Но станах финансист, и не съжалявам. Чувствам се на точното място в точното време - сега в цял свят се говори за монетарна регулация.
Финансистите не са бастуни - няма един от нас без екстремно хоби. Карам картинг, гмуркам се и плувам с километри в морето. Тази зима преоткривам сноуборда.
С две думи, целта ми е да защитя парите на хората, които са вложени в дадена банка и да не допускам фалити. Да кажем, че вие сте бордисти, а не банкери. Аз съм човекът, който проверява екипировката и ви задължава в раницата да носите поне три сандвича и литър чай в случай на финансова лавина. Освен това определям на кои писти ще карате тази година и как точно - фрийрайд или фрийстайл. И вие изпълнявате, независимо дали ви харесва или не.
Заобиколен съм с приятели, дори в работата.
Сред тях минавам за кариерист, на когото могат да се доверят и който винаги ще им разкаже готин виц.
Добрият екип е важен, но още по-важно е той да има добър лидер. Трябва да знаеш как да ръководиш себе си, за да те следват останалите.
По душа съм усмихнат алтруист - вярвам в човешката доброта. Като онова момче на Джани Родари, което раздаваше цветове и накрая стана черно-бяло. Аз обаче не искам да съм черно-бял. Красиво е само във фотографията, не и в живота.
Винаги се опитвам да намеря смешната страна на проблема. Пример: в университета една колежка получи тройка и отиде да се жалва на преподавателя. Той й отговори: „Госпожице, подписал съм 12 смъртни присъди, а вие се оплаквате за някаква си оценка". Ето, беше я изпитвал истински касапин и все пак бе минала!
Никога не работя без хъс. Иначе въобще не се захващам.
Бюрото ми е като на психопат. Там има ключове за кола, National Geographic, заповеди за разписване, брошури от Praktiker и един буркан със спори. В него отглеждам бисквита, парче синьо сирене и няколко лукчета. Те водят собствен живот и мисля, че вече са открили колелото.
Проблемът ми е, че съм разсеян и неорганизиран, но опитвам да се променя. Случвало ми се е да отида с две различни обувки на работа - черна и кафява.
Идеите идват късно вечер и докато сънувам. Сутрин има само добър махмурлук, но не и добри идеи.
Блокирам постоянно, но умея да го прикривам.
Грешките са изключително полезни. „Добрата преценка идва с опита, а опитът идва от лоши преценки", ако трябва да цитирам филма Механикът.
Компромисите са задължителни.
Работата е нещо, което не правя само докато спя. Освен това е перфектният начин да си създадеш приятели и врагове.
От моята научих, че не е за цял живот и все някога ще свърши. После само ще почивам.
Парите никога не са водещи. Една добре платена позиция ще те докара до бели коси за нула време, ако е твърде напрегната.
Съревновавам се със собствените си идеи. Опитвам се да ги направя по-добри и да си ги подредя в главата, където обикновено е пълен хаос.
Най-големият успех за мен е дъщеря ми.
Забелязал съм, че мога да преценя хората само по чертите на лицето и жестовете им. Фен съм на френологията, въпреки че не е истинска наука.
Обичам дребните неща, като бира Leffe с ребра в брюкселския ресторант Amadeus. Или залезите - правят ме щастлив.
Мразя мързела и липсата на мотивация. Не мразя лъжците и лицемерите обаче, защото и на мен ми се случва.
Яд ме е на студенти, които не се интересуват от собственото си бъдеще. За тях магистратурата е като отложена безработица. Трябва непрекъснато да се интересуваш и образоваш.
Понякога се чувствам като героя на Джордж Клууни от Във въздуха - навъртял съм 150 хиляди мили за последните две години. Все едно командировките ми не са в чужбина, а до София - връщам се в петък и в понеделник отново заминавам.
Бих сключил договор с Дявола, зависи от клаузите. Но задължително ще се застраховам и с реципрочен договор с Господ.
На кръгла маса няма да седна със самия себе си, защото диалогът ще е труден. Пълен съм с противоречия.
Току-що разбрах, че съм способен да направя дълбок анализ на себе си за отрицателно време и пак да не стигна до най-важното.
Ще ми се аз да съм измислил социалните мрежи в интернет или Blackberry-то.
Или поне да бях казал: „Всичко хубаво в този свят е незаконно, неморално или води до пристрастяване".
Исках да съм извънземен.
Мислех си, че всички хора в чужбина не са от този свят и ми се щеше да съм като
тях. Бях убеден и че съм осиновен. На което майка ми отговаряше: „Не ме
занимавай с глупости". Тя пък ме виждаше като актьор.
Но станах финансист, и не съжалявам. Чувствам се на точното място в точното време - сега
в цял свят се говори за монетарна регулация.
Финансистите не са бастуни
- няма един от нас без екстремно хоби. Карам картинг, гмуркам се и плувам с
километри в морето. Тази зима преоткривам сноуборда.
С две думи, целта ми
е да защитя парите на хората, които са вложени в дадена банка и да не
допускам фалити. Да кажем, че вие сте бордисти, а не банкери. Аз съм човекът,
който проверява екипировката и ви задължава в раницата да носите поне три
сандвича и литър чай в случай на финансова лавина. Освен това определям на кои
писти ще карате тази година и как точно - фрийрайд или фрийстайл. И вие изпълнявате, независимо дали ви
харесва или не.
Заобиколен съм с приятели, дори в
работата.
Сред тях минавам за кариерист, на
когото могат да се доверят и който винаги ще им разкаже готин виц.
Добрият екип е важен,
но още по-важно е той да има добър лидер. Трябва да знаеш как да ръководиш
себе си, за да те следват останалите.
По душа съм усмихнат алтруист - вярвам в човешката доброта. Като онова момче на Джани
Родари, което раздаваше цветове и накрая стана черно-бяло. Аз обаче не искам да
съм черно-бял. Красиво е само във фотографията, не и в живота.
Винаги се опитвам да намеря
смешната страна на проблема. Пример: в университета една колежка получи тройка
и отиде да се жалва на преподавателя. Той й отговори: „Госпожице, подписал съм 12
смъртни присъди, а вие се оплаквате за някаква си оценка". Ето, беше я изпитвал
истински касапин и все пак бе минала!
Никога не работя без хъс. Иначе въобще не се захващам.
Бюрото ми е като на
психопат. Там има ключове за кола, National Geographic,
заповеди за разписване, брошури от Praktiker и един буркан със спори. В него отглеждам бисквита,
парче синьо сирене и няколко лукчета. Те водят собствен живот и мисля, че вече
са открили колелото.
Проблемът ми е, че съм разсеян и неорганизиран, но опитвам да се променя. Случвало ми се е да
отида с две различни обувки на работа - черна и кафява.
Идеите идват късно вечер и докато сънувам. Сутрин има само добър махмурлук, но не и добри
идеи.
Блокирам постоянно, но умея да го прикривам.
Грешките са изключително полезни. „Добрата преценка идва с опита, а опитът идва от лоши
преценки", ако трябва да цитирам филма Механикът.
Компромисите са задължителни.
Работата е нещо,
което не правя само докато спя. Освен това е перфектният начин да си създадеш
приятели и врагове.
От моята научих, че не е за цял живот и все някога ще свърши. После само ще почивам.
Парите никога не са водещи.
Една добре платена позиция ще те докара до бели коси за нула време, ако е
твърде напрегната.
Съревновавам се със собствените си идеи. Опитвам се да ги направя по-добри и да си ги подредя в
главата, където обикновено е пълен хаос.
Най-големият успех за
мен е дъщеря ми.
Забелязал съм, че мога да преценя хората само по чертите на лицето и жестовете им. Фен съм на
френологията, въпреки че не е истинска наука.
Обичам дребните
неща, като бира Leffe с
ребра в брюкселския ресторант Amadeus. Или залезите - правят
ме щастлив.
Мразя мързела и
липсата на мотивация. Не мразя лъжците и лицемерите обаче, защото и на мен ми
се случва.
Яд ме е на
студенти, които не се интересуват от собственото си бъдеще. За тях
магистратурата е като отложена безработица. Трябва непрекъснато да се
интересуваш и образоваш.
Понякога се чувствам
като героя на Джордж Клууни от Във
въздуха - навъртял съм 150 хиляди мили за последните две години. Все едно
командировките ми не са в чужбина, а до София - връщам се в петък и в
понеделник отново заминавам.
Бих сключил договор с Дявола, зависи от клаузите. Но задължително ще се застраховам и с реципрочен
договор с Господ.
На кръгла маса няма
да седна със самия себе си, защото диалогът ще е труден. Пълен съм с
противоречия.
Току-що разбрах, че съм способен да направя дълбок анализ на себе си за отрицателно време и пак да
не стигна до най-важното.
Ще ми се аз да съм
измислил социалните мрежи в интернет или Blackberry-то.
Или поне да бях
казал: „Всичко хубаво в този свят е незаконно, неморално или води до
пристрастяване".
Фотография Васил Танев