Когато банда с трийсетгодишна история и хитове, които почти всеки може да запее с цяло гърло, тръгне да издава албум, сред феновете винаги се прокрадва притеснението, че въпросните музиканти може най-накрая да са изперкали и тотално да са сменили звученето, жанра или планетата. Когато през 2012-a се заговори за Delta Machine чувствата бяха смесени точно поради тази причина. От една страна беше радостта, че отново ще разцепят на родна земя, от друга - неизвестността какво ни готвят в албум номер тринайсет.
Първият сингъл „Heaven" някак поуспокои тревожността в края на януари. Depress... извинявай, Depeche Mode си бяха все така мрачно-меланхолични. Те знаят как да придадат привлекателно звучене и на най-саморазрушителния порив. Но макар парчето да ни допадна, ни се стори твърде плахо, дори леко заспало. Чак когато чухме целия траклист, осъзнахме, че вероятно бандата просто е заложила на сигурно с водещия си сингъл - мрачно синт-жужене, печално изтръгнати тонове от пиано и разголващ душата текст. Това обаче не означава, че на Депеш са им свършили идеите или са зациклили в миналото. Просто са си спомнили какво ги е направило велики и са го прекарали през съвременни филтри.
В Delta Machine Дейв Геън, Мартин Гор и Анди Флетчър посрещат с „Welcome to My World" - парче, което не толкова приветства, колкото предупреждава какво те чака в по-голямата част от следващите 70 минути. А именно - болка, спасение, любов, вяра и грях, излята с лекота мелодичност от плътни и загадъчни електронни разцъквания плюс блус елементи. Звученето е обрано и няма и помен от престараване. А в „My Little Universe" подходът даже е свръх минималистичен с щипка от експерименталната електроника. Адмирациите тук, както обикновено, са за Мартин Гор.
Няма как да пропуснем и Геън, който истински се е раздал, прокарал е характерната си беснееща чувственост и е напомнил, че може да звучи както непоколебимо решителен (в „Angel" и „Soft Touch - Raw Nerve"), така и примамливо съблазнителен (в „Slow", „Soothe My Soul" и „Should Be Higher"). Всичко това, смесено с неочакваните заигравания с ритъма, води до тракове, еволюиращи сами в себе си - началото често звучи стандартно, но се развива до напълно неочакван финал.
с една дума
ДЕЛТА. Четвъртата буква от гръцката азбука, както
и географски термин, обозначаващ специфичното устие на някои реки. Depeche Mode
пък използват „Delta" в заглавието на албума си, за да покажат уважението си
към блуса и неговия най-ранен вариант - делта блуса (формирал се край делтата
на Мисисипи), който повлиява до голяма степен стила им.
Текст Нели А. Калчева
Коментари