За нас Илиян Джевелеков е сред творците, които създават доброто българско кино и тепърва ще очакваме все повече от него. Сега обаче се обърнахме към него, за да ни разкаже за свои въздействащи преживявания в света на изкуството:
КНИГАТА, която препрочиташ отново и отново?
За съжаление в последните години главата ми е постоянно заета с разни проекти и сценарии и не ми остава много време да чета, камо ли да препрочитам. Все пак, напоследък препрочетох „Сестри Палавееви“ и „Нови и избрани разкази“ на Алек Попов. Изпитах отново наслада и възхищение от оригиналността и класата на Алек, както и дълбока мъка, че си отиде толкова рано.
ФИЛМЪТ, който те е разплаквал почти безутешно?
Плача не само на тежки драми като „Обикновени хора“ на Робърт Редфорд, „Amour” на Ханеке или „Елегия“ на Изабел Койшет. Плача на емоционални филми като „Хлапето“ и „Светлините на града“ на Чаплин, „Ново кино „Парадизо““ на Торнаторе, „Животът е прекрасен“ на Бенини. Плача дори на чисти комедии като „Приятели мои“ на Моничели и „Love actually” на Ричард Къртис.
ПЕСЕНТА, която може да слушаш на лууп цял ден?
Правя го понякога в колата, когато съм на дълъг път - лупвам дадено парче и останалите изпадат в немилост. В една многогигабайтова флашка съм събрал част от любимата си музика и я слушам на път. Имам своите любими парчета от албума „As time goes by” на Брайън Фери, от дисковете на Луис Армстронг, Сезария Евора, „Пинк Мартини“ и пр., както и от направените от мен компилации с евъргрийни, поп, класическа и филмова музика и какво ли не. Като юноша слушах болезнено много „Бийтълс“, наистина по цял ден съм ги слушал. Понякога, когато в колата случайно по радиото тръгне някое от любимите ми техни парчета, направо настръхвам и после си го пускам още много пъти.
ТЕАТРАЛЕН СПЕКТАКЪЛ, който е оставил най-траен отпечатък в душата ти?
В последната година – „Засекретено разследване“ и „Оскар и розовата дама“.
КАРТИНАТА, която си гледал най-дълго?
Миналата година ходихме в Северна Испания и обикаляхме галериите в Билбао и в Сан Себастиан. В Билбао е музеят „Гугенхайм“. Вложили са адски много пари за създаването му, той е истинско архитектурно чудо. И това им се отплаща в дългосрочен план, защото хора от цял свят отиват там само заради него. И там наистина седях и дълго гледах някои от картините на Ван Гог, припомняйки си страници от живота му. Потъваш в този свят и си въобразяваш, че разбираш някакви скрити неща.
За нас Илиян Джевелеков е сред творците, които създават доброто българско кино и тепърва ще очакваме все повече от него. Сега обаче се обърнахме към него, за да ни разкаже за свои въздействащи преживявания в света на изкуството:
КНИГАТА, която препрочиташ отново и отново?
За съжаление в последните години главата ми е постоянно заета с разни проекти и сценарии и не ми остава много време да чета, камо ли да препрочитам. Все пак, напоследък препрочетох „Сестри Палавееви“ и „Нови и избрани разкази“ на Алек Попов. Изпитах отново наслада и възхищение от оригиналността и класата на Алек, както и дълбока мъка, че си отиде толкова рано.
ФИЛМЪТ, който те е разплаквал почти безутешно?
Плача не само на тежки драми като „Обикновени хора“ на Робърт Редфорд, „Amour” на Ханеке или „Елегия“ на Изабел Койшет. Плача на емоционални филми като „Хлапето“ и „Светлините на града“ на Чаплин, „Ново кино „Парадизо““ на Торнаторе, „Животът е прекрасен“ на Бенини. Плача дори на чисти комедии като „Приятели мои“ на Моничели и „Love actually” на Ричард Къртис.
ПЕСЕНТА, която може да слушаш на лууп цял ден?
Правя го понякога в колата, когато съм на дълъг път - лупвам дадено парче и останалите изпадат в немилост. В една многогигабайтова флашка съм събрал част от любимата си музика и я слушам на път. Имам своите любими парчета от албума „As time goes by” на Брайън Фери, от дисковете на Луис Армстронг, Сезария Евора, „Пинк Мартини“ и пр., както и от направените от мен компилации с евъргрийни, поп, класическа и филмова музика и какво ли не. Като юноша слушах болезнено много „Бийтълс“, наистина по цял ден съм ги слушал. Понякога, когато в колата случайно по радиото тръгне някое от любимите ми техни парчета, направо настръхвам и после си го пускам още много пъти.
ТЕАТРАЛЕН СПЕКТАКЪЛ, който е оставил най-траен отпечатък в душата ти?
В последната година – „Засекретено разследване“ и „Оскар и розовата дама“.
КАРТИНАТА, която си гледал най-дълго?
Миналата година ходихме в Северна Испания и обикаляхме галериите в Билбао и в Сан Себастиан. В Билбао е музеят „Гугенхайм“. Вложили са адски много пари за създаването му, той е истинско архитектурно чудо. И това им се отплаща в дългосрочен план, защото хора от цял свят отиват там само заради него. И там наистина седях и дълго гледах някои от картините на Ван Гог, припомняйки си страници от живота му. Потъваш в този свят и си въобразяваш, че разбираш някакви скрити неща.
Гласували общо: 1 потребители