Изабел Льобастар

Събуждам се много трудно. Аз съм нощна птица и вдъхновението ми идва, когато всички вкъщи са заспали.
Не мърдам от нас без фотоапарата си и един малък бележник, в който записвам какво съм открила по улиците на София.

Любимото ми място е площад „Славейков" и пейката с двамата поети. Често сядам до тях и водя там всичките си гости от чужбина.
Харесват ми и хората тук. Дори да знаеш само три думи, веднага се усмихвате. Затова първо научих (справя се чудесно с произношението) „Искам едно кафе". Най-много ме измъчи „С удоволствие", но вече не ми излиза от устата.

Първото ми впечатление беше от ужасния бул. „Брюксел" - (пак включва на български) блок, блок, блок навсякъде! Сега обаче обичам крайните квартали и не се мръщя на панелките. Дори обикалям да ги снимам - имам една поредица с кадри от техните звънци и врати.
Представям си София като жена на средна възраст, която е най-красива през зимата. Леко срамежлива е и трудно се отваря към хората. Трябва да я срещнеш, да я обичаш и да си готов да чакаш.

Непрекъснато търся малките детайли, които никой не вижда. Напоследък снимам предимно улични плакати, дори едни и същи по два пъти през няколко месеца - за да видя как им се отразява времето.
Натъжавам се, когато приятелите ми си тръгват от България. Досега поддържах връзка повече с чужденци, а те винаги ме забравят, щом заминат.

Умирам от срам, когато видя как деца бъркат в кофите за боклук и търсят храна.
Все си повтарям никога да не се предавам. Има моменти, когато ми се ще да зарежа всичко, да вдигна ръце и да се откажа. Но изкуството е предимно труд и по-малко вдъхновение.

Идеалната вечер е зад бюрото - с фотошопа или бележника с поезията. Понякога отивам на класическите концерти в зала „България" или пък да видя някое представление в Музикалния театър.
Никога не танцувам на хоро. Иска ми се, но не хващам ритъма.

Падам си по готвенето, особено по екзотичната кухня - китайска, японска, тайландска. Готварството е изкуство точно като поезията. Пилешкото ми къри е изключително!
Не влизам в огъня лесно. Въобще не съм импулсивен човек, предпочитам да обмислям нещата. Бих казала дори, че съм интроверт.

Дойде ми до гуша от липсата на рециклиране и замърсяването на околната среда. Тук има кофи за разделен боклук, но ми е ясно, че всичко отива на едно място. В България  еко вълната тръгна много бързо и ви трябва време да свикнете.
Под леглото ми има още един матрак - винаги чакаме гости. 

Когато бях малка, майка ми често ми казваше: „Хайде, ставай, стига си спала!". Но така и не се научих да го правя.
Убивам за добро кафе. За съжаление тук го сервират предимно в пластмасови чашки. В Лисабон е издигнато в култ - за мен беше истинска церемония да седна на някоя открита тераса и да гледам града. Пишех стихотворения, дълги точно колкото чаша кафе.

Не скачам на бой, когато някой ме предизвиква, нищо че съм тренирала айкидо десет години.
Не си позволявам да хвърлям боклук по улицата.
Заспивам с хубава книга, обикновено романтична.

 

ФИЛМИТЕ
Наскоро гледах Последният крал на Шотландия.
Най-големите актьори за мен са Джоди Фостър, Рейф Файнс и Клинт Истууд.
Харесвам режисьори като Робърт Земекис.
Искам да видя Мегаум.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам класическа музика.
Любимите ми композитори са Моцарт и Бах.
От френските певци харесвам Оливия Руиз.
Най-добрият концерт, на които бях, е Реквием на Моцарт в Лисабон.

КНИГИТЕ
Обожавам трилогията Милениум на Стиг Ларшон.
Сега чета Ordinary Thunderstorms на Уилям Бойд.
Най-добре пишат Мия Куто, Пол Остър и Катрин Панкол.
Трябва да прочетете La Part de l'autre на Ерик-Еманюел Шмит.

ИЗЛОЖБИТЕ
Харесвам живописта.
Последната изложба, на която бях, бе тази със скулпторите на Дега в НХГ.
Любимите ми художници са Едуард Хопър, Френсис Бейкън и Тамара де Лемпицка.


Изложбата на Изабел Льобастар Естетика и разкъсване се открива
на 21 януари (петък) от 18:00 в
DaDa Cultural Bar
и ще продължи до 11 февруари

Фотография Васил Танев

Събуждам се много трудно. Аз съм нощна птица и вдъхновението ми идва, когато всички вкъщи са заспали.
Не мърдам от нас без фотоапарата си и един малък бележник, в който записвам какво съм открила по улиците на София.

Любимото ми място е площад „Славейков" и пейката с двамата поети. Често сядам до тях и водя там всичките си гости от чужбина.
Харесват ми и хората тук. Дори да знаеш само три думи, веднага се усмихвате. Затова първо научих (справя се чудесно с произношението) „Искам едно кафе". Най-много ме измъчи „С удоволствие", но вече не ми излиза от устата.

Първото ми впечатление беше от ужасния бул. „Брюксел" - (пак включва на български) блок, блок, блок навсякъде! Сега обаче обичам крайните квартали и не се мръщя на панелките. Дори обикалям да ги снимам - имам една поредица с кадри от техните звънци и врати.
Представям си София като жена на средна възраст, която е най-красива през зимата. Леко срамежлива е и трудно се отваря към хората. Трябва да я срещнеш, да я обичаш и да си готов да чакаш.

Непрекъснато търся малките детайли, които никой не вижда. Напоследък снимам предимно улични плакати, дори едни и същи по два пъти през няколко месеца - за да видя как им се отразява времето.
Натъжавам се, когато приятелите ми си тръгват от България. Досега поддържах връзка повече с чужденци, а те винаги ме забравят, щом заминат.

Умирам от срам, когато видя как деца бъркат в кофите за боклук и търсят храна.
Все си повтарям никога да не се предавам. Има моменти, когато ми се ще да зарежа всичко, да вдигна ръце и да се откажа. Но изкуството е предимно труд и по-малко вдъхновение.

Идеалната вечер е зад бюрото - с фотошопа или бележника с поезията. Понякога отивам на класическите концерти в зала „България" или пък да видя някое представление в Музикалния театър.
Никога не танцувам на хоро. Иска ми се, но не хващам ритъма.

Падам си по готвенето, особено по екзотичната кухня - китайска, японска, тайландска. Готварството е изкуство точно като поезията. Пилешкото ми къри е изключително!
Не влизам в огъня лесно. Въобще не съм импулсивен човек, предпочитам да обмислям нещата. Бих казала дори, че съм интроверт.

Дойде ми до гуша от липсата на рециклиране и замърсяването на околната среда. Тук има кофи за разделен боклук, но ми е ясно, че всичко отива на едно място. В България  еко вълната тръгна много бързо и ви трябва време да свикнете.
Под леглото ми има още един матрак - винаги чакаме гости. 

Когато бях малка, майка ми често ми казваше: „Хайде, ставай, стига си спала!". Но така и не се научих да го правя.
Убивам за добро кафе. За съжаление тук го сервират предимно в пластмасови чашки. В Лисабон е издигнато в култ - за мен беше истинска церемония да седна на някоя открита тераса и да гледам града. Пишех стихотворения, дълги точно колкото чаша кафе.

Не скачам на бой, когато някой ме предизвиква, нищо че съм тренирала айкидо десет години.
Не си позволявам да хвърлям боклук по улицата.
Заспивам с хубава книга, обикновено романтична.

 

ФИЛМИТЕ
Наскоро гледах Последният крал на Шотландия.
Най-големите актьори за мен са Джоди Фостър, Рейф Файнс и Клинт Истууд.
Харесвам режисьори като Робърт Земекис.
Искам да видя Мегаум.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам класическа музика.
Любимите ми композитори са Моцарт и Бах.
От френските певци харесвам Оливия Руиз.
Най-добрият концерт, на които бях, е Реквием на Моцарт в Лисабон.

КНИГИТЕ
Обожавам трилогията Милениум на Стиг Ларшон.
Сега чета Ordinary Thunderstorms на Уилям Бойд.
Най-добре пишат Мия Куто, Пол Остър и Катрин Панкол.
Трябва да прочетете La Part de l'autre на Ерик-Еманюел Шмит.

ИЗЛОЖБИТЕ
Харесвам живописта.
Последната изложба, на която бях, бе тази със скулпторите на Дега в НХГ.
Любимите ми художници са Едуард Хопър, Френсис Бейкън и Тамара де Лемпицка.


Изложбата на Изабел Льобастар Естетика и разкъсване се открива
на 21 януари (петък) от 18:00 в
DaDa Cultural Bar
и ще продължи до 11 февруари

Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители