Бьорк! Смее ли някой да не я обсипе с помпозна реторика, възхита и преклонение? Възможно ли е, от ревю на неин албум да не текат лиги на раболепно поклонничество? И какво всъщност представляват писанията за нея, освен упражнения по жонглиране с лингвистични пособия? Отдавна не съм попадал на нещо „нормално" написано по адрес на Бьорк. Където и да погледна, ме атакуват фрази от рода на „артистична наситеност" и „космичен експресионизъм". А, и „метафорите" - никога не забравяй метафорите, за Бога, not the fucking metafooorz!
Може да се каже, че Бьорк е от категорията артисти тип Кейт Буш и Дейвид Боуи, които са си извоювали съвършената независимост и свобода да правят каквото си искат - в студиото и на концерт, без да се притесняват особено дали то е commercially viable. Тъй като имат достатъчно почитатели, които ги следват с религиозна отдаденост, а и почти никой музикален критик (те пък вече са горе-долу толкова, колкото професорите по футбол) не би дръзнал да им се издърви, рискувайки да бъде освиркан от останалия свят задето е такъв нищо-неразбиращ невежа.
Който е следил, поне отчасти, кариерата на Бьорк след The Sugarcubes, знае, че първите й два албума нямат много общо с останалата й дискография, която сякаш постоянно се отрича от тях, трупайки върху им все по-висше изкуство, понякога гениално почти до недостъпност. И няма как да не му се възхищаваш, дори да си - като мен - фен на онази, умееща да създава откачена FUN музика Бьорк от началото на 90-те години на миналия век (леле, това звучи потресаващо Отдавна!).
Фотография Pаll Stefаnsson
Когато през 1967 Beatles издават Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band, един от най-видните британски композитори на класическа музика казва: „С този албум те престанаха да са увеселителна група за масите и вече правеха сериозна музика - за слушане". Нещо подобно се случи и с Бьорк от Homogenic нататък. Новият албум не е изключение. Той определено е сериозен, даже много. Може да се каже, че е и концептуален, доколкото песните са свързани от една обща тема и история - дългата и болезнена раздяла на певицата (тя, разбира се, е много повече от певица) с дългогодишния й партньор, артиста Матю Барни. Доста хеви тематика, която на няколко пъти докара самата авторка до сълзи по време на интервюта. Да, истински човешки сълзи, и в известен смисъл това е един от най-емоционално разсъблечените и човешки албуми на Бьорк, макар вътре да бълбукат мини-гейзери от извънземни хармонии и композициите да са все така нестандартно структурирани. Замесен е и поредният куул в момента продуцент. Даже са двама. Разбирачите твърдят, че Vulnicura е близък до Vespertine. Аз не бих си позволил да натрапвам мнение. Чуйте го сами, ако може на слушалки, и преценете за себе си. А после си пуснете потресаващия MTV Unplugged на Бьорк от 1994 и оставете лигите на изумление свободно да капят от отворената ви уста по пода.
Текст Насо Русков
Коментари