До пазара и назад, 2 част

Докъде бяхме стигнали? А, да. Последно ти разказахме за онзи с брадвата, който ни следваше от единия край на пазара до другия. Ето накъде продължихме след това.

Запази ми този валс
За един брадва, за друг сватба. На "Симеон" 103 можеш на нищо да се направиш, даже и на Шехерезада. Ефектът да се появиш така в ритуалната зала ще е като експлозия във фабрика за тромпети. Срещу 800 кинта получаваш рокля с достатъчно мъниста и планински хребети от шифон, че да засенчиш Луната. Евтините са по триста. Идват от Сирия. Както и лютнята, и барабаните, и наргилетата, и тютюнът, и стъкленият шах. Горчиво.

Рицар без броня
В центъра на целия този кич стои работилницата за музикални инструменти Славейче. Тук не само поправят цигулки, ами правят и нови. Бай Станчо ни вика: "Не ме занимавайте с глупости, бе!", но после се поправя: "Пишете за свинщината наоколо. От 45 години съм тука и такова нещо не съм виждал. Едно време имаше културни търговци, уважаваха се един друг, обичаха клиентите. Бъчви с вино, хубаво месо. От пет години насам всеки се изнесе по кварталните пазари - по-спокойно е. Да ги махат тия сергии, нищо колоритно няма в тях. Само мръсотия и никакво уважение, дори и към закона. Късат му пагоните даже. А той стои и гледа, и нищо не може да направи." Ето, написахме.

Зимата на нашето недоволство
Стана ни едно напрегнато и студено. Търсим да обядваме. Праща ни в Турското - на "Симеон" в посока "Ботев", малко след пазара, от дясната страна. Домашна супа с питки, които се пекат на място. Влизаш и се сещаш, че оня злобен дюнер, от който махмурлукът ти излезе с вик, точно тук го яде. Нищо. Телешко варено и топла питка те връщат към живота. И си мислиш: то няма как да остане този пазар така - характерен. Не че водна кула ни е притрябвала, ама така де.

Нещата, които ще ни липсват
Кинкалериите, шивашките ателиета и тези за обличане на копчета. Железариите, велоработилниците и обущарниците. Магазините с мебели и дрехи втора употреба, тези за подправки и арабски хляб. Месарниците с бели плочки и кървавите престилки на мъжете с мустаци. Къносаните кибици със златни зъби и мръснишки поглед. Децата без възраст, отраснали сякаш под сергиите.

Нещата, които няма да ни липсват
Магазините за 1 левче и тези за изкуствени цветя. Чешмата в средата на пазара, която вечно не работи. Продавачките на цигари без бандерол, които друго не работят. Месарниците с бели плочки и кървавите престилки на мъжете с мустаци. Къносаните дърти кибици със златни зъби и мръснишки поглед. Слепият просяк с кожуха, камбаната и пощенската кутия. Децата без възраст, отраснали всъщност под сергиите.

Докъде бяхме стигнали? А, да. Последно ти разказахме за онзи с брадвата, който ни следваше от единия край на пазара до другия. Ето накъде продължихме след това.

Запази ми този валс
За един брадва, за друг сватба. На "Симеон" 103 можеш на нищо да се направиш, даже и на Шехерезада. Ефектът да се появиш така в ритуалната зала ще е като експлозия във фабрика за тромпети. Срещу 800 кинта получаваш рокля с достатъчно мъниста и планински хребети от шифон, че да засенчиш Луната. Евтините са по триста. Идват от Сирия. Както и лютнята, и барабаните, и наргилетата, и тютюнът, и стъкленият шах. Горчиво.

Рицар без броня
В центъра на целия този кич стои работилницата за музикални инструменти Славейче. Тук не само поправят цигулки, ами правят и нови. Бай Станчо ни вика: "Не ме занимавайте с глупости, бе!", но после се поправя: "Пишете за свинщината наоколо. От 45 години съм тука и такова нещо не съм виждал. Едно време имаше културни търговци, уважаваха се един друг, обичаха клиентите. Бъчви с вино, хубаво месо. От пет години насам всеки се изнесе по кварталните пазари - по-спокойно е. Да ги махат тия сергии, нищо колоритно няма в тях. Само мръсотия и никакво уважение, дори и към закона. Късат му пагоните даже. А той стои и гледа, и нищо не може да направи." Ето, написахме.

Зимата на нашето недоволство
Стана ни едно напрегнато и студено. Търсим да обядваме. Праща ни в Турското - на "Симеон" в посока "Ботев", малко след пазара, от дясната страна. Домашна супа с питки, които се пекат на място. Влизаш и се сещаш, че оня злобен дюнер, от който махмурлукът ти излезе с вик, точно тук го яде. Нищо. Телешко варено и топла питка те връщат към живота. И си мислиш: то няма как да остане този пазар така - характерен. Не че водна кула ни е притрябвала, ама така де.

Нещата, които ще ни липсват
Кинкалериите, шивашките ателиета и тези за обличане на копчета. Железариите, велоработилниците и обущарниците. Магазините с мебели и дрехи втора употреба, тези за подправки и арабски хляб. Месарниците с бели плочки и кървавите престилки на мъжете с мустаци. Къносаните кибици със златни зъби и мръснишки поглед. Децата без възраст, отраснали сякаш под сергиите.

Нещата, които няма да ни липсват
Магазините за 1 левче и тези за изкуствени цветя. Чешмата в средата на пазара, която вечно не работи. Продавачките на цигари без бандерол, които друго не работят. Месарниците с бели плочки и кървавите престилки на мъжете с мустаци. Къносаните дърти кибици със златни зъби и мръснишки поглед. Слепият просяк с кожуха, камбаната и пощенската кутия. Децата без възраст, отраснали всъщност под сергиите.

Гласували общо: 1 потребители