Този разговор може да има много отправни точки - например основният дарк ембиънт проект на Ангел - Mytrip (който можеш да преживееш на живо още на 17 септември в двора на Художествената академия, като част от DA Fest). Или пък букинг агенцията му For the Kids, с която организира пънк и хардкор концерти (по тяхна покана легендарните Negative Approach отново ще бъдат тук - на 5 октомври в Mixtape 5). Или промоутърският колектив Amek, с който прави ембиънт и нойз спектакли (например Skittish Arm, Ræpen и Dayin в Чешкия център на 18 септември). Можем да започнем и с любовта му към шумната, агресивна, заредена с послание и енергия музика, независимо дали става дума за блек метъл или радикален кръст кор. Вместо това, задълбаваме в концепцията и отношението, наречено DIY.
Можем ли да поставим
етикет DIY на всичко, което правиш?
Абсолютно. То е в сила дори когато работя с други промоутъри
или малки лейбъли от чужбина. Защото при тях нещата са същите, както при мен -
малки тиражи и бутикови събития за хора, които знаят какво търсят.
Това някаква
елитарност ли е?
Отстрани със сигурност изглежда така. Но всъщност е нещо,
което ти дава спокойствие, че всичко зависи от теб. Че дори сам подбираш
публиката, до която ще достигнат творбите ти. За да избегнеш идиотските
въпроси: "Ама това парче защо е дълго 40 минути?" или "Защо няма бийт?".
Лесно ли се разбираш с
останалите тук, които действат на принципа DIY?
Да, между всички нас има доста голямо взаимодействие. И само
така нещата биха могли да се случват. Много е яко да виждаш как хората, които
ходят на концертите на Rawk'n'Roll, след
това идват на нойз събитията, които правим с Amek. В крайна
сметка, независимо дали става въпрос за хардкор, нойз или ембиънт, всичко е
пънк. Мисля, че DIY подходът е полезен за хора от
всякакви музикални кръгове. Вместо да
мрънкат, че не са си намерили спонсори, сами да организират концерт. Да
вложат малко пари и да се надяват да си ги избият от вход. Да си правят
рекламата сами.
Звучи така, сякаш не
е особено трудно.
Изобщо не е, особено ако вече си се занимавал с музика.
Основните неща са 4 - да се разбереш с бандата за хонорар, да намериш клуб, да
нахраниш групата и да намериш къде да спят. И, разбира се, да се постараеш
повече хора да разберат, че този концерт се случва. Защото DIY не значи кофти организирани и кофти
рекламирани концерти, на които сте само ти и гаджето ти. Продължавам да
организирам концерти, просто защото чувам банди, които ме кефят и искам да
споделя преживяването с повече хора.
Стъпи на местната
сцена преди 7-8 години и за това време успя да участваш в дузина групи и проекти. Колко дълъг всъщност е списъкът?
Доста. Имаше някакъв момент, в който си записвах къде и с
кого съм свирил, хаха. Преди 3 години обаче реших да спра с това и за седмица
напуснах 4 групи. Дотогава свирих на бас в Expectations, направих
няколко концерта с Rain Bird, а с Throat Fisting дори
записахме диск. Бях замесен и в една кръст банда - Frenchbulldog, с
която правихме екстремни 5-минутни сетове. Не ми харесваше обаче музикалното
развитие на групите и за да не товаря останалите със спорове, реших да се махна
и да ги оставя да продължат.
За да се съсредоточиш
върху дарк ембиънта и конкретно - върху Mytrip.
Да, защото това е проектът, с който най-дълго съм се
занимавал. Искаше ми се да му отделя повече време и внимание, да го представям
по-често на живо. Mytrip
е единственото нещо, което чувствам изцяло мое и се развива паралелно с начина,
по който се променям аз.
Как ще опишеш Mytrip на някой, който никога не е посягал към такава музика и
понятието дарк ембиънт му звучи плашещо?
Ако някой се плаши от една дума, която определя музиката,
сигурно не трябва да посяга изобщо. Mytrip е поглед в нечия глава, моментно състояние, атмосфера.
Поп културата научи
хората, че всичко трябва да е лесно, бързо и кратко, точно както във фаст фууд
ресторант. Твоята музика обаче e пълна противоположност на
това - тя изисква внимание.
Да, защото има музикални композиции, които изискват време,
за да се развият. Както не можеш да сбиеш симфония в 3 минути, така не можеш да
събереш и ембиънт пейзаж в това време. Но това е генерален проблем на хората и
отношението им към музиката. В случая, т. нар. елитарност помага. Ако си
запознат с ембиънта, няма да изслушаш само първата минута от композицията.
Освен внимание и
търпение, ембиънт концертите изискват и мълчание, защото иначе детайлите и
по-тихите части от композициите тотално се губят в клубната глъчка. Излизаш ли
с голям надпис "Тишина, моля"?
Всъщност съм го правил веднъж - прожектирах визуализация, в
рамките на която 5 минути се появяваха букви, които накрая на черен фон
оформяха надписа "If you want to appreciate this music,
please
shut the f**k up". Знам, че това не е
погребение, а концерт и хората искат да си говорят. Но пък така се лишават от
пълния ефект на музиката, а пречат и на останалите.
На 17 септември ще се
включиш в DA Fest със специален ембиънт сет в двора на Художествената
академия. Какво всъщност ще е особеното при него?
Това ще бъде колаборация с RosettaStone, тоест Стоимен от Them Frequencies. Той
ще отговаря за визуализациите на живо - ще са базирани на текстури, масивни
геометрични форми, изцяло в тон с музиката ми. Надявам се да се получи
интересно и да го ползвам като основа за предварително подготвени визуализации
за бъдещи концерти.
Въпреки
концентрацията върху Mytrip, движиш още няколко
проекта - доста добри, но и доста различни един от друг.
Да, например Dayin.
Този проект е по-скоро позитивен, защото през лятото мрачната музика не ми се
получава. Макар че доста хора определиха първия албум - Letting Go of People, като меланхоличен. Някои дори го нарекоха
нихилистичен, вероятно заради заглавието. В Leaver пък
свиря с човека, който ме замести в Expectations - дроун проект, в който двама
басисти не свирят на бас.
Все пак, не ти ли
липсва участието в истински групи?
О, да. Особено много ми липсва концертното преживяване при
хардкора. Когато представяш електронна музика на живо, работиш със семпли и
лупове, натискаш копчета. Какво можеш да направиш, за да изразиш някаква емоция
или агресия? Само да добавиш още дисторшън, например. А пък аз искам да крещя и
да се търкалям по земята.
Занимаваш се с
толкова много музикални проекти, но освен това работиш и в офис. Как изобщо ти
остава време за всичко?
Остава ми, да му се не види! Всъщност, винаги можеш да
намериш време, стига да си достатъчно мотивиран.
Текст Никола Шахпазов/ Фотография Славея Йорданова
Коментари