Трите тук обаче още се държат и не просто мърдат, ами работят с пълна пара. И в случая с Одеон точно пара ни излиза от устата, влезем ли в студения салон. Прощаваме им обаче, заради бара във фоайето, който става и за бира, и за Русков с Имбесилс на живо. Вътре си е като едно време, когато още казвахме „Айде в шест пред Дружба". Сега дават само по два филма дневно, но все от класики нагоре. А и къде другаде ще чуеш (докато гледаш Чайнатаун) симултанният преводач да ти разправя: „Ето този, дребният, с белия костюм, е Роман Полански".
Одеон всъщност е най-старото кино от всички - от 1973-та е на „Партриарх Евтимий" 1, но още през 1961-ва работи в клуба на „Раковски" 108.
Въобще - собствениците са отворени към идеи всякакви, така че ако искаш парти за рождения си ден или купон за Нова година, иди и питай.
Та така. Три свестни кина - без пуканки, претенции и фритюрниците на McDonald`s. Три. За щастие.
Те са си и толкова - само три. Преди имаше Витоша, Глобус, Култура, но сега там
продават перални и компютри. На Модерен театър пък въобще не му личи, че някога
е бил модерен, какво остава за театър.
Трите тук обаче още
се държат и не просто мърдат, ами работят с пълна пара. И в случая с Одеон точно
пара ни излиза от устата, влезем ли в студения салон. Прощаваме им обаче, заради
бара във фоайето, който става и за бира, и за Русков с Имбесилс на
живо. Вътре си е като едно време, когато още казвахме „Айде в шест пред Дружба". Сега дават само по два филма дневно, но все
от класики нагоре. А и къде другаде ще чуеш (докато гледаш Чайнатаун) симултанният преводач да ти разправя: „Ето този, дребният, с белия костюм, е Роман Полански".
Одеон всъщност е най-старото кино от всички - от 1973-та е на „Партриарх Евтимий" 1, но още през 1961-ва работи в клуба на „Раковски" 108.
Euro Cinema пък е най-новото. Ново, ново, ама го има от десет години. През 2008-а на „Стамболийски" 17 отвориха и втората му зала с 20 места, където е толкова уютно, че все едно си в Малка къща в прерията. Тук можеш да срещнеш и голямата си любов, както всъщност се е случвало: двама киноманиаци се запознали на прожекция и се оженили в салона. Е, венчали ги де, с поп и с всичко, а за подарък Кръстинкът им врътнали.
Историкът проф. Евгени Сачев пък от десет години пише по една книга годишно,
която задължително представя тук - Ванга му пуснала мухата, преди да се премести
в оня, с по-добрата гледка свят.
Въобще - собствениците са отворени към идеи всякакви, така че ако искаш парти за
рождения си ден или купон за Нова година, иди и питай.
Домът на киното обаче е най-гранде. Строен е през 1974-та, има 278 места и от 1992-ра е отворен за всички. Преди това на „Екзарх Йосиф" 37 имало единствено закрити прожекции за Съюза на българските филмови дейци, където мръхтяли само избраници. Тук гледахме за пръв път тричасовата версия на Уудсток, а миналата година цяла нощ въртяха епизодите на руския сериал Майстора и Маргарита. Кво толкова, ще кажеш - ами това са осем часа и повече даже.
Напоследък са се засилили да дават филми за екстремни спортове, прожектират
музикални видеоклипове, а в края на януари ще има джаз концерт в памет на
пианиста Румен Тосков. На партера е книжарницата на издателство Алтера, а
фоайето на втория етаж е толкова отворено за изложби и литературни четения, че
дори не искат наем.
Та така. Три
свестни кина - без пуканки, претенции и фритюрниците на McDonald`s. Три. За щастие.