В полите на Витоша

„А в Осло хващаш трамвая и за 20 минути си извън града, и можеш да караш ски-писалки, и да срещнеш лисица в гората, и да си опънеш палатката посред нощ, и да гледаш звездопада, и да...", разправяше една моя позната, която отиде да учи в Осло.

Много хубаво, но и в София можем така - защото си имаме Витоша, въпреки че някои лесно забравят какъв късмет е това. С трамвай петица си в Княжево горе-долу за същото време, а оттам - за час и нещо пеша - на Златните мостове. Вярно, гмежта от граждани-с-коли е голяма, но винаги можеш да избегнеш презряната тълпа с мръсна газ към Черни връх, с разходка до хижа Кумата или с мощен отскок до заслон Кикиш - за по една бърза копривена чорба. А една привечер, на слизане от Алеко и на 500 м от последните къщи на Бистрица, в храсталака се шмугна диво прасе - с грухтящ грохот и тътен от смачкана растителност. В Осло можете ли така, а? А миналата седмица в мрежата се завъртя клипче със съвсем истинска кафява мечка, която тича под Резньовете, а? Но това не бива да учудва невинния читател, защото Витоша е най-старата защитена територия на Балканите и из нея може да засечеш повече растения и животни, отколкото в цял Бенелюкс. А отидеш ли от обратната страна на планината, все едно си накрая на света, докато всъщност - само в Пернишка област. (Което е почти същото, а? - б.р.)

Лошото е, че повечето хижи там не са видели ремонт отпреди детските ми години, а по-лошото е, че я няма онази мисъл, действала тогава - преди много лета булевардите на София били построени по такъв начин, че в горещините прохладният вятър от планината свалял градската температура и носел свежест с боров аромат. Днес всички искат да живеят в подножието й или поне в Манастирски ливади, но вместо гледка към Камен дел, получават пейзаж с прането на съседката, при това - само на една ръка разстояние. Е, в Осло вече не можете така.

Фотография: Живко Якимов

„А в Осло хващаш трамвая и за 20 минути си извън града, и можеш да караш ски-писалки, и да срещнеш лисица в гората, и да си опънеш палатката посред нощ, и да гледаш звездопада, и да...", разправяше една моя позната, която отиде да учи в Осло.

Много хубаво, но и в София можем така - защото си имаме Витоша, въпреки че някои лесно забравят какъв късмет е това. С трамвай петица си в Княжево горе-долу за същото време, а оттам - за час и нещо пеша - на Златните мостове. Вярно, гмежта от граждани-с-коли е голяма, но винаги можеш да избегнеш презряната тълпа с мръсна газ към Черни връх, с разходка до хижа Кумата или с мощен отскок до заслон Кикиш - за по една бърза копривена чорба. А една привечер, на слизане от Алеко и на 500 м от последните къщи на Бистрица, в храсталака се шмугна диво прасе - с грухтящ грохот и тътен от смачкана растителност. В Осло можете ли така, а? А миналата седмица в мрежата се завъртя клипче със съвсем истинска кафява мечка, която тича под Резньовете, а? Но това не бива да учудва невинния читател, защото Витоша е най-старата защитена територия на Балканите и из нея може да засечеш повече растения и животни, отколкото в цял Бенелюкс. А отидеш ли от обратната страна на планината, все едно си накрая на света, докато всъщност - само в Пернишка област. (Което е почти същото, а? - б.р.)

Лошото е, че повечето хижи там не са видели ремонт отпреди детските ми години, а по-лошото е, че я няма онази мисъл, действала тогава - преди много лета булевардите на София били построени по такъв начин, че в горещините прохладният вятър от планината свалял градската температура и носел свежест с боров аромат. Днес всички искат да живеят в подножието й или поне в Манастирски ливади, но вместо гледка към Камен дел, получават пейзаж с прането на съседката, при това - само на една ръка разстояние. Е, в Осло вече не можете така.

Фотография: Живко Якимов

Гласували общо: 1 потребители