Героите / Наш човек

Руслан Трад

В Сирия всички са на улицата и чакат удара. Усмихнати

Учил е право, а сега – PR, но най-много го влече журналистиката. Създател е на блога Intidar, посветен на Близкия Изток. Председателства Форума за арабска култура. На негови коментари и анализи може да си попадал във в. Капитал, в. Пари, Foreign Policy България. От време на време чете лекции в Червената къща или в Софийския. А иначе си е съвсем нормално 25-годишно момче, чиято кръв е поделила света му на две – между България и Сирия

Напоследък си мислим, че някакъв много важен чарк в мозъците на хората съвсем е отказал да работи, в следствие на което те правят глупост след глупост.

Като например тази: в Испания - държава уж в криза, се дават близо 100 милиона евро за закупуването на футболист (Гарет Бейл, ще ни прощаваш, много си симпатичен, но нито единият ти крак, нито другият, нито двата взети заедно струват толкова пари, по дяволите!), докато в Сирия умират хиляди хора, а милиони са прокудени от домовете си заради режима.

И всичко това ти се изсипва в една емисия новини. Едно след друго.

И ако примерът ти се струва неуместен, това си е лично твой проблем. Просто няма как да ни убедиш, че е редно да се пирува по-време на чума. Няма как Асма Асад (благоверната на Башар Асад) да ни гледа от страниците на Vogue, а пък ние да й се дивим колко е интелигентна, красива и елегантна. Статията (от март 2011-а) вече е премахната. Но е все тая - кризата в Сирия тогава набираше скорост...

Вероятно някой мъдър, прагматичен човек би казал, че така са раздадени картите. Ние обаче тази игра отказваме да я играем. И няма да си живеем сгушени в някакъв илюзорен рахат и да не ни пука, че на един хвърлей от нас (защото Сирия не е много далече) умират хора. Всеки ден. Извиняваме се, ако ти се струваме леко патетични, но не сме.

Гневни сме.

Винаги искаме да сме важни за света и се цупим като малки деца, ако някой не знае коя е столицата ни, но иначе, по абсолютно същия начин, хич нехаем за съдбите на някакви хора, които до вчера, точно като нас, са ходили на работа, в университета, въртели са бизнес.

Днес им се налага да дават по 5000 евро на контрабандисти, за да избягат от собствената си страна по тайни канали и да дойдат дотук. За да може после ние да им се мусим, като гледаме новините и слушаме колко хиляди бежанци от Сирия се очаква да приемем. И изведнъж ставаме загрижени кой влиза в нашата китна родина и с какви документи. Честно ли? И без друго, повечето от нас през по-голямата част от времето се държат все едно не са оттук и са за малко, но като стане дума за бежанците от Сирия, заголваме гръд и сме в пълна бойна готовност да не би случайно да пропуснем някой ислямистки субект през границата.

Ако това не е твоят филм, в което искрено вярваме, прочети интервюто с Руслан и после разгледай с какво може да помогнеш на сирийските бежанци ето тук.

ruslan-3_763

Каква е твоята връзка със Сирия?
Баща ми е сириец. И това е най-силната връзка за мен. Винаги когато съм бил в Сирия, се чувствам така, както и в България. Изпитвам удоволствие да се разхождам по онези улици, да дишам въздуха в планината над Дамаск. Не бих си позволил заучени фрази. Просто Сирия за мен е частица, без която не мога и без която не бих бил себе си. Определено чувствам тази страна като втора родина. Без България нямаше да съм аз, а без Сирия нямаше да имам тази душевност.

Иначе, впечатленията ми оттам са... разбъркани. Ако говорим за страната като моя втора родина - неповторима е. Ако говорим за състоянието на държавата - отчайващо. Заради всичко онова, което се случва.

А какво всъщност се случва в Сирия в момента? Знаем, че следиш всичко и получаваш доста информация. Има ли добри и лоши в ситуацията, изобщо може ли да се вземе страна?
В подобна ситуация, като днешната, в Сирия вече е трудно да говорим за добри и лоши. В политиката тези понятия не съществуват. От гледна точка на хуманното, „лошият" може да се каже, че е режимът и неговите репресии. Но през последната година сред бунтовническите сили се наместиха екстремистки елементи, които настроиха общественото мнение и срещу бунтовниците. Спря да се прави разлика между отделните хора.

Истината е, че справедливият бунт в Сирия бе яхнат от неблагонадеждни сили. Хората имат своите основания да се надигнат, а политиката използва това. Регионалните интереси надделяват и скоро никой няма да си спомня за началото на бунта.

Тогава какво се случва със средностатистическия сириец, който има бизнес, ходи на работа, учи в университет и т.н.?
Животът му е обърнат изцяло. Онези, които имат възможност, живеят в по-сигурните квартали или напускат страната. Има и мнозина, чийто бизнес се изгуби изцяло заради войната. Пълно е и с хора, които не искат да бъдат изкарвани на фронта. И те най-много страдат, тъй като ракетата не прави разлика дали подкрепяш, или не правителството. Животът на обикновения сириец е ужасен в момента.

Имаш ли приятели в Сирия, с които поддържаш връзка? Какво ти казват те за ситуацията?
Да, поддържам връзка с приятели там всеки ден, когато може. Младите хора искат промяна. Всеки се бори за права, за нормална държава. Някои не приемат екстремистите сред бунтовнически групи, поради това седят по-скоро в лагера на правителството. Но всички искат да живеят своя живот, искат да могат да дишат - те виждат каква е ситуацията в други части на света и осъзнават, че държавата им не е наред. Но и си дават сметка, че има прекалено много обстоятелства, от които зависи начинът им на живот. Нека не забравяме, че именно от младите стартира бунтът.

ruslan-2_848_01

И докъде ще се стигне според теб... според тях?
Преди няколко вечери приятели ми казаха: „Хей, всички са на улицата в момента и чакат удара. Ние решихме да си направим парти - поне да сме усмихнати, ако днес ще си отидем." И ми пратиха снимки. Бяха наистина много... спокойни! Някои ми споделиха, че се съмняват, че Запада ще удари правителството и че всъщност жертвите ще са именно те - по улиците и по леглата си.

Как се живее така? Някаква нова философия ли започваш да следваш?
Не съм сигурен, че си задават същите въпроси, каквито и ние. По-скоро си дават сметка, че ако не са оптимисти в тези времена, ще загинат. Не говорим само за физическа смърт, но и за духовна. Ако не виждаш лъча, няма смисъл.

Ще има ли война? То и сега си има, но питаме за онази, дето я прокламират по новините напоследък.
Дали ще има война с участие на САЩ? Не мисля. Може да се стигне до няколко удара с ракети, за да се покаже активност. Но не смятам, че ще има война като в Ирак или дори Либия. Не е изгодно, няма пари и възвращаемост. В момента има и антивоенно настроение сред обществото.

Какъв е адекватният начин да се помогне на Сирия от международната общност?
Труден въпрос. Със сигурност трябва да се направи възможното, за да спрат репресиите и войната. Но се съмнявам, че един удар над Сирия ще допринесе нещо. Сирийците трябва да се справят с тази криза, без да се стига до американски бомби. Трябва да се помогне на бежанците, сред които има много деца. Най-адекватно е международната общност да се ангажира с действия в подкрепа на бунтовниците от Свободната сирийска армия.

Как ще коментираш ето този текст, който се разпространява напоследък от някакъв напълно анонимен сайт: „Както обсъдихме преди няколко дни, бунтовниците се заклеха в лоялност към Ал Кайда. Продължават да се обезглавяват множество християни, цели християнски села са избити, изколени, избесени по улиците. Ако правителството на САЩ помага на тези лунатици да вземат властта в Сирия, ще бъде извършена една огромна лудост и пълна катастрофа."
Такива мнения, първо, спомагат да се смята конфликтът в Сирия за конфликт между религии, а не за конфликт с правителството. Второ, подобно твърдение може да се обори лесно, тъй като за всеки анализатор е ясно, че бунтовниците са множество фракции и самата Свободна сирийска армия води битки с екстремистите. За обикновения наблюдател тези факти са по-скоро академични и когато се пусне клип,  който показва обезглавени хора, е нормално да се реагира емоционално.

А какъв е случаят с химическата атака?
Реално никой в момента не може да докаже с точност: „Ето, този даде заповед." Проблемът е, че липсва информация, липсват факти, доказателствата са силно повредени. Считам, че е вероятно някой офицер от армията, или няколко, да са били тласнати към действие, за да се подкопае властта още повече. Не казвам, че бунтовници са използвали оръжието - не. По-скоро идва от кръгове във властта, които се настройват един срещу друг.

Излиза, че никой нищо не знае със сигурност. Какво обаче се знае с точност?
Знае се, че жертвите са над 1300. Все още се броят и може да достигнат и 1400. Почти сигурно е, че сред използваните газове е т.нар. зарин - силно отровен и забранен за употреба от десетилетия. Атаката е станала в няколко части на Дамаск, главно в бунтовнически райони, а сред жертвите са и стотици жени и деца - повечето загинали в съня си.

ruslan-1_843

Ние всъщност може ли да направим нещо?
Може да покажем солидарност и човешко отношение като проявим внимание към бежанците, намерили спасение в България. В момента се води ужасна кампания срещу тях и ги представят като заплаха за националната сигурност. Това е популизъм и не прави чест на никого. Бежанците, които пристигат в България, не са го направили от желание, а по принуда - вярват, че тук ще намерят мир.

Чисто практично може да се помогне със събиране на консумативи, които да бъдат предавани в центровете, където са настанени бежанците. Има нужда от вилици до книги. Буквално всичко! В момента има и кампания за набиране на детски колички. Главният проблем са децата - над 1 000 000 от бежанците са деца и за тях трябват най-много грижи. Тези, стигнали до тук, също имат нужда от спокойствие и отношение, за да превъзмогнат стреса.

Ти успя ли да се видиш с някои от бежанците, дошли напоследък?
Да, с няколко души, които се намират в София.

Говореше ли им се за „там", или се опитват да свикнат с „тук"?
И двете. Честно казано - говори им се. И то много. Искат да разкажат за онова, което са видели и което преживяват. Със сигурност свикват с България, но имат нужда от подкрепа - например езиков курс или курс за правна помощ, който да им помогне да се ориентират в нашите условия.
Говори им се за това и за още много други теми - досега не открих сириец, който да се притеснява да разказва за ставащото в страната му. Може би смятат, че така ще достигне до повече хора. Разговорът също така представлява и добър инструмент за „смъкване" на стреса.

Трябва ли всеки от нас да знае какво се случва в Сирия? Трябва ли да ни интересува?
Мен, като личност, отвъд произхода ми, ме интересува всяка човешка кауза. Вълнува ме проблемът в Тибет, кюрдският въпрос, мексиканските движения, Палестина. Всяка човешка кауза, която е в името на борбата за по-добър начин на живот.

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев

реклама
реклама

Най-четени