Dreams in Drawings

Родена е в Пловдив, а през 2008 завършва НАТФИЗ. Позната ни е от постановки като Нирвана, Лов на диви патици, Изкуството да смиташ боклука под килима, както и от филмите Виктория, Аз съм ти, Източни пиеси и Нахлуване. Но днес ти я представяме в една по-различна светлина, защото тя е артист по душа и актьорското майсторство далеч не е единствената й стихия. Ирмена Чичикова е изключително експресивен човек и това се усеща още в първите минути на разговор с нея. Тя се включва директно от Лондон и ни разказва за осъществяването на една от най-старите си мечти. Поради технически проблеми (от чия страна не се разбра) проведохме интервюто с гласови съобщения във Фейсбук. За сметка на това се получи много интересно, а тя ни сподели доста подробно за всяка емоция зад нейния проект.

Представи се с няколко думи.
Аз съм Ирмена Чичикова, актриса съм и съм изключително любопитна към живота и света, затова и обичам да се занимавам с много различни неща. Моделствам, диджействам, а отскоро имам и собствен бранд тениски.

Супер! Представи ни бранда си, как се казва, какви са тениските?
Брандът се казва Dreams in Drawings или в превод Сънища в рисунки, и е малък, независим, концептуален бранд за тениски, които са вдъхновени от мои сънища. Тениските са бели, с 11 мотива, 2 модела - женски и мъжки, като рисунките върху тях са дело на Зина Неделчева.

Как реши да почнеш да ги правиш?
Първоначалната идея се роди може би преди 6 години около 2011, или поне така е в моите записки в тетрадката, която ми беше работен плот през изминалите няколко месеца. И най-вече се случи, защото от много години по някакъв начин съм свързана с модата, с дизайнерствотo. Работила съм почти 10 години заедно с Нели Митева, която е главният човек зад Showroom Иван Асен 22 и благодарение на нея развих интерес и страст към по-концептуалната мода и шантавите дрехи, тъй като съм се снимала в няколко колекции за Showroom-а и през годините започнах да имам по-конкретен интерес към тези дрехи, не просто да ги нося, не просто да им се възхищавам, а самата аз да сътворя нещо. И предполагам по този начин се изкристализира идеята, че искам да пробвам с нещо малко и по-лесно - като тениските.

Как ти дойде конкретната идея?
Появи се една сутрин, след като се събудих от сън, в който носех бяла тениска с леко нащърбени краища, която имаше върху долната част на гърба си червен плик за писма, като в този плик можеха да се пъхат листчета, писма или каквото човек реши, и след като се събудих, бях абсолютно убедена, че тениските ще бъдат свързани с моите сънища и това ще бъде основната идея и концепция. Тъй като сънувам страшно много и страшно цветно, бях адски развълнувана от факта, че може да се случи нещо такова. Дълги години вече си записвам сънищата и започнах съответно да отделям фрагменти, които ми се струват интересни и които биха били подходящи за тениски и съответно носят някакво послание. Общо взето, през тези 5-6 години носех идеята в себе си, подготвях се някак си мисловно, но знаех, че трябва да намеря правилния човек, в случая - художник, който съответно да изобрази тези сънища, защото аз не мога да рисувам (смее се) и нямаше как да се случи, ако трябваше абсолютно сама да го правя. Така миналата пролет се запознах (по съвсем друг повод и в друга ситуация) със Зина Неделчева, която е артист от Пловдив. Така се случи, че и двете сме от един и същи град, което е още по-хубаво и се влюбих в нейните работи, в начина по който рисува и в бижутата, които прави.

Прекрасна идея, наистина! Как се случва целият процес - от съня до тениската, и кой ти помага?
Ами процесът беше дълъг - от чисто концептуален премина в активен след срещата ми със Зина. Тъй като аз бях абсолютно убедена, че това е човекът, веднага й предложих и се срещнахме, за да й разкажа идеята. Тя съответно се запали страшно бързо, каза, че й е много интересно и че иска да опита. Така започнахме съвместна работа. Аз вече имах подбор от сънища и първоначалната ми идея беше това да бъде много, много по-концептуално, почти като инсталация. Да има около 22 различни съня и да има само по една тениска от всеки, следователно да бъдат изключително уникални, но в крайна сметка решихме, че това е много трудоемко, и че ще отнеме много повече време и организация, затова се спряхме на 10 основни съня, върху които тя да започне да прави пробни илюстрации. Аз започнах да й пращам сънищата в цялата им пълнота, като й казвах кои са интересните фрагментите от съня за мен, а тя започна да прави проби, да ми ги показва. Някои неща отхвърлях, за други се запалвах от самото начало; тя прави корекции и почти цялото лято двете с нея бяхме в постоянна комуникация за финализирането на рисунките. След като рисунките бяха на 90% готови, аз започнах да се срещам с хора, които могат да ми дадат някакво know-how за изработката на такъв продукт. Изисква доста повече, отколкото изглежда. Благодарение на бранда Brave Moustache, които са също с много, много интересна концепция за тениски, успях да открия правилния модел и марка тениски, които да използваме. Това също беше много дълъг процес - да реша дали да бъдат шити специално, дали да бъдат купувани, поръчвани и т.н. След избора на марката тениски, намерих подходящото място, където да бъдат отпечатани принтовете, логото, етикетите, плаката, картичките, всичко, което е в пакета, който съпровожда всяка една тениска. Така че по пътя на реализацията се включиха доста хора, без които нямаше как да се случи това нещо. Беше едно от най-невероятните неща, които са ми се случвали, защото бях въвлечена във всеки един детайл и се чувствах изключително пълноценна и щастлива от този факт, че мога до някаква степен да имам контрол над процеса, да съм сигурна, че абсолютно всичко, което съм си представяла, ще бъде реализирано и съответно да развивам собственото си въображение в тази посока, участвайки във всеки един детайл.

Някога вдъхновявала ли си се от кошмари?
Ами аз сънувам кошмари, макар че не чак толкова често, но истината е, че един от сънищата, които сме използвали, всъщност си е кошмар сам по себе си. Той беше може би и най-провокативен за самата Зина.

Съобразяваш ли се по някакъв начин с модните тенденции за тениските или даваш по инстинкт?
В нашия случай по никакъв начин не съм мислила за модните тенденции. Това е нещо, което съм искала да направя от много години и не се е променяло по отношение на това каква е модата в момента. Просто исках да направя нещо, което е много лично, а тези неща по някакъв начин не се съобразяват с тенденциите, когато са лични - те са актуални винаги. Поне така аз си мисля и затова беше много важно да намеря подходящия художник, така че на мен да ми харесва. Това беше първото изискване - на мен да ми харесва, аз да ги усетя тези рисунки, че са мои. И оттам насетне, разбира се, да дам свобода на Зина да ги сътвори така, както тя ги усеща. Защото съм я избрала именно заради начина, по който рисува и начина, по който усеща света и - не, не сме го мислили това. Единственото, което по някакъв начин е свързано с тенденции, е моделът на тениските. И там сме се опитали да изберем нещо, което знаем, че ще се хареса от всички, и че ще бъде достатъчно адекватно и модерно за съвремието. Марката тениски, които избрахме е невероятна. Адски популярни са в момента в Европа, това е един белгийски бранд - Stanley & Stella, които мисля, че доста се използват именно от такива малки брандове като нашия, а и са от страхотна материя - 100% органичен памук. Хубавото при нашите модели е, че мъжките тениски, надявам се, няма да бъдат интерес само за мъжете, а може би и за жените. Те са с една идея по-дълги ръкави, а знам, че напоследък момичетата обличат по-широки тениски. Аз самата много обичам да нося такива тениски и предполагам от там ми дойде и идеята да имаме мъжки модели - независимо дали момчетата ще се изкефят на самите рисунки, защото момичетата ще имат интерес към тези по-широки, по-хъшлашки модели. Като цяло и двете искахме тениските да бъдат толкова яки, че ние да можем и искаме да си ги носим. Оттам насетне мисля, че всеки друг би се изкефил, когато види, че ние самите, като създатели, носим тениските с удоволствие. Радостното за мъжките тениски е, че страшно много момчета си купиха от тях и продължават да си купуват. Аз съм страшно щастлива от този факт, защото това означава, че вече няма такова разграничение на ”това са женски рисунки” или ”само момичета могат да носят такива неща”.

А според теб средата влияе ли на вдъхновението или всичко трябва да идва отвътре?
Средата в какъв смисъл - на това което правя, или средата, в която живея?

Средата, в която живееш, чисто битовата обстановка, която те заобикаля.
Ами, това е много интересен въпрос. Няма как средата да не влияе, защото човек получава вдъхновение наистина от всичко. От хората, които са около него, с които общува, от местата, които посещава, от филмите, представленията, които гледа, музиката, която слуша… Аз лично черпя вдъхновение отвсякъде, точно затова и казах в началото, че съм изначално много любопитна към живота и към всичко, което ме заобикаля и няма как да не ми влияе къде и как живея. Но до някаква степен си мисля, че вдъхновението най-вече идва отвътре. От неща, които ти самият носиш и начина, по който си се развивал, и по който си израснал. Мисля че нещата са много навързани - няма едно нещо, което да е водещо, то е съвкупност от това какво носиш в себе си, до колко възприемаш живота и заобикалящата те среда, до каква степен позволяваш негативите да ти влияят, и до каква степен позитивите. Защото сме обградени от доста негативи, особено в България. Аз по принцип не съм от хората, които хейтят, които мрънкат и се оплакват публично (смее се) от неща, които не им харесват, или от които са недоволни. Разбира се, имам такива свои вътрешни моменти, но не смятам, че това трябва да бъде водещото. Когато човек иска да сътвори нещо, той в крайна сметка трябва да се позовава на красивото, на поезията на живота, не на прозата, не на бита. Всички сме в бита, всички имаме своите проблеми, всички имаме своите тегоби, но мисля, че изкуството трябва да бъде истинско, просто защото идва от истински хора, и да съдържа в себе си и негативи и позитиви. Иначе в моя случай сънищата са водещото нещо и фактът, че имам толкова богат нощен свят, ме прави любопитна към това какво означава той за мен и до каква степен сънищата са важни изначално за хората и за живота им. Може би цялостната идея на тези тениски е да накара хората да, как да кажа (въздиша) - да мечтаят повече, да се радват и уповават на вътрешния си живот, на това, което съдържат отвътре - то винаги е красиво.

Понеже и аз съм човек, който много обича да сънува, живея с един ужасен страх, че някой ден просто ще спра да сънувам - при теб има ли го това? Страх ли те е, че някой ден просто ще спреш или няма да помниш сънищата си?
Ами нямам страх, но до такава степен вече съм свикнала да сънувам и да помня това, което сънувам, че ми е необичайно когато например някой ме извади рязко от съня и забравя за секунди това, което съм сънувала или ако се събудя по-късно… Въобще всички тези моменти, в които нещо се случва, заради което забравяш съня си, а си бил с усещането, че ще го помниш. И се чувствам много неприятно след това. Буквално имам тетрадка до главата си вече доста дълго време, която седи и чака (смее се) всяка сутрин да си записвам парчета сънища в нея. И до някаква степен вече се ядосвам ако нещо такова се случи, защото, както казват моите приятели - сънуването при мен вече е бизнес, така че колкото повече сънувам, колкото по-интересни неща сънувам, толкова по-добре. Но наистина ако някой ден спра изобщо да сънувам, не знам… Ще имам чувството, че нещо в мен се е прекършило, защото мисля, че това е много, много голяма част от мен. Сънищата лекуват по някакъв начин и в самото начало, когато промотирахме тениските, един от слоганите на плаката беше ”сънуването лекува” и ако се замислиш - то по някакъв начин е така, защото човек понякога намира утеха в сънищата, понякога отговори, понякога любов. Можеш да намериш всичко в съня и тази идея мен много ме привлича и много ми харесва фактът, че чрез съня можеш да разбереш някакви неща за себе си и можеш да си помогнеш. Защото абсолютно всяко нещо, което сънуваме има значение. Начинът, по който го сънуваме, повтаряемостта на определени сънища, образите, които ни се явяват, хората и всеки елемент, всеки детайл, имат огромно значение за нас, за живота ни тук - този, който си казваме, че е реалният живот и аз наистина вярвам в това, че човек може да разбере себе си и живота си по-добре, чрез разнищването на съня.

А освен на себе си мислиш ли, че тези въплъщения на сънища - тениските, могат да помогнат и на някой друг?
Самите тениски имат своята благотворителна кауза и за мен беше изключително важно да се свържа с фондация, към която да се чувствам истински принадлежаща. В случая става въпрос за фондацията "Stop Cancer" или "Да спрем рака", която е пловдивска организация за борба с рака. Нашите тениски са обвързани с тази фондация и съответно от всяка продадена тениска към фондацията отива процент - по този начин ние сме едни от борещите се с тази болест. За мен тази кауза е изключително лична и имах желание да се свържа с нещо такова вече няколко години, но така и не се случваше. Безкрайно съм щастлива, че успяхме да направим тази връзка, защото, както преди малко говорех за лекуващата сила на сънищата, мисля, че много добре пасва тази тема. Основната идея е, когато хората си купят от нашите тениски, не само да се замислят за това какво сънуват, но и да се отпуснат да сънуват повече, да се вслушват в сънищата си и, подпомагайки тази кауза, да се замислят повече за това как да се грижат за себе си, какво да правят, за да се чувстват по-добре и наистина да бъдат будни към проблемите на здравето, на съвремието и да имат съзнанието за това, че човек сам пази себе си и никой друг не може да му помогне, така както той сам може да си помогне. И това съзнание, за факта, че съществува такава болест и ние трябва да се борим с нея, е важно.

Къде могат да се намерят тениските ви?
Тениските за момента могат да бъдат поръчани през Facebook и през Instagram, имаме профили там, като и двете със Зина отговаряме от раз. Тениските се изпращат бързо, като сме имали поръчки от различни градове в България и дори от Щатите. Понякога правим и лична доставка (смее се), в зависимост от това колко близо се намират хората. Все още сме много малки и не можем да се решим да пуснем тениските в някой по-голям сайт, където се очаква, че поръчките ще са огромни и ще има повече интерес. В зависимост от това дали все още има от даден модел или размер, тениските могат да бъдат изпратени до ден-два. Иначе вече бяхме на няколко handmade базара в Пловдив и в София. Някои от моделите, за мое най-голямо щастие, леко започнаха да се изчерпват. Живот и здраве, ще правим скоро нови. Другата ми идея е да могат да се продават на конкретно място в София, но засега може да ни намерите в магазин What a Monstar, в Капана в Пловдив.

А ти самата в какви дрехи се чувстваш най-добре?
При мен винаги го е имал този момент, че не обичам да се обличам по един и същ начин. Обичам да си сменям стила непрекъснато - общо взето всеки ден се нося различно и винаги съм обичала да експериментирам и да пробвам нови неща. Интересно ми е да се обличам в зависимост от това как се чувствам, какъв ден е, какво ми предстои да правя в този ден и съответно един ден мога да съм много романтично облечена, друг път да съм в супер строги дрехи. Мисля, че романтичният ми период малко или много премина и сега съм в по-хлапашкия, по-нахакания период.

Много благодарим за отделеното време и ви пожелаваме много успех занапред, а на теб специално - много вдъхновяващи сънища.
За мен беше удоволствие.

Текст Аби Белчева/ Фотография Елена Спасова