Иван Манчев: Аз съм тенджера под налягане

Какъв модел си?
Взривоопасен!
На колко литра носиш?
На 100. Цял казан съм.

Какво пише в упътването ти?
„Тази тенджера знае какво прави и винаги гони целта си. Справя се с всички видове зеленчуци. Не корозира."
За какво не ставаш?
Не ставам за тиган, да ме обръщат постоянно.

Забравят ли те на котлона?
А, най-редовно.
Загори-тенджери познаваш ли?
Много. Те са душата на кухнята.
Врели-некипели разправяш ли?
Не, не си губя времето.

До кого обичаш да седиш на рафта?
До приятелите, с които сме изживели какво ли не и на които мога да се доверя. Те са различни, но всички са от мой сой. Заедно сме от детинство и знаем много един за друг.
Кой те слага на мястото ти?
Жена ми.

На кого не даваш да те пипа?
Е, давам, защо да не давам?
А какво ти дава жега?
Борбата с действителността, с нравите на хората. Предизвикателството да повишим културата на хранене.

На силен или на слаб огън предпочиташ?
На силен. Така се чувствам жив. Слабият само поддържа. Силният ти дава възможност.
Ти самият как се поддържаш?
С тел, щото много шкури (смее се). Поддържам се с добри отношения и със съпругата ми (която тъкмо минава - б.а.) - ето, виждате, тя е прекрасна (факт, тя наистина е прекрасна - б.а).

Лесно ли се работи с теб?
По принцип съм сговорчив и отворен. Но и голям хъслия, имам здрава ръка и трудно ми издържат на темпото.
Кой най-обичаш с теб да готви?
Съпругата ми и децата (10-годишен син и 6-годишна дъщеря - б.а.). Те са лъвове, страшни!

Кога изпускаш парата?
Нямам време да я изпускам, най-много 2-3 пъти в годината. Или по-често, с микро щастливи моменти, които сам си създаваш и сам си ги грабваш.
От какво кипваш?
От немислене и некоректност.

Как надуваш свирката?
Или много силно, или въобще не я пускам.
Гръмвал ли си някога?
Всеки ден, когато много ме стисне налягането. Ние не сме свикнали да работим с правила и ценности и оттам идват гръмванията.

Случва ли се да загаряш?
Охо, скоро загорих много здраво. Влязох в Швейцария, където се оказа забранено да вкараш автоматичен нож. А аз имах един в колата, който при това беше подарък на баща ми. И те ми казват: „Господине, трябва да платите 300 франка глоба, че влизате с този нож." Как ще платя, викам - този нож, първо, е подарък, второ - аз ви го подарявам (намига), и трето, мога да мина 500 метра и да си купя всички автоматични ножове, които са в страната. „Да, но това не е правилото. Законът е, че не може да ги вкарате." Добре, искам да се върна в Германия. „Не може, господине, щом веднъж сте влезли, няма връщане." Два часа седях на границата и накрая си платих. Ето за какви правила ви говоря. Когато всеки срещу теб стои с ясна цел какво прави и защо е там, нещата се променят. Ние страдаме, защото не си спазваме правилата, а само мрънкаме.

Какво е на почит в твоята кухня освен, разбира се, пресните подправки? (за които непрекъснато бучи в Черешката на тортата - б.а.)
Стриктност, подреденост и отношение към всичко, което правиш. Концепцията, че малкото меню е знак за качество.

Намери ли си майстора?
Аз знам, че нищо не знам. От това се водя и непрекъснато си го намирам.
На кого би врътнал вентила?
На немислещите с претенции, но избягвам да го правя. Обичам да променям хората, но не по мръсния начин.

Увря ли ти тенджерата най-накрая?
Никога. Човек винаги се учи и винаги има какво да иска от себе си.
Какво къкри на дъното й обичайно?
Спокойствие, душевен уют и удовлетвореност от момента. Израснал съм в здраво семейство, с ясни цели и правила, възпитан съм на любов и си търся любовта вкъщи.

Какъв е вкусът на живота?
Всеки път е различен. Каквото и да ми сипеш, ако е прясно, ще е вкусно.
За капак нещо да кажеш?
Вярвайте в себе си, вървете напред и помнете, че никой не е в състояние да ви помогне, ако не си помогнете сами. Както и че винаги ще има похлупаци, които да ви свалят долу.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Какъв модел си?
Взривоопасен!
На колко литра носиш?
На 100. Цял казан съм.

Какво пише в упътването ти?
„Тази тенджера знае какво прави и винаги гони целта си. Справя се с всички видове зеленчуци. Не корозира."
За какво не ставаш?
Не ставам за тиган, да ме обръщат постоянно.

Забравят ли те на котлона?
А, най-редовно.
Загори-тенджери познаваш ли?
Много. Те са душата на кухнята.
Врели-некипели разправяш ли?
Не, не си губя времето.

До кого обичаш да седиш на рафта?
До приятелите, с които сме изживели какво ли не и на които мога да се доверя. Те са различни, но всички са от мой сой. Заедно сме от детинство и знаем много един за друг.
Кой те слага на мястото ти?
Жена ми.

На кого не даваш да те пипа?
Е, давам, защо да не давам?
А какво ти дава жега?
Борбата с действителността, с нравите на хората. Предизвикателството да повишим културата на хранене.

На силен или на слаб огън предпочиташ?
На силен. Така се чувствам жив. Слабият само поддържа. Силният ти дава възможност.
Ти самият как се поддържаш?
С тел, щото много шкури (смее се). Поддържам се с добри отношения и със съпругата ми (която тъкмо минава - б.а.) - ето, виждате, тя е прекрасна (факт, тя наистина е прекрасна - б.а).

Лесно ли се работи с теб?
По принцип съм сговорчив и отворен. Но и голям хъслия, имам здрава ръка и трудно ми издържат на темпото.
Кой най-обичаш с теб да готви?
Съпругата ми и децата (10-годишен син и 6-годишна дъщеря - б.а.). Те са лъвове, страшни!

Кога изпускаш парата?
Нямам време да я изпускам, най-много 2-3 пъти в годината. Или по-често, с микро щастливи моменти, които сам си създаваш и сам си ги грабваш.
От какво кипваш?
От немислене и некоректност.

Как надуваш свирката?
Или много силно, или въобще не я пускам.
Гръмвал ли си някога?
Всеки ден, когато много ме стисне налягането. Ние не сме свикнали да работим с правила и ценности и оттам идват гръмванията.

Случва ли се да загаряш?
Охо, скоро загорих много здраво. Влязох в Швейцария, където се оказа забранено да вкараш автоматичен нож. А аз имах един в колата, който при това беше подарък на баща ми. И те ми казват: „Господине, трябва да платите 300 франка глоба, че влизате с този нож." Как ще платя, викам - този нож, първо, е подарък, второ - аз ви го подарявам (намига), и трето, мога да мина 500 метра и да си купя всички автоматични ножове, които са в страната. „Да, но това не е правилото. Законът е, че не може да ги вкарате." Добре, искам да се върна в Германия. „Не може, господине, щом веднъж сте влезли, няма връщане." Два часа седях на границата и накрая си платих. Ето за какви правила ви говоря. Когато всеки срещу теб стои с ясна цел какво прави и защо е там, нещата се променят. Ние страдаме, защото не си спазваме правилата, а само мрънкаме.

Какво е на почит в твоята кухня освен, разбира се, пресните подправки? (за които непрекъснато бучи в Черешката на тортата - б.а.)
Стриктност, подреденост и отношение към всичко, което правиш. Концепцията, че малкото меню е знак за качество.

Намери ли си майстора?
Аз знам, че нищо не знам. От това се водя и непрекъснато си го намирам.
На кого би врътнал вентила?
На немислещите с претенции, но избягвам да го правя. Обичам да променям хората, но не по мръсния начин.

Увря ли ти тенджерата най-накрая?
Никога. Човек винаги се учи и винаги има какво да иска от себе си.
Какво къкри на дъното й обичайно?
Спокойствие, душевен уют и удовлетвореност от момента. Израснал съм в здраво семейство, с ясни цели и правила, възпитан съм на любов и си търся любовта вкъщи.

Какъв е вкусът на живота?
Всеки път е различен. Каквото и да ми сипеш, ако е прясно, ще е вкусно.
За капак нещо да кажеш?
Вярвайте в себе си, вървете напред и помнете, че никой не е в състояние да ви помогне, ако не си помогнете сами. Както и че винаги ще има похлупаци, които да ви свалят долу.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители