Александра Венкова

Заедно с нашите приятели в квАРТал Фестивал направихме една забавна игра, в която трябваше да снимаш интересни гледки от фестивала, да ги пуснеш в Instagram с хаштагове #kvartal и #sofialive, а ние да те запознаем с човека, чиято снимка има най-много харесвания. Е, това е Александра Венкова - интериорен дизайнер, пътешественик, фланьор и градски човек, който постоянно търси нови и нови готини местенца в града. И, логично, обича Instagram, където пък се запознахме с нея. А за София казва, че я обиква все повече "с всичките й счупени и накривени, оплискващи плочки, защото за мен тя остава някак истинска, непринудена. Тя е такава кавато е и не претендира да е нещо повече. Разбира се в последно време се е постегнала доста, поразкрасила се е, но е запазила същността си и духа си. А плочките…, е за мен те са същите плочки, по които са стъпвали хората и преди 70 години, носят история… не е ли романтично?"

Събуждам се в пет и половина-шест, дори през почивните дни. Обичам сутрешната мека светлина и утринната свежест, а също гледам и епизодите на любимите си сериали, преди да се появят спойлери онлайн (и да, говоря главно за Игра на тронове).
Не мърдам от вкъщи без скечбук, тънкописец и телефона си, а в последно време и слушалките.

Никога не закъснявам за нищо. Ужасно мразя, когато знам че някой ме чака и затова гледам винаги да съм навреме, в повечето случаи дори подранявам.
Умирам от срам, когато не намирам правилните думи да изразя това което имам предвид. Май пак не се получи.
Все си повтарям, че
съм късметлийка и благодаря за всичко и всички около себе си.

Вкъщи ме смятат за тиха.
Сред приятели минавам за
леко саркастична.
По душа съм свободна и търсеща.

Проблемът ми е, че съм прекалено откровена и нерядко нетактична.

квАРТал е място, от което София отдавна имаше нужда. Глъдка свеж въздух с европейски привкус.
Там видях, че София е романтична, позападнала, но любопитна. За мен София има една такава, запомняща се чаровна гротеска - занемарена е, но в същото време разполага с толкова много скрити красиви местенца, просто трябва да се вгледаш, да търсиш и да намираш.
Иска ми се догодина квАРТал
да събере още повече хора от тази година, да отвори нови ателиета, магазинчета, кафенета, ако щеш… да посвири малко джаз, да запали повечко улични светлинки и да остане за постоянно, не само за уикенда.

Идеалната вечер е червени облаци, тиха музика, и кикот на щастливи хора.
Когато се разхождам, забелязвам детайли. Пукнатини в интересни форми, отпечатъци от листа по тротоара, стари балкони, обсипани с цветя, коли - стари и нови, колела…, гледам да забелязвам всичко около себе си, това ме крепи в настоящето.

Падам си по Instagram.
Най-обичам да пътувам, но сама; да се разхождам без посока и цел, с фотоапарат и кафе в ръка, да се губя и пак да се намирам.

Беше велико, когато получих възможността да споделя работата си на изложба за млади дизайнери в Лондон това лято и да разговарям с хора от индустрията, за които преди само съм чела в блогове и списания.
Като че ли нямам някаква запомняща се ситуация, когато съм се изложила. Предполагам, че и най-лошата такава случка не е излагация, ами урок, който да ни помогне да израснем или пък да открием нещо ново за себе си.

Влизам в огъня заради семейството си и това, в което вярвам и чувствам, че е правилно.
Дойде ми до гуша от ограничени хора.

Не казвам на никого как да живее живота си. Всеки има своята истина.
Под леглото ми има обувки и bubble wrap.

Майка ми често ми казва да говоря по-високо или да се изправя (хахa, малко се прегърбвам).
Искам да остарея като един вдъхновяващ и щастлив човек.

Правя се на луда, когато искам да се позабавлявам с реакциите на хората.
Убивам за кокосова вода, кокосово мляко, кокосови ядки, кокосово всичко.

Не си позволявам да се ядосвам за глупости и да хабя, така безценните си нерви.
Заспивам на отворен прозорец.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Chocolat, от Roschdy Zem
Най-големият актьор за мен е
като че ли Джони Деп, той май и в истинския живот не излиза от роля.
Харесвам режисьори като Уди Алън.
Няма по-глупав филм от
… има много глупави филми, повечето от тях са за губене на време.
Много се смях на
руския сериал Кухня.
Планирам да видя Doctor Strange от поредицата на Marvel.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
джаз, соул, блус
Никога няма да ми омръзнат Франк Синатра, Били Холидей, Дина Уошингтън, Чарлс Брадли, Бари Уайт, Шаде…
Нямам любими банди и артисти, всичко зависи от настроението, в което съм.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
все още някъде там.
Сега чета
за архитектура и дизайн.
Много ми говорят за
Кафка.
Най-добре пише
Айн Ранд.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото
ме хвърля в един по-културен, по-удохотворен свят.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е
Колко е важно да бъдеш сериозен'от Оскар Уайлд.
Последно гледах
Разговори с мама и я гледах с мама.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е
фотографията на Dirk Dallas, Randy P Martin, Alice Gao, Yuriy и Julia Manchik, Linda Lomelino, Anastasia Volkova.
Последната изложба, на която бях, е
Burberry Makers House, А celebration of methods, materials and makers в Лондон, доста вдъхновяваща.
Любимият ми художник е
Дали.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Виктория Бурлакина

Заедно с нашите приятели в квАРТал Фестивал направихме една забавна игра, в която трябваше да снимаш интересни гледки от фестивала, да ги пуснеш в Instagram с хаштагове #kvartal и #sofialive, а ние да те запознаем с човека, чиято снимка има най-много харесвания. Е, това е Александра Венкова - интериорен дизайнер, пътешественик, фланьор и градски човек, който постоянно търси нови и нови готини местенца в града. И, логично, обича Instagram, където пък се запознахме с нея. А за София казва, че я обиква все повече "с всичките й счупени и накривени, оплискващи плочки, защото за мен тя остава някак истинска, непринудена. Тя е такава кавато е и не претендира да е нещо повече. Разбира се в последно време се е постегнала доста, поразкрасила се е, но е запазила същността си и духа си. А плочките…, е за мен те са същите плочки, по които са стъпвали хората и преди 70 години, носят история… не е ли романтично?"

Събуждам се в пет и половина-шест, дори през почивните дни. Обичам сутрешната мека светлина и утринната свежест, а също гледам и епизодите на любимите си сериали, преди да се появят спойлери онлайн (и да, говоря главно за Игра на тронове).
Не мърдам от вкъщи без скечбук, тънкописец и телефона си, а в последно време и слушалките.

Никога не закъснявам за нищо. Ужасно мразя, когато знам че някой ме чака и затова гледам винаги да съм навреме, в повечето случаи дори подранявам.
Умирам от срам, когато не намирам правилните думи да изразя това което имам предвид. Май пак не се получи.
Все си повтарям, че
съм късметлийка и благодаря за всичко и всички около себе си.

Вкъщи ме смятат за тиха.
Сред приятели минавам за
леко саркастична.
По душа съм свободна и търсеща.

Проблемът ми е, че съм прекалено откровена и нерядко нетактична.

квАРТал е място, от което София отдавна имаше нужда. Глъдка свеж въздух с европейски привкус.
Там видях, че София е романтична, позападнала, но любопитна. За мен София има една такава, запомняща се чаровна гротеска - занемарена е, но в същото време разполага с толкова много скрити красиви местенца, просто трябва да се вгледаш, да търсиш и да намираш.
Иска ми се догодина квАРТал
да събере още повече хора от тази година, да отвори нови ателиета, магазинчета, кафенета, ако щеш… да посвири малко джаз, да запали повечко улични светлинки и да остане за постоянно, не само за уикенда.

Идеалната вечер е червени облаци, тиха музика, и кикот на щастливи хора.
Когато се разхождам, забелязвам детайли. Пукнатини в интересни форми, отпечатъци от листа по тротоара, стари балкони, обсипани с цветя, коли - стари и нови, колела…, гледам да забелязвам всичко около себе си, това ме крепи в настоящето.

Падам си по Instagram.
Най-обичам да пътувам, но сама; да се разхождам без посока и цел, с фотоапарат и кафе в ръка, да се губя и пак да се намирам.

Беше велико, когато получих възможността да споделя работата си на изложба за млади дизайнери в Лондон това лято и да разговарям с хора от индустрията, за които преди само съм чела в блогове и списания.
Като че ли нямам някаква запомняща се ситуация, когато съм се изложила. Предполагам, че и най-лошата такава случка не е излагация, ами урок, който да ни помогне да израснем или пък да открием нещо ново за себе си.

Влизам в огъня заради семейството си и това, в което вярвам и чувствам, че е правилно.
Дойде ми до гуша от ограничени хора.

Не казвам на никого как да живее живота си. Всеки има своята истина.
Под леглото ми има обувки и bubble wrap.

Майка ми често ми казва да говоря по-високо или да се изправя (хахa, малко се прегърбвам).
Искам да остарея като един вдъхновяващ и щастлив човек.

Правя се на луда, когато искам да се позабавлявам с реакциите на хората.
Убивам за кокосова вода, кокосово мляко, кокосови ядки, кокосово всичко.

Не си позволявам да се ядосвам за глупости и да хабя, така безценните си нерви.
Заспивам на отворен прозорец.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Chocolat, от Roschdy Zem
Най-големият актьор за мен е
като че ли Джони Деп, той май и в истинския живот не излиза от роля.
Харесвам режисьори като Уди Алън.
Няма по-глупав филм от
… има много глупави филми, повечето от тях са за губене на време.
Много се смях на
руския сериал Кухня.
Планирам да видя Doctor Strange от поредицата на Marvel.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
джаз, соул, блус
Никога няма да ми омръзнат Франк Синатра, Били Холидей, Дина Уошингтън, Чарлс Брадли, Бари Уайт, Шаде…
Нямам любими банди и артисти, всичко зависи от настроението, в което съм.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
все още някъде там.
Сега чета
за архитектура и дизайн.
Много ми говорят за
Кафка.
Най-добре пише
Айн Ранд.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото
ме хвърля в един по-културен, по-удохотворен свят.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е
Колко е важно да бъдеш сериозен'от Оскар Уайлд.
Последно гледах
Разговори с мама и я гледах с мама.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е
фотографията на Dirk Dallas, Randy P Martin, Alice Gao, Yuriy и Julia Manchik, Linda Lomelino, Anastasia Volkova.
Последната изложба, на която бях, е
Burberry Makers House, А celebration of methods, materials and makers в Лондон, доста вдъхновяваща.
Любимият ми художник е
Дали.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Виктория Бурлакина

Гласували общо: 1 потребители