Седмичен афиш / Книги

четиво


Какво (не)сме прочели от 2016

Някои от книгите, които ни грабнаха вниманието миналата година

Доста силни книги излязоха последната година, които получиха много отзиви и светлина под прожекторите на очите на техните читатели, но ние, понеже обичаме изтърсаците и подценените неща, решихме да ти изготвим малък списък с добри книги, които по някаква причина може да не са стигнали до теб.
Пожарникарят на Джо Хил е смразяващ роман за един свят, погълнат от пандемия, която възпламенява хората и заплашва да превърне цялата ни цивилизация в пепел.

phoenix- image

Децата на феникса на Георги Анев е приказка-кошмар за огледалните капани на езика и силата на приказките.
Дж. Р. Р. Толкин Биография на Хъмфри Карпентър няма нужда от представяне, но въпреки, че оригиналът на книгата излезе през 1978, едва миналата година се появи с български превод.
Гробна тишина на исландеца Арналдур Индридасон ни закарва в покрайнините на Рейкявик, където е заровен труп. Оттогава са минали няколко десетилетия. Но се оказва, че тази неразгадана и потулена смърт има отношение към днешния ден и детектив Ерлендур търси истината.

grobishtnatishina image
Власт и съпротива на Илия Троянов пък получи доста повече популярност в Германия отколкото тук, но определено е една история за процесите, които протичат в България по време на тоталитаризма, която заслужава да се прочете.
Кой управлява света на Ноам Чомски хвърля ярка светлина върху неудобните истини около световния политически и финансов елит.
Със сигурност има още много, които несправедливо са останали в сянка, така че не спирай да четеш и да търсиш скрити съкровища.

на второ четене


Децата на феникса

За огледалните капани на езика и силата на приказките

След като главният герой написва “Манифест на животното“ - листовка, която на пръв поглед е критикувана от всички, той губи работата си, губи приятелите си, проваля следването си и се озовава “на ръба на пропаст“. Но именно това го праща в малката книжарница на беловласия и влиятелен старец и съответно в центъра на тайно общество, където се сблъсква с чистачи на сънища, повърнати картини, и композитори, общуващи само чрез музика. Там той намира одобрение и топлота сред хората, които вярват в неговата листовка. Оказва се обаче, че новите му приятели искат нещо повече от него.

phoenix image

Децата на феникса не е типичната книга на новоизгряващ млад автор. В думите й се крие опит, отработен и специфичен начин на писане и една магия, която трудно се намира. Историята те хваща за рамената още от първата страница, разтърсва те събуждащо и ободряващо и не искаш да те пуска. Никога. Най-изненадващото безспорно е нейният край, до който се стига бързо, просто защото е трудно да оставиш книгата.

phoenix2 image

Авторът! Авторът!
Георги Анев създава сцени, които колкото и да са фантастични, са ни някак познати. Ти вече си ходил по Софийските улици от страниците на книгата и си срещал всички тези хора, макар и малко по-различни. Всичко това вече си го преживявал, макар и не наистина. Истинско приключение на човешката психика - твоята собствена и тази на главния герой, и задължително четиво за всеки, който иска да открие себе си. С нетърпение чакаме нов фонтан от емоции от младия автор, защото следващият му роман е завършен.

phoenix3 image

Нещо подобно
Книгата отразява вътрешния свят на всеки емоционално-експресивен човек, на всеки с душевно-мисловен кантар в главата, на онези от нас, които премерват всяко събитие от живота с трепереща ръка, вместо да се облягат върху изгнилия дънер на здравия разум. Ако харесваш гениалността на Г. К. Честъртън и в частност метафизичният трилър Мъжът, който беше четвъртък, или пък си фен на всеизвестните класики Степния вълк на Херман Хесе и Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд на Робърт Луис Стивънсън, то Децата на феникса е задължително четиво за теб.

 

Текст Аби Белчева/ Фотография Георги Анев

реклама

Градски тип

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Allied - филмът, по време на снимките на който, уж се били забили Брад Пит и Марион Котияр. Рядко тъпа холивудска боза, действително - не го гледайте. На другия ден гледах Това е само края на света, дето спечели Кан, пак - с Марион Котияр, е даже - и с Леа Сейду. Рядко глупаво, маниерно канадско-европейско клише. Животът е прекалено къс, за да гледате и този филм. Вместо това, бързо преговорете кавото на Wes Aderson ви лиспва от кинокултурата - например Life Aquatic with Steve Zissou, който съм гледал само два пъти, но мисля да гледам поне още два.
Най-големият актьор за мен е
Джеръми Айрънс.
Харесвам режисьори като
Фатих Акин, Уес Андерсън, Димтър Коцев - Шошо.
Няма по-глупав филм от
почти всички български бози, за които продуцените им взимат по един-два милиона от НФЦ и след това филмите стават, общо взето, само за подпалки.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
пънк - класически и съвременен американски пънк. И Хендел. Също си свалям и саундтраци на филми, които са ми харесали - в момента точно въртя този на "Младият папа".
Никога няма да ми омръзнат
органовите концерти на Хендел, Бранденбургските концерти на Бах, първият албум на Секс Пистълс, всичко на Ролинг Стоунс, всичко на Ийгълс ъф Дет Метъл.
Любимата ми група е
Ролинг Стоунс.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на
Металика през 99-та в Пловдив.
В София искам да дойдат
американските танкове. И да останат.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
Сто години самота - съвършеният модерен роман, макар самият Маркес да не ми е на върха на личната класация.
Сега чета
пробвам се пак с последния на Мартин Еймис The Zone of interest, но ми върви много тегаво. Обожавам Мартин Еймис, но това, явно, ще му е първата книга, която май ще скипна.
Не смеят много да ми говорят
, известен съм с критичността си.
Н
а български най-добре пиша аз. От чуждоезичните колеги бих споменал най-вече Борхес, айде - и Достоевски.

ТЕАТЪРЪТ
Обичам текстовете за театър на
Стефан Иванов, Георги Тенев.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е
съвременното визуално изкуство във всичките му проявни форми - особено, когато има смисъл, когато реално провокира реакция вътре в мен.
Последната изложба, на коят
o бях - преди месец, в Moco musem в Амстердам - обща изложба на Banksy и Warhol - да, комерс, малко, но трябва да се види. Пък и, да ви кажа, не представляваше само едни найлони, поставени върху езеро. 
Любимият ми художник е
кумът ми Иван Мудов

Текст Белослава Димитрова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени