Още от Софийски истории

  • Душевен байпас

    Един от най-интересните и продължителни конфликти в нашето общество е между любителите на планините и любителите на планини от злато. Двете страни в конфликта имат крайно противоположен светоглед, ценностни системи, поведение, финансови ресурси, близост до властта. Аргументите им накратко: България не разполага с високопланинските

  • Промяната loading…

    На 14 юни бях в Sofia Live. Почвах писаческата си дейност за този шармантен сайт и бях отишъл да ме снимат в цялата ми красота. Точно беше излязла вестта за Пеевски и там я обсъдихме накратко. Беше смущаваща, но, честно казано, не беше кой знае какво - просто поредната управленска нелепост. Вечерта беше съвсем друго. Хиляди си бяха казали,

  • Пламъци и пърхот

    Помните самозапалилия се Пламен Горанов, нали? Няма как да сте го забравили - тогава всички се окичихме с лика му, социалните мрежи почерняха от виртуалните траурни ленти, изразяващи скръбта по българския Ян Палах. Медиите „подпалваха" трупа му всеки ден в продължение на седмици. Кметът на Варна, заради когото момчето пламна, подаде оставка.

  • Наздраве за новата демокрация

    Дори в най-мракобесните времена българинът е имал свобода да говори и да мечтае на едно място - на масата. С доверен, малък кръг от познати; с чаша, изпълнена с вещество, правещо го по-добър говорител; в спор без задни мисли, където искрено споделя вижданията си как нещата да станат по-добри. И днес си е така. Мнозина говорят публично по някакъв

  • От запръжката до Пеевски

    Съзнателно изчаках да минат повече от 24 часа, преди да напиша и ред за транспортното събитие на годината - превърнатите в екскурзия митинги-манифестации на БСП и ДПС, от едната страна, и на ГЕРБ - от другата. Съботният ден се превърна в истинско изпитание за поддръжниците на въпросните три партии, които бяха извозвани с всички възможни средства

  • Две Българии

    Едва ли има човек със здрав разум в България, който не осъзнава, че въпросът относно ОСТАВКАТА не е „дали", а „кога". Най-интересното обаче е, че въпросът „А после какво?" го задават предимно защитниците на светкавично провалилото се и морално делигитимирало се управление. В този въпрос, естествено, има смисъл,

  • 69

    В този текст ще говорим за съвкупление. При това от най-първичен тип. С измамно предизвикани и реално подиграни чувства, превърнали двете страни, участващи в него, в една много различна от любовната двойка - тази на прецакващ и прецакан. Родих се през 1969-а. По-малко от два месеца преди първия фестивал в Удсток. Малко преди началото едноименното

  • В очакване на бежанците

    Сега какво ще правиме без варвари?За нас все пак те бяха разрешение. Константинос Кавафис, „В очакване на варварите"Превод: Атанас Далчев През 122 година след Христа в римската провинция Британия император Адриан започва изграждането на едно от най-масивните съоръжения на античния свят: каменна стена дълга 118 км и висока

  • Да окупираш бъдещето си

    Здравейте, драги читатели. Това е текст без увод, за окупацията без увод. Няма време за уводи, няма време и за встъпителни слова и припомняне. От няколко дни неуспелите студенти започнаха да надигат глава срещу статуквото - обществено, политическо и социално. Да, неуспелите студенти. Тези, дето нямат илюзии, че с недовършено висше

  • Хляб

    Клише твърди, че хлябът е най-вкусен в родината. От това произлиза ли, че където е най-вкусен хлябът, именно това е родината ти?! А ако на много места хлябът ти е по-вкусен, отколкото в собствената ти Родина?... Тогава какво правим?! Аз рядко ям хляб. Но колкото и да съм опитвал, в България не ми е вкусен. Вече. Преди обожавах ръчния, който

  • Спрете Диков

    Според мен основният проблем на градоустройството ни е, че не осъзнаваме колко е важно и го оставяме на случайни хора, които го прецакват. Затова ще обясня защо е важна шарката на плочките по „Витошка" или формата на кръстовището на Лъвов мост. Цитатите в курсив по-долу са от отговори на обществено ангажирани столични архитекти, на

  • Успехите на Пеевски и аварийният изход за демокрацията

    „Аз съм на 33 години и съм успял. Това престъпление ли е?“ Тези думи принадлежат на Делян Пеевски, знаете. „Прекрасно се чувствам, защото има толкова много неща да се свършат в държавата." Тези пък са на министър-председателя Пламен Орешарски, който така отговори на въпрос как се чувства, преследван от стотици протестиращи и

  • Game over

    Обичах да ходя с малкия си син в градинката зад НДК. Широки поляни, спокойствие, малко хора, никакви сергии и сладоледаджийници. Може да тичаш на воля, да гониш топка, да изучаваш различните видове шишарки, да поиграеш с добронамерени кучета, които, ако случайно те съборят на земята, после идват, махайки опашка, да ти се извинят. Е... Finito.

  • Може би. Дано

    Усмихнати, млади, одухотворени. Носят ръчно направени плакати със забавни послания, в които не е нужно да се взираш дълго, за да видиш омерзението и тъгата зад тях. Хора всякакви и отвсякъде, но не тълпа. Дошли с идея, на която й трябваха десетки години, за да порасне, за да й писне, да излезе на улицата и да заяви себе си: „Аз няма повече да живея

  • Ама друг път

    Докато четох новината, че г-н Станишев празнувал 9 септември с 5000 съпартийци в местността Копривките (обсъждайки през това време „калинките"), си припомних негово минало изказване по повод датата. Авторът на Защото сме социалисти твърди следното: „Нямаме основание да се срамуваме от 9 септември. Това е епохално и светло

  • За гълтането

    На 4-и септември, около 12:30 часа на обед, смятах, че това ще бъде най-тъжният текст за протеста, който съм писала. В изкривените муцуни на протестиращи и контрапротестиращи, докарани с автобуси от БСП, ДПС и ГЕРБ, четях само омраза и не виждах никакъв протест или манифестация. Виждах само разходка до София и добре заучени партийни фрази. Дали

  • Да изживееш този град

    На редакционната поща пристигна писмо от Сашо Шпатов, което гласеше: „...от поне месец страшно ме е яд на тази дъвка, че София не била България, дори почнах да се карам с непознати във facebook по темата, което ми се случва за първи път. Имах и няколко спора с приятели, които не са родени тук, но живеят вече доста години в София. От тях

  • София наистина диша

    За 33 години живот в София не си спомням друго лято, в което Орлов мост да е миришел на липа. Тази промяна в атмосферата на най-обгазеното място в нашия град бе пряко следствие от всекидневните #ДАНСwithme протести, затварящи за няколко часа кръстовището. Милиарди знаци се изписаха в опит да бъде анализирано, възвеличано или неглижирано

  • 60 дни по-късно

    За седмица бях в Котел. Не бях излизал от София от декември. Чувствах се като крепостен столичанин. За седмица усетих пълнота и съвсем конкретно спокойствие. Но и обратното. Една сутрин отидох до природонаучния музей. Там се натъкнах на прекрасно растение. Името му е неповторимо. Направо е един път - решетка обикновена. На табелката пише, че „дрогата"