Доста късно в живота си прослушах прогресив рок. Бях някъде на 23-24, когато на гости на приятел, гледахме цял концерт на Emerson, Lake & Palmer и слушахме двата албума на U.K. Няколко дни по-късно влязох в несъществуващото вече, уви, магазинче за музика О.Ч.З. и от етажерките с дискове втора ръка ме погледна една от най-красивите обложки, които бях виждал - Fragile на Yes. По случайност се оказа, че съм си купил един от най-великите прог албуми и първи, с обложка, рисувана за бандата от големия Роджър Дийн.
Тогава някъде отново се сдобих с грамофон и започнах да издирвам плочи. В симпатичния Дюкян Меломан пък често се появяваха едни от най-важните албуми в прогресив рока като ползвани винили. И странно или не, Emerson, Lake & Palmer беше първата група, чиято класическа дискография (до първото им разделяне през 1979) събрах на плочи.
Fanfare for a common man
Грегъри Стюарт Лейк e роден е на 10 ноември 1947 в бедняшкото градче Борнмът в Англия. Първата си китара получава за 12-ия си рожден ден и се учи да свири и да чете ноти с произведения на Паганини. По време на уроците си по китара се запознава с Робърт Фрип - станал по-късно двигятел на легендарните King Crimson. Когато е в гимназията, Грег свири в локално известни групи като Time Checks, the Shame и Shy Limbs, преди неговият приятел Фрип да го покани в новата си група King Crimson. Там Лейк се прехвърля от китарата на баса и той остава основният му инструмент. Освен гласа, разбира се. Монументалният дебют на King Crimson In The Court Of The Crimson King е величествено произведение, магична сплав между изключителната музика и поезията на Питър Синфийлд, изпята от Грег Лейк - един от най-важните елементи в тази безсмъртна прогресив класика.
Грег Лейк и Робърт Фрип
Lucky man
Следва турне в Щатите заедно с други британски големци от онази епоха - The Nice. Техният класически школован пианист Кийт Емерсън обаче се сприятелява с Грег Лейк и двамата си пасват отлично с разнообразните си музикални вкусове и желание за експеримент. Когато се прибират в Англия, вече са твърдо решени, че ще създадат група заедно. Свързват се с бившия барабанист на Atomic Rooster Карл Палмър и тримата основават първата прог-рок супергрупа, кръстена на тях самите. Грег напуска King Crimson, като се връща само, за да запише вокалите и за втория им албум In The Wake of Poseidon по молба на Фрип. Оттам насетне следва блясъкът на Emerson, Lake & Palmer - може би най-важната прогресив рок банда за златните години на стила. Първият им концерт е по време на фестивала на остров Уайт през август 1970, където свирят сюитата на Мусоргски Картини от една изложба, като я преврвъщат в истерична рок експлозия. Следват албум след албум, всеки от които е носещ камък в основите на прогресив рока и така чак до 1979, когато пътищата им се разделят, за да се съберат за още два албума и серия концерти 13 години по-късно.
Emerson, Lake & Palmer
C'est la Vie
Освен с музиката на King Crimson и Emerson, Lake & Palmer, Грег Лейк ще остане в историята и с великолепните си солови албуми, които записва с китариста Гери Муур. Работи и в реинкарнацията на ELP, но с Кози Пауъл на барабаните, записва и с Джеф Даунс от The Buggles, Asia и Yes, а през 1985 е и певец за турнето на друга прогресив супергрупа - Asia. Не толкова известен е и фактът, че Лейк отделя и огромна част от енергията си за благотворителност и през 90-те години подпомага различни организации и кампании в помощ на изчезнали деца и техните семейства. През 2010 се събира за последно с бившите си колеги Кийт Емерсън и Карл Палмър за един специален концерт, който излиза и на DVD - High Voltage. Кийт Емерсън напусна този свят по собствено желание през март тази година, а Грег Лейк почина на 7 декември след дълга и упорита борба с рака. Гласът му обаче винаги ще звучи от първия прогресив рок опус In the Court of the Crimson King и във великолепието на дискографията на Emerson, Lake & Palmer.
Коментари