Гари и Бени

На колко години сте?
Гари: На 51, но не ми личат. Нямам деца и бивши жени.
Бени: След седмица ставам на 40 и ще празнувам въпреки поверието, че не трябва да се прави. Даже писах мейл до Светия синод да ги питам това християнска догма ли е, или какво. Отговориха ми веднага и обясниха, че няма такова нещо.
С какво се събуждате?
Гари: Със слънцето, че даже и преди това. После правя един крос по плажа.
Бени: С Гари, който се връща потен от джогинг.

Без какво не мърдате от вкъщи?
Гари: Без водолазния ми компютър.
Бени: Без колелото ми и малко храна за прасетата, които грухат в една ферма наблизо. Давам им бисквити или баница, ако има останала от провизиите на майка ми.
Кога умирате от срам?
Гари: Когато не мога да разбера колко ми е сметката в магазина (вдига рамене) - не знам двайсет ли да дам, петдесет ли ...
Бени: Когато съм много гладна - тогава забравям английския, все едно никога не съм го знаела. А на Гари му пада шапката.

Какво си повтаряте винаги?
Гари: Да не говоря само на английски, докато съм в България. Сметките изведнъж стават по-дебели.
Бени: Непрекъснато се питам дали е добре или не, че все още се чувствам като тийнейджър.
Каква е идеалната ви вечер?
Гари: Мач от английското първенство - фен съм на Стокпорт Каунти.
Бени: Гмуркане през нощта - правила съм го сама в Кипър, но искаме да го предложим и като услуга в нашето училище.
 
Къде сте обикновено?
Гари: В едно миниатюрно кафе на о. Антипарос. Пием вино и ядем пресни октоподи.
Бени:
Антипарос е много малък, не е курорт и малко си живеем като отшелници - нещо от сорта на Мама Миа с Мерил Стрийп.
На какво не танцувате никога?
Гари: Гръцка музика.
Бени: Техно. С гръцката музика нямам проблем - веднъж танцувах даже на един крак, бях се набола на морски таралеж.

По какво си падате?
Гари: Да съм в компания на чаша вино.
Бени: (допълва) Той наистина обича да говори. А аз - да съм част от неговата компания. Падам си и по животните - казах вече за прасетата, луда съм и по котките.
Гари, кое ти харесва най-много в София?(адски въодушевено) Трамваите и тролеите! Въобще целият градски транспорт. Знам, че хората тук не могат да го понасят, но според мен е супер! Особено трамваите - те са като машини на времето, връщат ме доста назад. Освен това са безплатни, защото никога не си купувам билетче.
А коя манджа? Кисело зеле с месо. Лютеницата и бозата обаче не понасям (мръщи се).
Какво ти е най-странно в България? Че има безброй кучешки лайна навсякъде.

Кога за последно се чувствахте велико?
Гари: Тази Коледа, която прекарахме в Англия. Бяхме седемнайсет човека и по едно време с Албена трябваше да се изнесем на хотел. Имаше много ядене и всякакви игри.
Бени: Миналата година бях в една спасителна операция - Гари тръгна да се гмурка и остави лодката без надзор; излезе буря и тя се разби в брега. Той и още четирима души изкараха сума време на една скала в морето, а аз и един бивш морски пехотинец ги търсехме с моторница из вълните.
Какво е най-странното нещо, което сте виждали под вода?
Гари:
Амфори и потънали кораби, за които обаче не трябва да говоря. По принцип е забранено да се гмуркаш на места с археологически находки.

За какво влизате в огъня?
Гари: (поглежда към нея) То е ясно.
Бени: Аз вече скочих в бурното море заради него, така че това е достатъчно засега.
От какво ви дойде до гуша?
Бени: От гръцката бюрокрация, която е по-зле дори от нашата. 
Гари: И от студеното време.


Какво не казвате на никого?

Гари: Че оставих лодката си да се разбие и че понякога хич не ми се гмурка.
Бени: Така е. Не си признаваме, че колкото и романтична да изглежда, нашата работа си е бизнес и има доста неприятни моменти. Чистиш палуби, занимаваш се с чиновници и всякакви такива.
Какво имате под леглото си?
Бени: Сега живеем в апартамента на една приятелка, на която дядо й е бил офицер по времето на цар Борис III. Не смеем да погледнем, но може би сабята му още е там, под кревата.

Да сте се излагали наскоро?
Бени: Вчера направихме истинско шоу, когато се опитахме да купим тиган на промоция от Пикадили. Ангажирахме цялата опашка да ни дадат един стикер, който не ни достигаше.
Гари: И когато за последно си обух изрязаните бански.
Какво често чувате от майките си?
Гари: „Обличай си пуловера."
Бени: „Сготви ли му на момчето най-накрая?"
Гари: (вдига вежди) Още не го е направила.

Кога се правите на луди?
Гари: Когато Албена се кара с някой на български.
Кога скачате на бой?
Гари: Има един такъв израз - I'm a lover, not a fighter. Не обичам да се бия.
Бени: Веднъж се сдърпах с някакъв тип, който изрита кучето ми. Бихме се съвсем наистина - с юмруци, а накрая той ме нокаутира.

За какво бихте убили?
Гари: За хубаво къри с добра бира като Theakstons например.
Бени: За чай лате от Starbuck's.
Какво никога не си позволявате?
Гари: Да се напивам до припадък.
Бени: Да се гмуркам без водолазния си компютър.

 

ФИЛМИТЕ
Гари: Последно гледахме Неудържим. Най-големият актьор за мен е Джерард Бътлър. Харесвам режисьори като Люк Бесон.
Бени: Най-голям за мен е Едуард Нортън. Много се смях на Ali G Indahouse.

МУЗИКАТА
Гари: Никога няма да ми омръзнат Стийв Харли и Кокни Ребъл, както и музиката от 70-те. Най-добрият концерт, на които бях, е фестивалът The Big Chill.
Бени: А на мен - Дъ Кинкс, Дъ Поугс, Маднес и Тупак Шакур. Концертът, който винаги ще помня, е този на Паникън Уайаскър. В София искам да дойдат Куийн.

КНИГИТЕ
Гари: Книгата на книгите е Neutral Buoyancy на Тим Икот. Най-добре пише Стийв Бери.
Бени: Уханно пристанище на Джон Ланчестър. А най-добри са Ник Хорнби и Джоузеф Конрад.

Виж повече за школата на Гари и Бени на www.blueisland-divers.gr

Фотография Васил Танев

На колко години сте?
Гари: На 51, но не ми личат. Нямам деца и бивши жени.
Бени: След седмица ставам на 40 и ще празнувам въпреки поверието, че не трябва да се прави. Даже писах мейл до Светия синод да ги питам това християнска догма ли е, или какво. Отговориха ми веднага и обясниха, че няма такова нещо.
С какво се събуждате?
Гари: Със слънцето, че даже и преди това. После правя един крос по плажа.
Бени: С Гари, който се връща потен от джогинг.

Без какво не мърдате от вкъщи?
Гари: Без водолазния ми компютър.
Бени: Без колелото ми и малко храна за прасетата, които грухат в една ферма наблизо. Давам им бисквити или баница, ако има останала от провизиите на майка ми.
Кога умирате от срам?
Гари: Когато не мога да разбера колко ми е сметката в магазина (вдига рамене) - не знам двайсет ли да дам, петдесет ли ...
Бени: Когато съм много гладна - тогава забравям английския, все едно никога не съм го знаела. А на Гари му пада шапката.

Какво си повтаряте винаги?
Гари: Да не говоря само на английски, докато съм в България. Сметките изведнъж стават по-дебели.
Бени: Непрекъснато се питам дали е добре или не, че все още се чувствам като тийнейджър.
Каква е идеалната ви вечер?
Гари: Мач от английското първенство - фен съм на Стокпорт Каунти.
Бени: Гмуркане през нощта - правила съм го сама в Кипър, но искаме да го предложим и като услуга в нашето училище.
 
Къде сте обикновено?
Гари: В едно миниатюрно кафе на о. Антипарос. Пием вино и ядем пресни октоподи.
Бени:
Антипарос е много малък, не е курорт и малко си живеем като отшелници - нещо от сорта на Мама Миа с Мерил Стрийп.
На какво не танцувате никога?
Гари: Гръцка музика.
Бени: Техно. С гръцката музика нямам проблем - веднъж танцувах даже на един крак, бях се набола на морски таралеж.

По какво си падате?
Гари: Да съм в компания на чаша вино.
Бени: (допълва) Той наистина обича да говори. А аз - да съм част от неговата компания. Падам си и по животните - казах вече за прасетата, луда съм и по котките.
Гари, кое ти харесва най-много в София?(адски въодушевено) Трамваите и тролеите! Въобще целият градски транспорт. Знам, че хората тук не могат да го понасят, но според мен е супер! Особено трамваите - те са като машини на времето, връщат ме доста назад. Освен това са безплатни, защото никога не си купувам билетче.
А коя манджа? Кисело зеле с месо. Лютеницата и бозата обаче не понасям (мръщи се).
Какво ти е най-странно в България? Че има безброй кучешки лайна навсякъде.

Кога за последно се чувствахте велико?
Гари: Тази Коледа, която прекарахме в Англия. Бяхме седемнайсет човека и по едно време с Албена трябваше да се изнесем на хотел. Имаше много ядене и всякакви игри.
Бени: Миналата година бях в една спасителна операция - Гари тръгна да се гмурка и остави лодката без надзор; излезе буря и тя се разби в брега. Той и още четирима души изкараха сума време на една скала в морето, а аз и един бивш морски пехотинец ги търсехме с моторница из вълните.
Какво е най-странното нещо, което сте виждали под вода?
Гари:
Амфори и потънали кораби, за които обаче не трябва да говоря. По принцип е забранено да се гмуркаш на места с археологически находки.

За какво влизате в огъня?
Гари: (поглежда към нея) То е ясно.
Бени: Аз вече скочих в бурното море заради него, така че това е достатъчно засега.
От какво ви дойде до гуша?
Бени: От гръцката бюрокрация, която е по-зле дори от нашата. 
Гари: И от студеното време.


Какво не казвате на никого?

Гари: Че оставих лодката си да се разбие и че понякога хич не ми се гмурка.
Бени: Така е. Не си признаваме, че колкото и романтична да изглежда, нашата работа си е бизнес и има доста неприятни моменти. Чистиш палуби, занимаваш се с чиновници и всякакви такива.
Какво имате под леглото си?
Бени: Сега живеем в апартамента на една приятелка, на която дядо й е бил офицер по времето на цар Борис III. Не смеем да погледнем, но може би сабята му още е там, под кревата.

Да сте се излагали наскоро?
Бени: Вчера направихме истинско шоу, когато се опитахме да купим тиган на промоция от Пикадили. Ангажирахме цялата опашка да ни дадат един стикер, който не ни достигаше.
Гари: И когато за последно си обух изрязаните бански.
Какво често чувате от майките си?
Гари: „Обличай си пуловера."
Бени: „Сготви ли му на момчето най-накрая?"
Гари: (вдига вежди) Още не го е направила.

Кога се правите на луди?
Гари: Когато Албена се кара с някой на български.
Кога скачате на бой?
Гари: Има един такъв израз - I'm a lover, not a fighter. Не обичам да се бия.
Бени: Веднъж се сдърпах с някакъв тип, който изрита кучето ми. Бихме се съвсем наистина - с юмруци, а накрая той ме нокаутира.

За какво бихте убили?
Гари: За хубаво къри с добра бира като Theakstons например.
Бени: За чай лате от Starbuck's.
Какво никога не си позволявате?
Гари: Да се напивам до припадък.
Бени: Да се гмуркам без водолазния си компютър.

 

ФИЛМИТЕ
Гари: Последно гледахме Неудържим. Най-големият актьор за мен е Джерард Бътлър. Харесвам режисьори като Люк Бесон.
Бени: Най-голям за мен е Едуард Нортън. Много се смях на Ali G Indahouse.

МУЗИКАТА
Гари: Никога няма да ми омръзнат Стийв Харли и Кокни Ребъл, както и музиката от 70-те. Най-добрият концерт, на които бях, е фестивалът The Big Chill.
Бени: А на мен - Дъ Кинкс, Дъ Поугс, Маднес и Тупак Шакур. Концертът, който винаги ще помня, е този на Паникън Уайаскър. В София искам да дойдат Куийн.

КНИГИТЕ
Гари: Книгата на книгите е Neutral Buoyancy на Тим Икот. Най-добре пише Стийв Бери.
Бени: Уханно пристанище на Джон Ланчестър. А най-добри са Ник Хорнби и Джоузеф Конрад.

Виж повече за школата на Гари и Бени на www.blueisland-divers.gr

Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители