Уж от нищото Най-добрата оферта ти връчва куп теми за нищене - за малките мании, ръководещи съществуването ни, за стойността на приятелството, за дребните разлики между оригинал и фалшификат във всички сфери на живота и, разбира се, за любовта. А нея хората редовно си я причиняват и съвсем доброволно поемат риска да им изпие кръвчицата.
Върджил (Джефри Ръш) - ексцентричен и егоцентричен аукционер и колекционер, никога не се е влюбвал. Не и в жена от плът и кръв. Чувствата му са предназначени единствено за неговата колекция от картини - портрети на жени със замечтани погледи от всички епохи и стилове. Те са радостта на живота му и той доброволно го е посветил на изравянето на още дами за своя харем.
Но на пътя му се изпречва жена от плът и кръв, която, освен че е наследница на куп антики, крие в себе си мистерия, на която Върджил не може да устои. Той иска да я разкрие пласт по пласт, точно както реставраторът стига до оригиналните краски на потънала под вековен прах картина. И резултатът не го разочарова. Оттук нататък Върджил е тотално обсебен от нея или по-скоро от идеята как да направи това бледо създание с изваяна аристократична осанка част от своята колекция.
Джузепе Торнаторе (Малена, Ново кино Парадисо) се е доказал като майстор на носталгичните и емоционално заредени приказки. Тук не изневерява на стила си, но не пропуска шанса в интимния сюжет да набърка и криминална линия. Крайният резултат е визуално пипнат, увлекателен разказ, пълен с метафори в образа, камара захласваща живопис, вълнуващо развити персонажи, в който с лекота е предадена софистицираната смесица между страст и обсесия, така типична за света на изкуството.
с една дума
ТЪРГ. Най-ранните, за които има сведения, са от около 500 г пр. Хр. Провеждали
са се във Вавилон и на тях изгодно можело да си купиш съпруга. Дори било
напълно незаконно да си продадеш щерката по начин, различен от ежегодния търг.
Днес най-големите аукционни къщи Кристис (Christie's) и Сотбис (Sotheby's) си броят милиардите, но чрез тях половинка не може да
си намериш.
{{trailer}}
Текст Нели А. Калчева
Коментари