Седмичен афиш / Книги

четиво


Муминтроловете в комикси

Абсолютно никога не е твърде рано или твърде късно да се запознаеш с тях!

Кой не знае за муминтроловете, кой не е чувал за тях?!? Който не е, веднага да поправи грешката си. Сега има чудесна възможност през четири книжки-комикси от знаменитата финландска шведскоезична писателка Туве Янсон. Муминтрол на Ривиерата, Муминтрол строи къща, Муминската долина се превръща в джунгла и Муминтрол се влюбва с преводач - Анелия Петрунова.moomin image

Всъщност историята за муминтроловете се разгръща първоначално през книги и то написани на шведски. Първата от поредицата е определяна като „въвеждаща“, защото повечето главни герои настъпват в останалите осем книги. За радост - всички до една са преведени за българската публика.

Но ние сега ще те занимаем с комиксовите книжки, които са същинско великолепие за съзнанието от визуална гледна точка и като разказ.

За първи път комиксовите истории се появяват в популярния английски вестник The Evening News през 1954. Туве Янсон сама рисува и пише комиксите. През 1959 Туве губи вдъхновението си, под натиска на постоянната продукция. Създава 21 истории за вестника. Нейният брат Ларш Янсон, който може да имитира напълно стила ѝ, продължава проекта сам до 1975, когато излиза последният комикс. Комиксите са писани на английски, а впоследствие са превеждани и на други езици.

moomin image

Българската версия е с перфектен печат (да, някои неща могат да се направят съвършено) и е истинско удоволствие за сетивата. Потъваш в Муминската долина заедно с всички образи от нея. Заживяваш с тези белички, тумбести тролове (напомнящи хипопотами), с малки ушички, и опашка, която завършва с бухнало снопче, които пък съжителстват със също толкова чудати приятели. Моята лична любимка (тя не е трол, а мюмла) е Малката Мю. Харесах я, защото Мю е като клечка кибрит, по-скоро като нейното червено връхче, което ще те запали, но и стопли. Със сигурност все някога ще те изгори и едноврменно с това - очарова. С две думи - голяма рабата е Малката Мю. Но да не изпадам в сантименталности, че ще ми се скара.

Ако забравиш някого от героите или искаш да се подсетиш, на последната страница на три от изданията, е показано кой кой е и как се казва.

Наясно си, че историите с муминтроловете и компания са за всеки сърцат читател от 5 до 105 години. Абсолютно никога не е твърде рано или твърде късно да се запознаеш с тях!

moomin image

И това е така, защото Туве Янсон създава един невероятно “самодостатъчен”, но и съвършен свят. Не защото вътре всички са изцяло добри  герои, а защото всеки е готов да поеме приключението и някак си по свой начин да оправи нещата. Този начин е справедлив и толерантен (едно от най-важните послания от книгите на Туве). Като всичко се случва на фона на много смях, чист, зареждащ, каращ те да се погледнеш отстрани. Не само теб самия, а цялата тази реалност, в която ние живеем. Да, далеч от муминската, но и толкова близо.

tuve image

Авторът! Авторът!
Туве Янсон е родена в Хелзинки през 1914 в семейството на скулптор и художничка от говорещото шведски малцинство във Финландия. Завършва илюстрация и живопис. Едно от най-важните имена в детската литература. Свободен дух, отшелник, безкраен талант.

Текст и фотография Белослава Димитрова

на второ четене


Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод

Разказано от хората в сянка

Лятото на 2016 беше напълно трансформирано от Кристо. Жълто-оранжевият цвят владееше месеци наред съзнанието ни, а дадената ни възможност да ходим по вода ни въодушевяваше. Над 1 милион души посетиха езерото Изео, другите останахме наблюдатели в големия разказ от снимки и споделяния в социалните мрежи.kristo image

Фрагмент от Плаващите кейове стои и на корицата на книгата на Зорница Кръчмарова -Трансформации. Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод. Но какво разкрива написаното, след всичко казано дотук? Това наистина не е поредната биография за впечатляващата артистична двойка. Авторката е избрала изключително интересната гледна точка от страна на участниците в сянка. За първи път е дадената думата на хората, помагали под една или друга форма на Кристо и Жан-Клод. Чрез споделеното от тях научаваме за сърцати моменти, погледи, реплики, детайли, които пък ни правят нас част от атмосферата на голямото смело изкуство на Кристо, подкрепяно и задействано винаги от неговата Жан-Клод.

kristo image

Любопитно е как преживяното от страна на хората в проектите, изправя хода на собствените им житейски пътеки и те започват да изпълняват мечти и стремежите си да бъдат себе си. Настъпилите малки и големи промени - като да се научиш да се гмуркаш, да откажеш цигарите, да се ожениш, да започнеш нов бизнес или пък да се посветиш на семейството си, носят онази невидима добавена стойност в портрета на знаменитата двойка. Този разказ излиза извън човешките и артистични взаимоотношения и чертае направо върху житейската карта.
Участниците не просто работят за тандема, те вярват в идеите и влагат сърце във всеки един момент. От ставането в 5 часа сутринта до 12-часовите смени, за да се опакова едно нещо по правилния, не - по съвършения начин.kristo image

Това е така, защото двойката никога не поставя бариери между тях и останалите в проекта, всички са на равни нога.

Кристо, останал вече без своята Жан-Клод, решен да осъществи Плаващите кейове, споделя пред италианската публика 74 дни преди откриването - Чувствам се леко виновен, че съм тук и говоря, вместо да работя на езерото. И това е било винаги така, от самото начало на работата им.
Другото определящо за голямото изкуство на Кристо е свободата. Свобода на мисълта и действията, нищо не трябва да спира изпълнението на творбите. Те не са мечти, а цели. Успяват да извоюват да не зависят финансово никога от никого.
Всъщност най-добре научи повече от официалния фотограф на изкуството на Кристо, също от фермера, допуснал ги до земите си, работника, готов да работи винаги за тях, колекционера на изкуство, историка, сина на известен куратор, съпругата на богат индустриалец, уловени от Зорница Кръчмарова в книгата. Всички те допълват портрета на Кристо и Жан-Клод по незабравим начин.kristo image

Авторът! Авторът!
Зорница Кръчмарова е българка по рождение и италианка по гражданство. Специализира в Школата по журналистика в Колумбийския университет в Ню Йорк. Зорница живее от 1987 в Италия. Тази година е следила от съвсем близо проекта Плаващи кейове.

 

Текст Белослава Димитрова

реклама

Градски тип

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Флоранс. Мерил Стрийп си е обичайно велика, но филмът ми беше скучен.
Най-големият актьор за мен е
този, на когото вярваш безрезервно и вълнува нещо в теб, отвъд думите и рациналното мислене. Име не мога да кажа, много големи актьори е имало, има и ще има, защото стават все по-добри. И това е чудесното. Докато ги има на лентата, все ще са тук.
Харесвам режисьори като
Иняриту, Сорентино, Том Форд, Дани Бойл.

Няма по-глупав филм от Пич, къде ми е колата най-вероятно, ако съдим по заглавието.
Много се смях на
Диви истории. До тотална истерия ме докара този филм, щях да се удавя в смях и сълзи едновременно.
Планирам да видя
Мълчанието на Скорсезе.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
джаз, суинг, саундтраци на филми, които са ме впечатлили
Никога няма да ми омръзнат
The XX и The Gotan Project.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на
Иво Димчев. Беше супер яко и на Джъстин Тимбърлейк в Истанбул, и на първият Sofar Sound концерт в София, и на S.A.R.S, Роби Уилямс, Vintage Jukebox, The Correspondents.
В София искам да дойде
Бионсе. Подайте тази Дива насам.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
Майстора и Маргарита.
Сега чета
биографията на Мерил Стрийп.
Много ми говорят за
Човек, на име Уве. Започнах я, но нещо не ми върви и може би така че ще си и остане.
Най-добре пише
Маркес.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото
имам нужда да бъда част от нещо по-голямо и вълнуващо от собствения ми живот. Гледам театър и за вдъхновение, когато имам нужда да си припомня защо си заслужава да продължавам да се занимавам с това в рамките на нашата реалност.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е
представление от детските ми години - Красива птичка с цвян зелен, в която играеше баща ми. Гледала го бях поне 10 пъти в доста невръстна и впечатлителна възраст. Естествено много по-силни и въздействащи спектакли съм гледала по-нататък, но май никой не съм гледала толкова много пъти.
Обичам текстовете за театър на
Стриндберг, Чехов, Шескпир. Не е случайно, че биват поставяни пак и пак. Четеш, препрочиташ, играеш, гледаш, гледаш друга версия..и всеки път откриваш нещо ново,по-голямо и по-силно.
Последно гледах
Ничия земя на Стоян Радев в Народия и страхотно ми хареса. Един от редките случаи, в който отидох на театър и успявах да си оставя професионалното обременяване на гардероба. Много хубаво, много.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е
живописта, и най-вече импресионизмът. Потапям си се там и често вълнението от видяното се излива под формата на сълзи. Не знам защо, картините си говорят с едно друго мое Аз.
Последната изложба, на която бях, е
чудесният Сантиментариум на Павел Веснаков. Преди това гледах Реноар в Мадрид. Опитвам се да ходя на големи изложби в чужбина поне 2-3 пъти годишно, зареждат и вдъхновяват ме за месеци наред.
Любимият ми художник е
Моне.

Текст Белослава Димитрова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени