Седмичен афиш / Книги

четиво


Падение и спасение

Изповедта на една хероиново зависима, която победи в битката с дявола

Когато научих, че има книга от българска авторка, в която споделя за хероиновата си зависимост, бях убедена, че искам да разговарям с нея. Научих, че въпросната жена е журналистка, което още повече ме мотивира да се срещна с нея. След като прочетох Спасение и падение от Весела Тотева оставих за момент категоричната си идея за разговор на заден план и реших, че първо искам да напиша как ме е накарала да се почувствам. Нали това в крайна сметка е най-важното при споделените истории - как те резонират у нас.

Сигурно повечето, които посягат към разказа на Весела, са хора или със сходна съдба или са близки на наркозависими. Но според мен историята би трябвало да достигне до хората като цяло. До тези, които са родители или биха искали да бъдат такива, през тийнове с объркани сърца, до по-възрастни хора, които търсят път към младите.vesela image

Книгата е за човека и човешкото, за пропаданията ни, за слабостите, които допускаме да ни съсипят отвътре и за онази воля, която стои вътре дълбоко у нас. Вярно - наритана и полумъртва, но все пак единствената, която може да ни изтегли от калта. Само трябва да я извадим напред. Ето това е спасението - самоспасението. Убедена съм, че от абсолютно всяка адикиция, а те са част от човешката природа, се освобождаваме сами. Няма хапче, субстанция или човек, които с магическа пръчка да те освободят, те могат да са някакъв фон (благоприятен, ако попаднеш на добър специалист), но самото спасение идва от човека.

Ще се върна отново към личната съдба на Весела и хероиновата й зависимост. Хероинът беше за няколко поколения от 90-те насам най-ужасяващият демон, обричащ огромен брой семейства на смърт, разруха и дългосрочен ад. Весела уточнява нещо важно, че хората по това време не знаеха, не бяха информирани каква отвратителна дрога залива ежедневно децата им. Нито самите деца осъзнаваха в какво се забъркват…

Весела го нарича демона, но и най-голямата й любов. Защото хероинът носи забрава и онова мимолетно усещане за свобода и щастие. В неговото краткосрочно повторение мнозина се изгубиха. Но не всеки път е предопределен. Затова Весела споделя своята история, защото винаги има надежда, докато си жив. След хиляди неуспешни опити, разочаровани, близки срещи със смъртта, достигане на лудостта в чистата й форма, някъде там Весела решава да се промени завинаги. Да погледне право в очите истината за самата нея и да тръгнат заедно напред.

Този разказ от първо лице ще те блъсне със своята искреност. Няма увъртане, няма премълчаване, когато си минал през всички възможни дупки, изкопани собственоръчно. Най-ценното е, че Весела не го играе жертва. Осъзнава всичко сторено от нея, не обвинява никого и успява в крайна сметка да си прости. Знам, че ти звучи супер клиширано това твърдение, но аз пък вярвам, че затова си отиват наркозависимите, защото така и не поемат отговорност. Когато Весела подрусва времената са били гадни – сиви, неясни, безперспективни. Но не всеки посяга към наркотиците. Все пак това е въпрос на избор, доста лесен при това.

Освен искрен, Весела е и супер талантлив разказвач. Неслучайно впоследствие се развива като журналист. Защото умее да общува с теб, да те въвлича в обстановки и настроения. Книжката е тънка, разказът е стегнат, целенасочен. Весела е имала за задача да се събере и мобилизира и на четири очи да ти разкаже за ужаса, от който се е измъкнала. И то години по-късно…

Тези години, които Весела така умело описва, са и в моите детски спомени - отвратителни, депресивни и празни. В тях много млади хора - бунтари се съсипаха, опитвайки се да се почувстват по-свободни, по-смели, повече себе си. След като държавата беше лека-полека изпразнена от съдържание, а хората останали вътре вегетираха, се живееше на фона на беснеещи по заведенията мутри, всеки се учеше да краде оптимално, а на когото не му изнасяше да гледа, емигрираше възможно най-далеч, ако успее. Понеже Весела през по-голямата част от този етап работи като сервитьорка, става свидетел на най-гнусните и безнаказани човешки прояви. Доста добре ни ги осветява и на нас. Да си знаем, защото държавността така и не се случи тук.vesela image

Трябва да уточним, че Весела идва от любящо семейство. Но тя самата сякаш не обича себе си. Търси откъсване от реалността. Любопитството също й е верен другар в пропадането. Да опита всичко без страх и задръжки. Сякаш се живее само днес.

За мен всичко си има причина и обяснение, стига да се вгледаме по-внимателно. За щастливия развой в случая на Весела, също откривам фактология. Споменах семейството на Весела. Това са хора, които се обичат, уважават и вярват един в друг. Нейните родители и сестра (въпреки огромния брой разочарования години наред) не се предават и подкрепят Весела по всякакъв начин.

Второто е, че Весела е интелигентен и емоционален човек. Никога не става част от обществото на жертвите. Върви в своето падение и спасение сама.

Весела има също така дъщеря, която я обича безрезервно. Детето вярва, че майка му ще се оправи. Самата Весела споделя нещо, което и аз си го мислех, докато четях редовете, посветени на дъщеря й, в нейните очи тя разпознава Бог. През годините Весела не вярва в нищо и в никого, най-вече в себе си. Даже отритва бившия си съпруг, именно защото е открил Бог.

За всички изгубени души е решаващо да повярват в нещо, било то в Бог, науката, в звездите, в себе си, но да развият вярата в сърцето си. Другото особено важно е да си поставиш конкретна цел. В случая на Весела е да завърши образованието си и да си намери работа по специалността. Постига го и в крайна сметка в момента е успешен продуцент на предаване.

Накрая искам да благодаря на Весела, че сподели. Повечето пъти такива истории са изпълнени с огромни дози срам и притеснение, особено в малката и задушлива българска среда. Тя доказва, че зависимите не са само един тип хора - пропаднали - загубена кауза. Всеки човек си носи и развива историята сам. И от най-калната такава може да излезе победител, какъвто е Веси в моите очи. Вярвам, че скоро ще я срещна.
vesela image

Авторът! Авторът!

Весела е журналист и продуцент на телевизионно предаване. Майка на дъщеря и син. От 16 години вече не е наркозависима, а свободен човек. Книгата й Падение и спасение можете да откриете тук.

Текст и фотография Белослава Димитрова

на второ четене


Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод

Разказано от хората в сянка

Лятото на 2016 беше напълно трансформирано от Кристо. Жълто-оранжевият цвят владееше месеци наред съзнанието ни, а дадената ни възможност да ходим по вода ни въодушевяваше. Над 1 милион души посетиха езерото Изео, другите останахме наблюдатели в големия разказ от снимки и споделяния в социалните мрежи.kristo image

Фрагмент от Плаващите кейове стои и на корицата на книгата на Зорница Кръчмарова -Трансформации. Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод. Но какво разкрива написаното, след всичко казано дотук? Това наистина не е поредната биография за впечатляващата артистична двойка. Авторката е избрала изключително интересната гледна точка от страна на участниците в сянка. За първи път е дадената думата на хората, помагали под една или друга форма на Кристо и Жан-Клод. Чрез споделеното от тях научаваме за сърцати моменти, погледи, реплики, детайли, които пък ни правят нас част от атмосферата на голямото смело изкуство на Кристо, подкрепяно и задействано винаги от неговата Жан-Клод.

kristo image

Любопитно е как преживяното от страна на хората в проектите, изправя хода на собствените им житейски пътеки и те започват да изпълняват мечти и стремежите си да бъдат себе си. Настъпилите малки и големи промени - като да се научиш да се гмуркаш, да откажеш цигарите, да се ожениш, да започнеш нов бизнес или пък да се посветиш на семейството си, носят онази невидима добавена стойност в портрета на знаменитата двойка. Този разказ излиза извън човешките и артистични взаимоотношения и чертае направо върху житейската карта.
Участниците не просто работят за тандема, те вярват в идеите и влагат сърце във всеки един момент. От ставането в 5 часа сутринта до 12-часовите смени, за да се опакова едно нещо по правилния, не - по съвършения начин.kristo image

Това е така, защото двойката никога не поставя бариери между тях и останалите в проекта, всички са на равни нога.

Кристо, останал вече без своята Жан-Клод, решен да осъществи Плаващите кейове, споделя пред италианската публика 74 дни преди откриването - Чувствам се леко виновен, че съм тук и говоря, вместо да работя на езерото. И това е било винаги така, от самото начало на работата им.
Другото определящо за голямото изкуство на Кристо е свободата. Свобода на мисълта и действията, нищо не трябва да спира изпълнението на творбите. Те не са мечти, а цели. Успяват да извоюват да не зависят финансово никога от никого.
Всъщност най-добре научи повече от официалния фотограф на изкуството на Кристо, също от фермера, допуснал ги до земите си, работника, готов да работи винаги за тях, колекционера на изкуство, историка, сина на известен куратор, съпругата на богат индустриалец, уловени от Зорница Кръчмарова в книгата. Всички те допълват портрета на Кристо и Жан-Клод по незабравим начин.kristo image

Авторът! Авторът!
Зорница Кръчмарова е българка по рождение и италианка по гражданство. Специализира в Школата по журналистика в Колумбийския университет в Ню Йорк. Зорница живее от 1987 в Италия. Тази година е следила от съвсем близо проекта Плаващи кейове.

 

Текст Белослава Димитрова

реклама

Градски тип

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
"The OA" на Netflix. Хич не го разбрах, но за сметка на това в опитите си да намеря обяснения в Интернет, се натъкнах на супер яки теории. Например, учените от CERN танцуват танца на разрухата на Шива, опитват се да овладеят тъмната енергия на Сатаната и правили човешко жертвоприношение в името на Колайдера. ▲
Най-големият актьор за мен е
Арнолд Шварценегер.
Харесвам режисьори като
Ридли Скот, Дейвид Финчър и Тери Джоунс. Може би и малко Уес Андерсън, ей така за цвят и фасон.
Няма по-глупав филм от
Всички страхове с Бен Афлек.
Много се смях на
Аве Цезаре!
Планирам да видя
La La Land.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
шумотевица с китари докато работя, подкасти докато пътувам, или готвя.
Никога няма да ми омръзнат
Nine Inch Nails.
Любимият ми изпълнител
е Дейвид Боуи.
Най-добрите концерти, на които бях през 2016, са
два - на Омар Сюлейман и Life of Agony.
В София искам да дойдат
King’s X.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
Are your lights on? → 100-те най-полезни страници за последните 5 години. В по-общ план История на музиката в картинки.
Сега чета
Managing your project portfolio и За ползата от алкохолизма на Булгаков.
Много ми говорят
за Мураками, ама малко ми е скучен.
Най-добре пише
Урсула Ле Гуин.

СРЕЩИТЕ
Най-яката конференция, на която съм бил, е
Resonate в Белград - технологии, експерименти и изкуство във всичките му разбираеми и неразбираеми форми.
Събитието, което не бива да изпускаш през 2017 е
React Europe в Париж. React е технология, която накара много от програмистите да излязат от утъпканите пътеки и вдъхнови много други проекти с алтернативния си подход. Ако под някаква форма се занимаваш с уеб, или мобилни приложения - това е задължителна конференция.
IT-тата в София се събират
все повече и повече на мийтъпи в CowOrKing, или на бири във Vitamin B.

Текст Белослава Димитрова / Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени