Мелвил Пупо е роден в Париж през 1973. Почти случайно влиза в киното, когато покрай майка си се среща с големия чилийски режисьор Раул Руис и участва във филма му City of pirates. Снимал е с режисьори като Франсоа Озон, Зоуи Касаветис и Ерик Ромер, а след месец го гледаме в новия филм на Анджелина Джоли и Брад Пит By the sea. Срещнахме се с него по време на посещението му за премиерата на хитовия филм на Камен Калев С лице надолу, където играе главната роля на французин, замесен в престъпна мрежа между България, Франция и Холандия и си говорим за филма, за киното в последните трийсет години и за рокенрол.
Как стана част от екипа на С лице надолу?
Поканата дойде от
френския продуцент на филма, който беше сигурен, че аз мога да изиграя ролята
на Сами, макар и Камен да имаше друг актьор предвид преди това. Мисля, че е бил
някой по-едър мъж, понеже в началото Камен си е представял Сами да е здравеняк.
Продуцентът ми даде сценария и след като го прочетох се влюбих в него. Ролята
не звучеше много като за мен, но това ме провокира, а и нещо в образа ме
привлече. Така че се срещнахме с Камен - дойдох в София, поговорихме за образа,
за филма и той ме разведе из града. Посетихме и чалга клубове, за да усетя духа
на филма. Не знаех нищо за България преди тази среща. След тази вечер Камен
каза, че ролята е за мен и бих могъл да я допълня по мой начин - не да бъда
просто лошия тип или гангстера, а да изградя по-задълбочен образ.
За пръв път ли беше в България?
Да. След като се
разбрахме, че ще играя във филма обаче, започнах да се връщам често в София.
Участвах и в кастинга, тъй като имаше много непрофесионални актьори и трябваше
да им помагам с напътствия, да им подавам реплики и да им помогна да се потопят
в идеята на киното. Също така трябваше и да тренирам, за да натрупам мускулна
маса. Имах страхотен треньор - Константин, който е шампион по кикбокс. Прекарах доста време тук и България ми стана близка, сближих се и с Камен, и с
хората от екипа на филма. А
трябваше да бъда близо и до Сехер, за да й помогна с нейната роля.
Как виждаш С лице надолу сега, когато вече е на екран?
Много съм спокоен,
защото съм страшно доволен от филма, а мисля, че и Камен е щастлив с него. С лице надолу се радва на голяма
подкрепа в България, което е страхотно. Важно е да се види от българската
публика, тъй като киното тук не обръща внимание често на тези проблеми. Той
третира темата за предразсъдъците и може да се разглежда и като драма, тъй като
засяга истински проблеми, залегнали дълбоко в обществото. Дори и извън България
успява да информира и да намекне за неща, които наистина се случват в Европа.
Това е свят, който съществува тук и сега, макар и да не го виждаме директно.
Трудно ли се работи с хора, които не са професионални
актьори?
Донякъде е трудно,
защото трябва да ги насочваш. Камен си вършеше работата с тях, а от моята
позиция трябваше да им помагам по време на самите сцени. Например, когато
излизаха извън светлината, трябваше да ги връщам на правилната позиция или да им
подавам репликите, ако ги забравеха. Но беше и доста интересно да видиш как
камерата влияе на хората, дори на големи и мускулести здравеняци. Пред нея те
се държат като деца или се стягат, действат странно и не знаят къде да си
сложат ръцете. Но пък някои от тях напълно игнорираха камерите и играха съвсем
естествено.
Как е Сехер по време на снимки?
Тя беше истински
отдадена. Сехер е силна млада жена. Мисля, че първоначално не ме хареса - не
разбираше какво прави някакъв си французин тук. Но скоро осъзна, че мога да й
помогна по време на снимките и че не съм чак толкова лош тип. (смее се) Според мен тя сливаше образите
на Сами и Мелвил. А е страхотна актриса - има усещане за това, което прави,
изживява емоциите на героинята си и това е прекрасно. Това е нужно, за да бъдеш
истински актьор.
Трудно ли научи българските реплики от сценария?
Трудно беше, но имах
страхотен учител - Яна. Тя ме научи на репликите много преди началото на
снимките. Но пък и на моя герой не му е нужно да владее отлично български - той
просто пуска по някоя и друга дума тук и там, но това не е познание за езика.
Не е лесно да научиш чужд език, но имах късмета, че наскоро бях
завършил един филм в Китай, в който трябваше да говоря мандарин - той е много
по-труден от българския.
Как виждаш живота на С
лице надолу извън България?
Не е толкова лесно.
Например във Франция публиката и кино индустрията в момента търсят основно
комедии и развлекателни филви. А задълбочен български филм, който се занимава с
комплексни социални проблеми, нагазва в метафоричната материя и е предимно
мрачен, надали ще провокира огромен интерес. Не знам, но ми е любопитно да видя
каква ще бъде реакцията.
Първата ти роля е в City of Pirates, когато си едва на 9. Как се чувства едно дете, когато за
пръв път участва във филм?
Беше доста странно,
защото бях съвсем сам, с екипа на филма в Португалия и нямах никаква представа
какво точно се случва, понеже режисьорът Раул Руис беше сюрреалист. Филмът беше
изпълнен с фантазии - много поетичен и общо взето никой не го разбра. Трябваше
да убивам хора в ролята си; в специалните ефекти имаше много кръв, трябваше да
стрелям с пушки, така че за мен беше по-скоро приключение, макар и леко
откачено.
Как попадна в каста?
Майка ми работеше
като пиар в киното. Работеше с Руис, който търсеше момче за следващия си филм и
ме покани за ролята. За тези 32 години оттогава съм участвал в много филми и
усещането е малко странно, тъй като започнах като дете. Работил съм с известни
режисьори и актьори, някои вече не между живите и от отделни епохи на киното, в които и аз съм участвал като по-млад. Интересно беше
да наблюдавам как се променя киното около мен.
Точно това щяхме да те питаме - как се промени киното в
последните 30 години?
Основната промяна е
в начина, по който хората гледат филми. Започна се с големите кино комплекси и
моловете. Вече си купуваш билет и пуканки от машина. Когато бях малък, имаше
много малки кина, в които хора продаваха билети от гишета като малки магазинчета
- самото ходене на кино криеше известна магия. Сега имаш 20 различни филма в
едно кино, което е добре. Състоянието на екраните е по-добро, звукът е
страхотен, а и плащаш по-малко, така че е окей, но си има и обратна страна.
Повечето хора, включително аз, гледат филми предимно на компютрите си, защото
така можеш да избереш филма сам, спрямо настроението ти в момента и не е нужно
да гледаш само блокбъстъри на голям екран.
Нещата се променят, понеже хората се променят. В момента има ново поколение във френското кино. И не говоря само за актьори и режисьори, но също за журналисти, критици, продуценти, които идват с нови идеи и вливат свежа кръв в киното. Това за мен е нова възможност, тъй като донякъде съм свързан със старата система, но и още съм млад. А днешните кинотворци са гледали филмите, в които участвам и често ме имат предвид, понеже винаги съм играл в некомерсиално кино. Предпочитам да работя с автори и истински артисти. И това се отплаща.
Киното беше ли детската ти мечта или се превърна в посока
след първия ти филм?
Така се случи след
първия филм. Мисля, че никога нямаше да стана актьор, ако не бях участвал в City of Pirates.
А с какво щеше да се занимаваш?
Обичам музиката.
Обичам хард рока и винаги съм искал да стана барабанист. Започнах уроци по барабани,
когато бях на 9 - тоест, по същото време с киното. Да свиря с брат ми, който
беше истински музикант, ми доставяше повече удоволствие, отколкото да се снимам
във филми. Сега вече знам какво е да бъдеш актьор и да работиш с вдъхновяващи
режисьори и артисти, но продължавам да свиря и и усещането от музиката е много
по-различно от актьорството - много по-директно и динамично чисто физически. С брат ми имаме група и макар да не сме
свирили заедно от 2 години, преди това над 4 години свирехме в един бар във
Франция. Той е малко помещение за около стотина души и свирехме там всеки
вторник. Правехме предимно кавъри на класически рок банди като AC/DC, които са ми любимата група. Но не изпълнявахме големите им хитове, а по-пренебрегваните от радиостанциите парчета, които
всъщнсост са страхотни.
Графикът ти като актьор е доста пълен, но ако имаше
повече време, щеше ли да го отделяш на барабаните?
Макар че работих
доста в последните 2-3 години, все пак имах достатъчно свободно време. Ако
правя 2 филма годишно, ми отнемат 6 месеца с подготовката, което ми оставя още
6 месеца свободни. Обикновено прекарвам това време като свиря. Вече рядко се
уцелваме с брат ми, но свиря вкъщи, композирам и записвам на компютъра у нас. Включих се и с бас в албума на един френски певец. Бях спрял по едно време, но в
момента пак се занимавам активно с музика. Освен това рисувам, снимам и се
опитвам да правя колкото се може повече неща в свободното си време.
Следващият месец излиза By the Sea - филм, режисиран от Анджелина Джоли, в който играеш с нея и Брад
Пит. Какво е чувството да работиш с тях?
За този филм
конкретно беше лесно, защото искаха да направят малък и артистичен филм. Тя
написа сценария и го режисира, той го продуцира, а и двамата играят. Става дума
за една двойка, така че е доста интимна история. Екипът е изцяло европейски,
някои бяха от Австрия, звуковият инженер беше англичанин, така че цялото
усещане беше като в европейска продукция. Разказва за трудностите, пред които
се изправя един брак след десет години, за това как всеки има отделни желания и
страсти, но не иска да нарани другия.
Как ти се стори филма?
Още не съм го
гледал. (смее се)
Кои актьори и режисьори те вдъхновяват?
Когато работя с един
режисьор, очаквам от него да е самоуверен, да бъде лидер - като генерал в
армията. Трябва да бъде прецизен и убеден в работата си, за да мога да разчитам
на него. Разбира се, аз също имам мои идеи и обсъждаме гледните точки, но искам
да бъда на разположение на автора, за да изрази чувствата и визията си във
филма, който прави.
Кои филми те впечатлиха в последно време?
Бях в журито в Кан
тази година и изгледах няколко доста добри филма. Много ми хареса един
американски филм, казва се Krisha. Не съм сигурен дали ще се завърти във
Франция или България, тъй като е малка продукция. Става дума за една жена на 60
и няколко години, която отдавна е ударила дъното, пие, друса се, но за Денят на
благодарността се прибира при семейството си, което е с високо положение. Много
е трогателен и ми напомня донякъде на Кубрик и Скорсезе.
А набелязал ли си си някакви филми, които искаш да видиш?
Гледах трейлъра за
новия филм с Леонардо ДиКаприо The Revenant. Харесвам ДиКаприо
много. Всъщност, не ходя много често на кино. Но дъщеря ми, която е на 14 в
момента, си пада по хоръри и ми харесва да гледам филми на ужасите с нея.
Тогава трябва да видите Вещицата - доста е мрачен и
дълбок и има специфична атмосфера.
Наистина ли? Чакай да си го запиша!
А в музиката, беше ли на някой готин концерт напоследък?
Голям фен съм на Боб
Дилън и ще го гледам в неделя и понеделник (18
и 19 октомври, интервюто е взето преди седмица, б. ред.), ще има два
концерта в Париж. Винаги, когато свири там, ходя да го гледам. А бях и на
концерта за рождения ден на клуба, в който свирим с брат ми. Забиваше една
страхотна местна банда и направиха фантастично шоу.
Какви са плановете ти за 2016?
В следващите месеци
излизат няколко филма с мое участие. Първо е By the Sea с Анджелина Джоли и Брад Пит. През декември
излиза един френски политически филм. Събитията са реални - от 2007, когато малка
група от младежи с леви убеждения написват книга. Правителството разбира за
това и ги прибира в затвор по обвинения в тероризъм. Има и още един филм, снимките
му в Париж приключиха току-що. Но нямам планове за нови филми засега, така че
пак ще се отдам на барабаните.
Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова
Коментари