Всъщност, време има. И е той. А той е Саша Барън Коен - едно доста яко включване на актьора в леко стряскащо амплоа. Не е лошо повече режисьори да му обръщат внимание. Алиса в Огледалния свят, логично, е стъпил на книгата на Луис Карол, но от нея е взел само героите и ги е хвърлил в съвсем различна история. От която Карол може би би се срамувал, а може би не.
Във финала на Алиса в Страната на чудесата оставихме нашата приятелка на търговски кораб на път към Китай. Алиса в Огледалния свят ни запознава с Алиса, която вече е капитан на кораба на баща си. Завръщайки се в Лондон обаче, тя разбира, че бившият й годеник (вече семеен) Хеймиш, след смъртта на баща си, е взел от майка й акциите й в компанията и ако тя не предаде кораба си, с майка й ще изгубят дома, в който живеят. Докато се опитва да приеме фактите, Алиса среща синята гъсеница (сега пеперуда) Абсолем (последно сбогом с Алън Рикман) и тя я отвежда до вълшебно огледало в заключена стая, през което Алиса попада отново в Страната на чудесата. Където, разбира се, я чака ново приключение.
Приземявайки се насред чаеното парти, Алиса се натъква на старите си познайници Белия заек, Чешърския котарак, близнаците Туидълдъм и Туидълди и Бялата кралица. Как и защо всички са накуп и я очакват не питаме, а го отдаваме на наивитета на Дисни. На същото приписваме факта, че героите (особено близнаците) използват чудесни каламбури като от творбите на Луис Карол... точно минута-две. Колкото да щрихират връзка с книгата, вероятно. По-нататък филмът е оставен да следва доста по-логична и последователна история от фантасмагориите на Луис Карол. Лудият Шапкар е болен и гасне, защото иска да открие семейството си, за което вярва, че не е загинало в Злощастния ден. За да разбере какво се е случило, Алиса трябва да вземе Хроносферата (нещо като стиймпънк кълбо, в което се возиш из темпоралните магистрали) от Големия часовник на битието в замъка на Времето и да преплава океана от време, използвайки познанията си като морски капитан. И така да спаси Шапкаря. А и както се оказва - цялата Страна на чудесата от новите амбиции на Червената кралица.
Алиса в Огледалния свят е достатъчно зрелищен, изпъстрен с наистина хубава анимация, приятна история, готин каст и, уви, идиотския Дисни-наивитет. Последните 20 минути действат като седатив, но с разхлабващ ефект с цялата си лигавост, баналност и тъп диалог. Присъствието на второстепенните герои е като за третостепенни такива, а хуморът, с изключение на няколко майтапа с фрази за Времето, тотално отсъства. Свободните съчинения по книгите на Луис Карол пък подсказват, че ако решат, Дисни могат да направят още един куп филми за Алиса. Така предимствата на филма са нелошият иначе сюжет, визията му и няколко чудесни актьора. А, и нека отдадем дължимото на режисурата на Джеймс Бобин - надали е лесно да поемеш щафетата от Тим Бъртън. Бобин обаче се справя.
с една
дума
ВРЕМЕ. Потокът на битието, абсолютният космически
безкрай. Понякога е адски недостатъчно (питай студент по време на изпит), друг
път се ниже едва-едва (когато си в междуградски автобус след няколко бири за
отскок) и като цяло никого не чака и на никого не е приятел. Според едно
анимационно лице от телевизионна игра, все "няма време". На такива досадници обикновено им пожелаваме да
произвеждат вятър.
{{trailer}}
Текст Ивайло Александров
Коментари