Аладин си има мъничък ресторант на Женския пазар, на ул. „Цар Симеон" 67. Четири маси с мушамени покривки и върху тях - пластмасови саксии с поошмулени растения. Мирише топло. На кардамон, кимион и пържено. На служебната маса е настанен тежък лаптоп, свързан с мишка, облепена цялата в тиксо. Аладин го ползва, за да влиза в Yahoo, facebook и YouTube, където той има свое авторско парче.
Когато преди четири години отворил заведението, Аладин мушнал по няколко иракски банкноти под стъклата, поставени върху масите - да се знае, че това е иракски ресторант. В момента там се застъпват банкноти и монети от цял свят - израелски, румънски, турски, мексикански, американски, австралийски, ирански, бразилски, судански, омански. После ще влезе някой египетски турист и ще възкликне: „Имаш ли египетски? Нямаш! Ето една от мен." Друг ще извади от личния си архив стара десетолевка с лика на Георги Димитров и ще я връчи тържествено на своя приятел Аладин. Не сме напълно сигурни защо искахме да ти разкажем историята на четирите маси, но е факт, че го направихме. Другите истории - от Аладин.
Името ми означава „в
прослава на вярата". Тоест, човек, който
е много религиозен.
Аз вярвам в Бог,
разбира се.
Но повече вярвам, че всички хора са еднакви. Религиите ги
разделят. Правят от тях врагове. Карат
ги да изпитват омраза. Без религии всички
сме еднакви.
Срещал съм смъртта много, много пъти. Някои от приятелите
ми бяха убити вместо мен. Най-големият
ми син беше прострелян в главата, но
куршумът заседна в черепа и не засегна
мозъка. Заплашвали са ме с отвличане,
за да им платя. И аз плащах...
В Ирак всеки ден живееш в страх - от всичко и всички. Страх
те е от съседите, страх те е да излезеш
на улицата, страх те е да се качиш в
колата си. На всяка крачка може да избухне
бомба. Някои свикват. Аз не искам да го
правя. Вече бях в живял в Европа и знаех,
че има и друг живот.
Онези, които остават в Ирак, са търпеливи хора, може би? Навярно аз не притежавам такова търпение. Не знам. Всеки има своята причина да остане или да си тръгне. Моята причина беше страхът.
Избягах в България, защото е наблизо, една държава ни дели от Ирак. А е близка и като начин на живот. Хората ни разбират. В Турция например не беше така. Там беше трудно да си намеря и работа, и приятели. И основното е, че България е евтина страна - наемите, животът, всичко.
Българите са дружелюбни и винаги ми помагат. Като кажа нещо грешно, ме поправят. Малко от тях знаят английски, но тези, които говорят, винаги са насреща - обясняват ми какви са правилата в държавата, законите, здравното осигуряване. Имам много приятели тук, особено музиканти, свирим заедно. Качваме се на Витоша, ходим на Панчарево през лятото.
Мечтата ми е да имам
голяма група и да обикалям с нея света.
В моите песни се пее
за близката революция и промяната.
Всички ние, бежанците, чакаме страната ни да се върне към
мира, за да се върнем и ние в нея.
Отворих ресторанта, защото имах да храня петчленно семейство. И защото исках всички да работят - да усетят какво е да си изкарваш сам прехраната. Сега децата се хванаха в български ресторанти, имат професия.
Искам един ден да отворя по-голям ресторант, да има сцена и всяка вечер да свирят различни изпълнители. Всякаква музика - източна, западна, кънтри, чалга... (поглежда дяволито) Да, аз обичам всяка музика, защото съм музикант. Много ми харесва например тази (запява) „Две, три, че-ти-ри-и-и...". Знаете ли я?
Всяка вечер след
работа с жена ми си правим разходка.
Обикаляме по центъра, НДК, Стамболийски,
мола, на басейн ходим. Да, да, всеки ден
имаме различна програма. Тя знае центъра
даже по-добре от мен. Много обича да я
водя в Лагуна. Понякога вечеряме в
китайски ресторант, в този български
ресторант (показва визитка) също
ходим често - Сите българи заедно. Там пием вино, играем хоро...
Любимата ми българска
песен е (запява) „Назад, назад,
моме Калино..."
Рождения си ден
празнувам обикновено тук, в ресторанта.
Има ракия, вино, мезе, свирим, пеем,
танцуваме. Има и торта (с огромно
задоволство) от Неделя.
Като духнах свещите,
си пожелах да стана милионер. (смее се)
Обичам да гледам американски екшъни! Вкъщи имаме
сателит и следим филмовия канал. Любимият
ми филм е Апокалипто на Мел Гибсън.
Обичам да подарявам
на жена ми злато. Тя избира, аз плащам
(смее се). Или пък аз сам й изработвам
бижута, по неин дизайн. Например, ако си
хареса нещо с истински перли или злато,
правим една снимка, после аз намирам
подобно бижу, обаче имитация, и й го
правя като истинското.
Най-важният урок, който съм научил от живота, е: (произнася бавно и отчетливо всяка дума) Не вярвай на времената. Времената се променят и ако разчиташ на тях, всеки момент може да загубиш щастието си. Щастието трябва да си го направиш ти. И да настояваш за него.
По-важна от щастието е единствено свободата. Мисля, че аз вече съм платил цената за моята. В момента само ресторантът малко ме арестува (смее се).
Текст Елена Друмева / Фотография Галя Йотова
Коментари