Най-завладяващото във филмите на Уес Андерсън е, че никога не са само това, което изглеждат на пръв поглед. И обикновено те запращат в повече от едно измерение. В случая имаме криминална комедия под формата на постмодерен пастиш, която хем гъделичка с остроумие, хем предизвиква особена, едва доловима носталгия. А ритъмът ту препуска в галоп през абсурдистки перипетии, исторически препратки и диалогови скороговорки, ту отвлича вниманието от главната нишка в замечтано съзерцание по изгубения рай на епоха, която дори не сме преживели.
Действието се развива някъде в Европа между двете световни войни, а конфликтът е стар като света - обвинен в убийство и, разбира се, невинен герой през целия филм ще се старае да докаже обратното. Но това е само скелето, покрай което се задвижва сюжетът, а както казахме, по-вълнуващи са малките отбивки по пътя, отколкото официалната маркировка.
Очарователният, бъбрив и похотлив управител на луксозния Гранд хотел Будапеща мосю Густав (Ралф Файнс) е изтънчен авантюрист, отдаден на бохемски волности. Освен, че е всеотдаен до неприличие към гостите си, той въплъщава радост от живота, на каквато бюрократизираният и технологизиран човек от задаващото се бъдеще, ще е все по-малко способен. Осъзнаването, че „проблясъците на цивилизация в тази касапница, наречена човечество" са все по-редки, придава трагична нотка на иначе комичния му образ. Щастлив обитател на времето, в което Индустриалната революция е въвела достатъчно удобства, за да облекчи битовите грижи на човека, но все още не го е превърнала в роботизиран масов ум, подвластен на тоталитарни идеи. Мосю Густав е като посланик на една избледняла Европа, по чийто финес все по-осезаемо тъжим. Манията по винтиджа с елементи на безгрижен бел епок, която се вихри в модата и дизайна от няколко години, като че е най-недвусмислено доказателство за носталгията ни.
Макар и роден в най-прозаичния американски щат Тексас (а може би тъкмо поради това), Уес Андерсън се заразява именно с тази носталгия по Европа от автобиографията на Стефан Цвайг Светът от вчера. Изобретяването на въображаемата европейска страна Зубровка за място на действието пък е доста мъдър ход, та да не може да бъде уличен в евентуални исторически неточности. Като повечето му филми, и този е пъстър ансамбъл от персонажи-чешити, изиграни от все от великолепни актьори, а особено приятна изненада е ненатрапчивата компилация от централноевропейски мелодии за саундтрак.
с една дума
ЗУБРОВКА. Макар и несъществуваща, по всичко личи, че страната, из
която се вихри сюжета на филма, е някъде в Централна Европа: името й свързваме
със зубъра, който е вид европейски бизон и вилнее предимно из полските Татри;
хотелът е кръстен на унгарската столица, а Стефан Цвайг в крайна сметка е
австрийски писател. Zubrowka пък е
известна марка полска водка с екстракт от сладка трева, който й придава
загадъчен аромат на билки с оттенъци на ванилия, кокос и бадеми.
{{trailer}}
Текст Мариана Христова
Коментари