Глория Петкова-Гилти

Момчетааа, момчета - както казва Митко Павлов - имаме тъжна новина за вас. Глория Петкова, 19-годишната Глория Петкова вече е сгодена и през септември ще се омъжи за световнонеизвестния (засега) Милен Радев, обичан като за световно от нея. Не се сдържахме да надникнем в телефона й, но не за да открием номера му, не за да го завлечем някъде и не за да го убием, а за да проверим какво жужи в изящните й уши. Оказа се дъбстеп, пънк, рок, електро и малко инди. Нещо повече - Гилти, тази прелестна Гилти, която има неосъзнатия навик да си смуче пръстена с орел, кацнал върху средния й пръст, ама хич, никак и изобщо не е глупава. (Макар че при последния си престой в Лондон най-тъпашки се остави да я оберат не един, а цели два пъти.) Казва например, че „Зад всяко престъпление се крие голяма любов", което е мисъл, достойна за Балзак. И накрая, докато прибираше цигарите си, някак небрежно, но съвсем философски обобщи, че важни са не отговорите, а въпросите, и червената й коса изпука един-два пъти от електричество или друго. Стопроцентов последовател на източната школа, овладял и силата, и тока, и парното. Дано Лондон не я промени, или поне не много.

Мислех си да стана камион, но когато бях съвсем малка. После исках да бъда архитект, защото откакто се помня, рисувам. Но винаги съм знаела, че ще се занимавам с някакъв вид изкуство.
Без изкуство човек може да полудее, не знам за друг начин да изразиш себе си докрай. Думите не са ми достатъчни и все си драскам разни неща.

Вярвам в способността на хората да си влияят взаимно.
Не вярвам в реалния свят, не вярвам, че е само това (оглежда се наоколо си). Създадох си собствен, в който трия онова, което ми се струва лъжа.

Последно изтрих факта, че дядо ми е тежко болен. Знам, че и той, и баба, и всички някой ден ще си отидат, но за себе си съм приела, че просто ще заминат някъде, където няма да ги чувам, няма да си говорим и няма да си ходим на гости не защото ги няма, а защото нямам достъп до тях. Самата идея човек да бъде пъхнат в кутия и заровен в земята ми е чужда. Много е странно така - един ден, както си живееш, някой те изключва и спираш да участваш във всичко това. А може би отдавна са ни изключили и до един сме само духове.

Искам да ми се случи всичко възможно - да участвам във филми, да бъда актриса, певица и каквото друго си измисля. С една моя приятелка направихме група и другата седмица ще записваме. Казва се Ваджайна Крю и звукът е от сорта на дръмендбейс, дъбстеп с вокали, джази и фънки.
Последна лудост, която направих, не е за пред медиите (смее се радостно). Добре де, на вас ще разкажа. Докато бях в Корея миналото лято, си тръгнах сама от един клуб. Беше рано сутринта. Бях с коктейл в ръка, боса и в доста нетрезво състояние. И някакъв кореец с джип ме настигна по пътя и ми предложи да ме закара у дома. И аз си казах - какво пък толкова може да стане, и се качих, и слава Богу, че човекът беше нормален и наистина ме остави пред нас. Но вече няма да правя така.

Заобиколена съм от креативни хора. Все повече са тези, които се справят на ниво. Снимките в бука ми са правени тук, от български фотографи, с български стилисти и гримьори. Сесиите, които заснех в чужбина, не са по-добри. Най-спокойно ми е с Мони и Драго от Bliss, с Васко Германов съм като у дома си, с Лили Гергишанова е страшно забавно, с Хубен и Слав е адски приятно и с още много, много.
Добрият екип е важен, защото иначе нещата не се получават. Не са от значение толкова уменията на тези в него, колкото да имат обща идея, да знаят какво правят и всички да са съгласни с концепцията и крайната цел.

По душа съм инат и половина. Когато кандидатствах в London College of Fashion, бях абсолютно неподготвена, но в последния момент и от инат завърших портфолиото си, а те взеха, че ме приеха (разширява изумено очи).
Тези, които не ме познават добре, ме смятат за надута.

Сред приятели минавам за луда. Имам всякакви, ужасно сме различни, виждаме се навсякъде, но най-често тук, в Академията. Говорим си за книги, за филми, за мъже, за абсолютно всичко.
Харесвам не какви да е мъже, а този до мен, с когото дори сме сгодени - ще се женим през лятото и въобще не ни е рано (смее се).

Сватбата ми ще бъде прекрасна. Ще е не Камен бряг и на открито, а едни приятели - диджеи от Лондон, ще се погрижат за музиката. Няма да съм в булчинска рокля, колкото баба ми, майка ми и целият свят да ме молят, няма. Но ще имам шапка - едно ей такова бяло бомбенце (докосва нежно това, с което е в момента), на което ще му измисля някакъв воал. Шаферките обаче ще са в розово, ще има и дрескод райе. Очаквам гостите ни да са с нещо раирано по себе си, през последната година и половина ми е тежка мания. Цялото ми портфолио беше в райе, забелязвам го навсякъде. Ето, вижте и сами (започва да сочи около себе си) - столовете, парното, светлината от лампата, решетките, всичко.

gloria-za-insert_776

Ако сега тегля чертата, ще си кажа: „Глория, ти си много, много щастлива". Благодаря всеки ден за това, което имам - подслон, храна, семейство, приятели. Какво повече да искаш?
Изнервям се, когато ме критикуват. Достатъчно критична съм и сама.

Никога не работя с хора, които не знаят какво искат. Снимала съм и такива фотосесии, в които са очаквали от мен физически невъзможни неща. Последния път в Лондон настояваха тялото ми да е напълно застинало, в същото време да си движа глава така, че косата ми да се развихря, и в същото време да гледам секси. Невъзможно!
Тръгвала съм си от снимки в Корея. Адски мразя да се занимавам с някакви cheesy изпълнения от сорта на розов анцуг с тенис ракета - казвам fuck off и си тръгвам.

Идеите идват, когато пътувам. Когато съм в нов град и се разхождам по улиците му. Когато сядам на някоя пейка и наблюдавам хората. Представям си ги голи (вдига невинно рамене), как живеят, какво ще направят, като се приберат, как изглежда домът им. Идеите идват и след парти. Предпочитам да стоя будна до сутринта - така усещам душата си извън тялото. Като в безтегловност съм, а това ме прави по-сензитивна. Уморена съм, прилошава ми и започвам да рисувам. Хората са абсолютно различни през деня и през нощта.
Предпочитам да ги познавам нощем.

Блокирам от безпричинното насилие, а в личен план - когато ме карат да се държа неестествено.
Не харесвам Властелина на пръстените! (в гласа й се появява инатлива нотка) Еми не го харесвам тоя филм и точка - едни грозни същества се бият с други грозни същества! (сменя нюанса) Виж частта с елфите е друга работа.

Грешките повтарям, че даже и потретвам. Чак на четвъртия път си взимам урок.
Компромиси правя за тези, които обичам.

Работата за човека е като етикетът за дрехите - казва най-важното.
От моята научих да се откривам по малко във всеки образ. Да бъда себе си във всеки един момент. Да обичам всеки един човек - ако ролята ми е на клошар, влюбвам се в клошарите. Но бих искала да ме снимат и като мен самата. Покрай тия фотосесии понякога се губя. Не мога да преценя коя от всичките съм истинската аз.

Дрехите са нещо много специално, а не просто плат, с който си облечен. Дрехата е като едно голямо бижу, което по един или друг начин предизвиква емоция у хората. Само тогава има смисъл.
Съревновавам се с най-добрите, летвата ми е високо, високо.

Най-великият за мен е Лий Бауъри. От него копират и Алигзандър Макуин, и Гарет Пю , и останалите.
Бих искала да познавам Вивиан Уестууд, Алис Делал и Хитлер.

Скачам в дълбокото заради любовта.
Любовта е да убиеш себе си, да забравиш за себе си, да приемеш, че не съществуваш, че вече си само половината от едно цяло. Не си ти, не си сам.

Успехът е да се чувстваш добре от постигнатото. Едва ли някога ще съм успяла.
Най-обичам да пея.

Забелязала съм, че хората ме гледат странно. Понякога ми харесва, че ме наблюдават, защото се чувствам специална.
Току-що разбрах, че пък моето воайорстване е може би форма на отмъщение.

Никога не знам какво ще стане след малко.
Ще ми се аз да бях измислила полата. Смятам, че дори мъжете трябва да я носят.

В първата ми мъжка колекция ще има ярки цветове и дълги, подобни на месарските ръкавици, а моделите ще са с мустаци като на Салвадор Дали. Да, горе-долу ще са така.