Убийствено ироничен. Безпощаден. Силно акустичен и отрезвяващ като плесник.
Такъв е новият спектакъл на националния театър, изграден върху „Дачници” от Максим Горки. Малък сюрприз. Класическата руска пиеса е поставена от режисьора Иван Пантелеев като типичен немски театър – със социално критичния, ироничен и отчуждаващ ефект на Бертолт Брехт. Резултатът, за изненада на скептиците, е блестящ. Акустиката е продължителна като ехо след буря.
Разбира се, причина за това е и великолепният актьорски състав, който живее на сцената в общ енергиен ритъм – способност, която се наблюдава в ансамблови представления с толкова голям персонаж все по-рядко, за съжаление. А в този случай дори смело може да се твърди, че героите на Горки са представени като „анти-герои”. Всеки от тях е обратното на това, което твърди, че е. Зад маската на привидно отегчените и уж романтични души се крие напрегнато, безмилостно и озъбено лице. Отбраният „каймак” на „елитарното” микрообщество включва писател в криза (манипулативният Шалимов на Владимир Карамазов), поетеса без талант (обидчивата Катерина на Стефания Колева), лекарка без пациенти (нравоучителната Маря на Теодора Духовникова), адвокат без много клиенти (ловкият Басов на Юлиан Вергов), музикант без сцена (богатият чичо Двуеочие на Рашко Маденов), чиновник без брак (гневливият Рюмин на Николай Урумов) и т.н. все екземпляри с претенции и накърнено его, които са най-талантливи в опитите си да контролират и управляват другите.
Постепенно образите им драстично се променят. Във втората част на спектакъла се вижда, че тези уж носталгични и романтични създания са бъдещите озверели новобогаташи, печалбари и политици. В лепкавото желе на безкрайната скука се ражда пяната на евтините страсти и лесни решения. Зад клишетата за романтика, които се ръсят като цветя, се крият методични действия за постигане на комерсиални цели. Отвъд красивите думи се спотаява опасната природа на хищници. По този начин ярката менажерия от вечно оплакващи се същества, упражняващи различен вид власт и манипулации над другите, очертава абсурдната картина на едно самоизяждащо се, вечно обидено и вечно недоволно общество.
Кои са тези странни
neoдачници? На практика, дачниците или заможните хора, които живеят в определен период от годината по своите дачи
(бел.а.на руски думата „дача” означава „вила”), са онези, които съзнателно и целенасочено бягат от реалността. Скрита зад оградите на богатите им летни къщи, тази особена прослойка неудачници си позволява да съди, нарежда, подрежда, оценява и прекроява автентичния реален свят, който се случва далеч от илюзорните им, потънали в аромат на нарциси вилни зони.
В този смисъл оригиналната промяна в заглавието редактира и глобалния смисъл. Защото е ясно, че днес вече „човек” не звучи „гордо”, а – кухо и патетично.
Автор: Патриция Николова
Тук пък има една история за софийските абсурди.Убийствено ироничен. Безпощаден. Силно акустичен и отрезвяващ като плесник.
Такъв е новият спектакъл на националния театър, изграден върху „Дачници” от Максим Горки. Малък сюрприз. Класическата руска пиеса е поставена от режисьора Иван Пантелеев като типичен немски театър – със социално критичния, ироничен и отчуждаващ ефект на Бертолт Брехт. Резултатът, за изненада на скептиците, е блестящ. Акустиката е продължителна като ехо след буря.
Разбира се, причина за това е и великолепният актьорски състав, който живее на сцената в общ енергиен ритъм – способност, която се наблюдава в ансамблови представления с толкова голям персонаж все по-рядко, за съжаление. А в този случай дори смело може да се твърди, че героите на Горки са представени като „анти-герои”. Всеки от тях е обратното на това, което твърди, че е. Зад маската на привидно отегчените и уж романтични души се крие напрегнато, безмилостно и озъбено лице. Отбраният „каймак” на „елитарното” микрообщество включва писател в криза (манипулативният Шалимов на Владимир Карамазов), поетеса без талант (обидчивата Катерина на Стефания Колева), лекарка без пациенти (нравоучителната Маря на Теодора Духовникова), адвокат без много клиенти (ловкият Басов на Юлиан Вергов), музикант без сцена (богатият чичо Двуеочие на Рашко Маденов), чиновник без брак (гневливият Рюмин на Николай Урумов) и т.н. все екземпляри с претенции и накърнено его, които са най-талантливи в опитите си да контролират и управляват другите.
Постепенно образите им драстично се променят. Във втората част на спектакъла се вижда, че тези уж носталгични и романтични създания са бъдещите озверели новобогаташи, печалбари и политици. В лепкавото желе на безкрайната скука се ражда пяната на евтините страсти и лесни решения. Зад клишетата за романтика, които се ръсят като цветя, се крият методични действия за постигане на комерсиални цели. Отвъд красивите думи се спотаява опасната природа на хищници. По този начин ярката менажерия от вечно оплакващи се същества, упражняващи различен вид власт и манипулации над другите, очертава абсурдната картина на едно самоизяждащо се, вечно обидено и вечно недоволно общество.
Кои са тези странни neoдачници? На практика, дачниците или заможните хора, които живеят в определен период от годината по своите дачи (бел.а.на руски думата „дача” означава „вила”), са онези, които съзнателно и целенасочено бягат от реалността. Скрита зад оградите на богатите им летни къщи, тази особена прослойка неудачници си позволява да съди, нарежда, подрежда, оценява и прекроява автентичния реален свят, който се случва далеч от илюзорните им, потънали в аромат на нарциси вилни зони.
В този смисъл оригиналната промяна в заглавието редактира и глобалния смисъл. Защото е ясно, че днес вече „човек” не звучи „гордо”, а – кухо и патетично.
Автор: Патриция Николова
Тук пък има една история за софийските абсурди.
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители