Масова работа в сивата зона!

След като държавата предприе крупни мерки, за да се справи със сивата икономика: засилен контрол, информационна реклама и дори телевизионни репортажи, явно нито едно от тях не е дало резултат. Заплатата в плик продължава да е предпочитан начин за плащане за българските работодатели, осигуровките са на не пълната заплата, а понякога дори липсват. Хилядите пари, загуба за бюджета, както и липсата на адекватно осигуряване на работника, ни принудиха да правим разследване по темата и да видим за какво става въпрос и дали наистина икономиката е толкова сива.

Започваме с това, че по закон всеки един отработен ден трябва да е обвързан с договор. Системата предлага различни варианти за улеснение на работодателя: еднодневен трудово договор, граждански договор, трудов договор със шест месечен срок на изпитание в полза на работодателя и др. Това обаче не касае повечето крупни работодатели, които са решили да скрият някой лев.

Озоваваме се в голям софийски мол. Място, където контролът би трябвало да бъде изключително заселен (първо от работодателя, след това от самият търговски център). Да, ама не. Кандидатстваме за работа като продавач-консултант. Осигуровки: на минималната заплата. Допълнителна сума от 300лв.- на ръка, или в плик. Не ни осигуряват на нея. Не ни плащат празнични или почивни дни. Решаваме да пробваме. Одобряват ни, обаче договор няма. Първият ден било без договор, да ни пробват. Щели да ни платят на ръка, в края на деня- ако ни харесат, след някой ден ще има договор.

Напускаме столицата и се озоваваме дълбоко в провинцията. Благоевград- място на студенти, трафик и много търговия. Отново се пускаме в прозвището на продавач-консултант. Тук няма много скрити условия. Заплатата си е минимална и те осигуряват на нея. Празнични и почивни дни пак не се плащат- правели врътки с график. Най-големият куриоз обаче се появява с пускането на договора. Искали да работим 10 дни безплатно. Да преценили- харесват ли ни, или не. Така и ние сме щели да преценим. След 10-те дни, ако всички взаимно се харесаме, щяло да има договор. А дано, ама надали.

Продължаваме с Благоевград. Известна верига сладкарници. Обекти в най-големите градове, парче торта по 5лв. Харесват ни, ние също тях. Обаче: първите 4 дни трябва да се обучаваме в София, те осигуряват транспорт и храна. Супер, но безплатно. Било за да видим, дали ни харесва, дали не. Дали им харесваме, или пък не.

Държавата може да прави своите реклами по телевизията за заплата в плик, но явно работодателите не гледат телевизия. Опитват се по всякакъв  начин да прикрият доходите си, като по този начин излагат работниците на риск: нямаме възможност за обезщетение при безработица или майчинство, не сме защитени, работим в стрес и несигурност, няма да вземем никакви пенсии (ако доживеем до там), а и най-важното- не знам дори ще си получим ли заплатата.

Заплата в плик - не, мерси!

 

Aвтор: Костадин Костов

А тук можеш да видиш любовното обяснение на един адвокат

След като държавата предприе крупни мерки, за да се справи със сивата икономика: засилен контрол, информационна реклама и дори телевизионни репортажи, явно нито едно от тях не е дало резултат. Заплатата в плик продължава да е предпочитан начин за плащане за българските работодатели, осигуровките са на не пълната заплата, а понякога дори липсват. Хилядите пари, загуба за бюджета, както и липсата на адекватно осигуряване на работника, ни принудиха да правим разследване по темата и да видим за какво става въпрос и дали наистина икономиката е толкова сива.

Започваме с това, че по закон всеки един отработен ден трябва да е обвързан с договор. Системата предлага различни варианти за улеснение на работодателя: еднодневен трудово договор, граждански договор, трудов договор със шест месечен срок на изпитание в полза на работодателя и др. Това обаче не касае повечето крупни работодатели, които са решили да скрият някой лев.

Озоваваме се в голям софийски мол. Място, където контролът би трябвало да бъде изключително заселен (първо от работодателя, след това от самият търговски център). Да, ама не. Кандидатстваме за работа като продавач-консултант. Осигуровки: на минималната заплата. Допълнителна сума от 300лв.- на ръка, или в плик. Не ни осигуряват на нея. Не ни плащат празнични или почивни дни. Решаваме да пробваме. Одобряват ни, обаче договор няма. Първият ден било без договор, да ни пробват. Щели да ни платят на ръка, в края на деня- ако ни харесат, след някой ден ще има договор.

Напускаме столицата и се озоваваме дълбоко в провинцията. Благоевград- място на студенти, трафик и много търговия. Отново се пускаме в прозвището на продавач-консултант. Тук няма много скрити условия. Заплатата си е минимална и те осигуряват на нея. Празнични и почивни дни пак не се плащат- правели врътки с график. Най-големият куриоз обаче се появява с пускането на договора. Искали да работим 10 дни безплатно. Да преценили- харесват ли ни, или не. Така и ние сме щели да преценим. След 10-те дни, ако всички взаимно се харесаме, щяло да има договор. А дано, ама надали.

Продължаваме с Благоевград. Известна верига сладкарници. Обекти в най-големите градове, парче торта по 5лв. Харесват ни, ние също тях. Обаче: първите 4 дни трябва да се обучаваме в София, те осигуряват транспорт и храна. Супер, но безплатно. Било за да видим, дали ни харесва, дали не. Дали им харесваме, или пък не.

Държавата може да прави своите реклами по телевизията за заплата в плик, но явно работодателите не гледат телевизия. Опитват се по всякакъв  начин да прикрият доходите си, като по този начин излагат работниците на риск: нямаме възможност за обезщетение при безработица или майчинство, не сме защитени, работим в стрес и несигурност, няма да вземем никакви пенсии (ако доживеем до там), а и най-важното- не знам дори ще си получим ли заплатата.

Заплата в плик - не, мерси!

 

Aвтор: Костадин Костов

А тук можеш да видиш любовното обяснение на един адвокат

Гласували общо: 1 потребители