Ходи ли ти се на Ямайка
или Доминика? И на нас ни се ходи, но след прочита на Безкрайното Саргасово
море взехме да се замисляме. В романа на Джийн Рис наситените с цвят и
живот острови сякаш таят по твърде много от всичко. Там постъпките на хората
изглеждат нелогични, страстите са свирепи, крачката от невинността до
жестокостта е само една и в крайна сметка всичко се оказва непознаваемо. При
това не само за чужденците, но и за местните. Безкрайното Саргасово море играе сложна игра, защото това е роман-реплика. Може би се сещаш, че в
класиката на Шарлот Бронте Джейн Еър има една луда жена с карибски
произход, чийто мъж я държи затворена на тавана. Е, тук най-сетне чуваме нейния
глас и научаваме (пред)историята й. А тя, повярвай ни, е очарователно трагичен
персонаж. Нещо повече - съпругът й също се оказва доста по-дълбока вода,
отколкото би си помислил на пръв поглед.
Тази тъничка книжка е чудесно четиво -
мощно, огнено и смело.
Авторът! Авторът!
Самата Джийн Рис
(1890-1979) също е особено цветна личност. Баща й е уелски лекар, а майка й -
карибска креолка, тоест потомка на някогашните робовладелци. Джийн се озовава в
Англия на 16, уж да живее с леля си, но предпочита лондонската бохема. Покрай
другото позира и като модел - нищо чудно, с тези очи като на истински рис. Нито
един от трите й брака не е особено щастлив, а книгите, които пише, се посрещат хладно
и тя се оттегля в дълбоката провинция. И „гък" не се чува за нея близо половин
век, но изведнъж Безкрайното Саргасово море предизвиква фурор, когато излиза
през 1966-а. По онова време проблемите около пола и расата, които третира
романът, ехтят из целия свят. Иначе казано - читателите най-после догонват Джийн
Рис.
Нещо подобно
Като реплика на Джейн
Еър, този роман разчита на викторианската традиция в лицето на сестрите
Бронте, но пък също толкова я подрива, а стилът му е, разбира се, много по-съвременен.
Джийн Рис е понаучила някои неща от модернизма, така че не само по женска линия
ще се сетим поне малко за Вирджиния Улф. Но по-скоро бихме я сложили в
компанията на по-нови писателки, които пък са се учили от нея. Например
Маргарет Атуд - която, впрочем, също написа роман-реплика, само че по Одисея,
от гледната точка на Пенелопа.
Безкрайното Саргасово
море е в близката книжарница, струва 12 лв.,
издава Алтера, а
преводът от английски е на Надежда Радулова
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Коментари