка, за нищо не мисля, все едно съм се преродил. За мен това си е уникално усещане, което няма как да се постигне по друг начин.

Как слизате обратно?
Иван: Бавно. Виждаш усмихнати лица, започват да те заговарят, постепенно гласовете се избистрят, накрая вече си на Земята и си лягаш спокоен и доволен, че си свършил нещо хубаво, че си накарал хората да се чувстват по-добре и си им в главата, надявам се, за повече от един час (усмихва се).
Иво: Аз се опитвам да запазя за себе си по-дълго усмивките и погледите на публиката. И минавам в следващия ден, в новата страница, защото там обикновено ни чакат задачи.

Теодосий: Аз обичам да остана сам, в тишина, за да изтече възбудата, да излети всичко. И веднага след това излизам и търся критик, български критик, който да ми каже истината за това, което съм изсвирил. Човек, който има музикалната подготовка, през която аз съм минал, който е усетил нещата така, както аз съм ги усетил. И не мога да ги намеря тези критици. Няма. Оставам самотен. Но, в края на краищата, хора по света, които са имали щастието да бъдат откриватели, са чувствали огромна самота и страшно неразбиране. (пауза) Спомням си преди години едно момче беше обяснило защо ме имитира - защото Христофор Колумб е един, обаче милиони живеят на откритите от него земи. (И долепя устни до кавала още преди да ни е видял гърба - б.а.)

Бalkansky представят Оренда утре (19 октомври) в Sofia Live Club от 22:00

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев