Седмичен афиш / Книги

Туве Янсон

И вълшебствата на Муминския свят

Понякога чета на малки деца и тогава избирам историите за зимната клада и вълците на кучето Хленч
из писмо на Т. Янсон, 1957

Безспорен факт е, че шведскоезичната литература за деца се разделя на две царства:

царството на Астрид Линдгрен с Пипи, Роня, Карлсон, Емил от Льонeберя, братята с Лъвски сърца, Мио и на Туве Янсон с фантастичните й истории за муминтролове, невидими деца, омагьосани зими, Тоо-тики и други мистериозни неща, които някога си чел със зяпнала уста и дори си сънувал в дългите зимни нощи. Всичко останало между тях е подробност.

Благодарение на шведската литературоведка Буел Вестин и на издателство Жанет 45 вече можеш да държиш в ръцете си най-прочутата биография на изумително талантливата финландска шведскоезична авторка. Думи, образи, живот излиза по повод 100-годишнината от рождението на вълшебницата и освен че е много увлекателна като наратив, книгата е красива. Пълна е не само с истории от личния живот и творческата биография на Туве Янсон, откъси от дневници и писма, които ще прочетеш за първи път, но и с десетки снимки, карикатури, шаржове и рисунки, излезли от личния архив на писателката, която рисува точно толкова добре, колкото умее да пише.

tuve_qnson_1024

Питал ли си се как в главата на една млада писателка могат да се родят и да заживеят свой уникален живот толкова странни създания като троловете? Разглеждал ли си с часове приказните илюстрации, направени от нея в книгите й за Муминтрол, Невидимото дете и тролчето, което излезе навън в студа? А подозирал ли си с цената на какво са стигнали до теб гениалните й книги, обикнати веднага от децата по целия свят? Знаел ли си за многобройните цензури, през които вълшебните й герои са минавали, промушвали са се и пак, на магия, са стигали до теб?

Едва ли ще се учудиш, ако разбереш, че Туве Янсон е била дарена не само с разнообразни изобразителни таланти, но и с нечовешка енергия - общо творбите й (от рисунките, които имат публична премиера през далечната 1928, до последната книга, сборникът с разкази Съобщение, 1998) включват не само разкази и романи, но и немалко пиеси, оперни либрета, стихотворения, песни, комикси, карикатури, илюстрации, корици на книги, рисувани картички, портрети, пейзажи, натюрморти, стенописи, олтарни картини, декоративна живопис, стъклописи, афиши, реклами и още... Сюблимният й талант да пише и рисува в широка гама от медии и жанрове изумява не по-малко, отколкото респектира чудовищната й работоспособност, която тя запазва до последния си дъх. Умира на 87, през 2001.

Няма да ти отнемаме от радостта сам да поемеш разходката през лабораторията на Муминския свят. Но сме длъжни да те предупредим, че тази изискана и много четивна книга крие неподозирани тайни за живота и творчеството на Янсон. И представа си нямаш през какви безумни цензури в средата на миналия век е трябвало да минат нейните герои. Тези неща опирали както до откровено изнудване от издателите, така и до грубо нарушаване на авторски права - това се отнася най-вече до книгите й за муминтроловете. В немското издание например троловете изведнъж стават набожни и четат молитви преди лягане, а що се отнася до датчаните, те минали всякакви граници, за да напише Янсон следните гневни думи: „Чувствам се като майката от Библията, която предпочита да се откаже от детето си, вместо да го види разрязано на две”.

tove_1969_1407

Повече за опърничавия характер, потайността и отшелническия дух на Туве Янсон ще разбереш от тази удивителна биография, написана с много нежност, отговорност към фактите и респект. Но за нейния истински свят ще научиш повече, ако пак прочетеш някои от любимите творби на детството си. И без това от време на време се чувстваш като тролчето, което излезе навън в студа.

Текст Патриция Николова / Фотография и рисунки: архив на издателство Жанет 45

реклама

Градски тип

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Allied - филмът, по време на снимките на който, уж се били забили Брад Пит и Марион Котияр. Рядко тъпа холивудска боза, действително - не го гледайте. На другия ден гледах Това е само края на света, дето спечели Кан, пак - с Марион Котияр, е даже - и с Леа Сейду. Рядко глупаво, маниерно канадско-европейско клише. Животът е прекалено къс, за да гледате и този филм. Вместо това, бързо преговорете кавото на Wes Aderson ви лиспва от кинокултурата - например Life Aquatic with Steve Zissou, който съм гледал само два пъти, но мисля да гледам поне още два.
Най-големият актьор за мен е
Джеръми Айрънс.
Харесвам режисьори като
Фатих Акин, Уес Андерсън, Димтър Коцев - Шошо.
Няма по-глупав филм от
почти всички български бози, за които продуцените им взимат по един-два милиона от НФЦ и след това филмите стават, общо взето, само за подпалки.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
пънк - класически и съвременен американски пънк. И Хендел. Също си свалям и саундтраци на филми, които са ми харесали - в момента точно въртя този на "Младият папа".
Никога няма да ми омръзнат
органовите концерти на Хендел, Бранденбургските концерти на Бах, първият албум на Секс Пистълс, всичко на Ролинг Стоунс, всичко на Ийгълс ъф Дет Метъл.
Любимата ми група е
Ролинг Стоунс.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на
Металика през 99-та в Пловдив.
В София искам да дойдат
американските танкове. И да останат.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
Сто години самота - съвършеният модерен роман, макар самият Маркес да не ми е на върха на личната класация.
Сега чета
пробвам се пак с последния на Мартин Еймис The Zone of interest, но ми върви много тегаво. Обожавам Мартин Еймис, но това, явно, ще му е първата книга, която май ще скипна.
Не смеят много да ми говорят
, известен съм с критичността си.
Н
а български най-добре пиша аз. От чуждоезичните колеги бих споменал най-вече Борхес, айде - и Достоевски.

ТЕАТЪРЪТ
Обичам текстовете за театър на
Стефан Иванов, Георги Тенев.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е
съвременното визуално изкуство във всичките му проявни форми - особено, когато има смисъл, когато реално провокира реакция вътре в мен.
Последната изложба, на коят
o бях - преди месец, в Moco musem в Амстердам - обща изложба на Banksy и Warhol - да, комерс, малко, но трябва да се види. Пък и, да ви кажа, не представляваше само едни найлони, поставени върху езеро. 
Любимият ми художник е
кумът ми Иван Мудов

Текст Белослава Димитрова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени