Може би сте гледали Антон в театрални представления като „Пер Гюнт“, „Чиста игра“, „Common People“, „Медея“, „Вишневите хора“. Или във филма „Блок“ (2023 г.), за участието си в който е номиниран за най-добра поддържаща мъжка роля от „Съюз на българските филмови дейци“. Най-скоро Димитрачков ще играе на сцена в „Животът пред теб“, на 16 юни, в Театър 199. А още сега може да прочетете кои са петте произведения с голямо въздействие върху него:
КНИГАТА, която препрочиташ отново и отново?
Голям фен съм на Стивън Кинг. Харесвам всички разкази в „Маймуната“ и мога да ги препрочитам безкрайно. Но от адаптацията на филма бях много разочарован, както много често се случва с екранизиране на книги.
ФИЛМЪТ, който те е разплаквал почти безутешно?
Всички анимации са мое слабо място и могат да ме разплачат. Особено след като взехме и кучето ни - корги на име Бруно, още повече се привързвам към всички животни и филми за тях. Например „Кучешки живот“ винаги ме хваща за гърлото.
КОНЦЕРТЪТ, на който припяваше с пълно гърло от публиката?
На концерта на Ед Шийран в София преди почти две години. Беше страхотна емоция! Преди време бях и на концерт на One Republic, където барабанистът беше хвърлил една от палките си, и аз успях да хвана едната от публиката. За съжаление, я изгубих още същата вечер...
ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО, което е оставило най-траен отпечатък в душата ти?
Едно от любимите ми представления, което остави траен отпечатък върху живота ми, беше „Пътуване към Ада“ на Ани Васева. И до днес ме вдъхновява издържливостта на актьорите в тази постановка. А ако става въпрос за представление, в което играя - „Животът пред теб“ (реж. Катя Петрова) в Театър 199, както и „Камшичен вятър“ (реж. Мила Люцканова) в галерия „Бобина“. Най-много от всичко ми харесва, че и в двете заглавия колегите ми са страхотни, всяко изиграване е удоволствие и много ги обичам! А персонажите, които играя, са коренно различни - от бивш боксьор травестит до хуманоиден робот стол...
КАРТИНАТА, пред която би искал да поседиш дълго?
Напоследък повече ме вълнува творчеството на Златю Бояджиев, може би основно заради филма на Кристина Грозева и Петър Вълчанов „Кучето на Златю“. Наскоро бях и в Пловдив, посетих постоянната експозиция в галерията там. А от международните харесвам Ван Гог. Винаги съм си го представял така, както го гледах в един любим епизод от „Доктор Кой“, в който Докторът се запознава с него, а финалът на епизода е повече от въздействащ – Докторът отвежда Ван Гог в настоящето в музей на неговото творчество и там той чува кураторът да казва, че е „най-великият художник”.
Може би сте гледали Антон в театрални представления като „Пер Гюнт“, „Чиста игра“, „Common People“, „Медея“, „Вишневите хора“. Или във филма „Блок“ (2023 г.), за участието си в който е номиниран за най-добра поддържаща мъжка роля от „Съюз на българските филмови дейци“. Най-скоро Димитрачков ще играе на сцена в „Животът пред теб“, на 16 юни, в Театър 199. А още сега може да прочетете кои са петте произведения с голямо въздействие върху него:
КНИГАТА, която препрочиташ отново и отново?
Голям фен съм на Стивън Кинг. Харесвам всички разкази в „Маймуната“ и мога да ги препрочитам безкрайно. Но от адаптацията на филма бях много разочарован, както много често се случва с екранизиране на книги.
ФИЛМЪТ, който те е разплаквал почти безутешно?
Всички анимации са мое слабо място и могат да ме разплачат. Особено след като взехме и кучето ни - корги на име Бруно, още повече се привързвам към всички животни и филми за тях. Например „Кучешки живот“ винаги ме хваща за гърлото.
КОНЦЕРТЪТ, на който припяваше с пълно гърло от публиката?
На концерта на Ед Шийран в София преди почти две години. Беше страхотна емоция! Преди време бях и на концерт на One Republic, където барабанистът беше хвърлил една от палките си, и аз успях да хвана едната от публиката. За съжаление, я изгубих още същата вечер...
ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО, което е оставило най-траен отпечатък в душата ти?
Едно от любимите ми представления, което остави траен отпечатък върху живота ми, беше „Пътуване към Ада“ на Ани Васева. И до днес ме вдъхновява издържливостта на актьорите в тази постановка. А ако става въпрос за представление, в което играя - „Животът пред теб“ (реж. Катя Петрова) в Театър 199, както и „Камшичен вятър“ (реж. Мила Люцканова) в галерия „Бобина“. Най-много от всичко ми харесва, че и в двете заглавия колегите ми са страхотни, всяко изиграване е удоволствие и много ги обичам! А персонажите, които играя, са коренно различни - от бивш боксьор травестит до хуманоиден робот стол...
КАРТИНАТА, пред която би искал да поседиш дълго?
Напоследък повече ме вълнува творчеството на Златю Бояджиев, може би основно заради филма на Кристина Грозева и Петър Вълчанов „Кучето на Златю“. Наскоро бях и в Пловдив, посетих постоянната експозиция в галерията там. А от международните харесвам Ван Гог. Винаги съм си го представял така, както го гледах в един любим епизод от „Доктор Кой“, в който Докторът се запознава с него, а финалът на епизода е повече от въздействащ – Докторът отвежда Ван Гог в настоящето в музей на неговото творчество и там той чува кураторът да казва, че е „най-великият художник”.
Гласували общо: 1 потребители