И станах вътрешен дизайнер. Започнах да оценявам жените повече от кучетата (усмихва се) - идеалната архитектура.
Заобиколен съм от ентусиасти. Обединява ни 3D-то, но не си пъхат носа в работите ми, защото знаят (сега става сериозен), че аз съм шефът.
Добрият екип е важен, защото разчитам на него, дори и когато играя билярд (смее се). Ето, сега съм тук, но знам, че няма да стане гаф и да зазвънят телефони - научил съм ги на абсолютно всичко.
В офиса ме смятат за леко истеричен. Първото впечатление е, че крещя, а аз просто говоря по-високо и по-бързо, особено когато се превъзбудя. (започва да говори по-високо и по-бързо) Мислят си, че им се карам и виждам погледи, в които се чете: „Ама аз съм си начертал всичко...". Но знам, че ме имат за най-добрия шеф.
Сред приятелите минавам за особняк, което е странно, защото не съм такъв. Може би защото в повечето случаи си мълча - трудно се отпускам.
Но по душа съм добър. Нищо, че крещя. Правя го само когато съм весел.
Никога не работя без музика и кока-кола. Това е моето кафе. Мъча се да пия и вода, но ми е трудно.
Проблемът ми е, че оставям колегите да ми се качват по главата. Но това беше в началото. Сега имам друг - коя ще е следващата ми крачка, преди да стана на трийсет.
Искам да живея в България, но да работя за чужди фирми.
Идеите идват вечер, след дванайсет. И след два литра кола.
А не идват, когато ходя за риба или развеждам кучето. Хич и не ги търся тогава. Почивам си.
Блокирам, когато не ми светва крушката на момента. (Мисли, явно не светва.) Тогава съм пълен аут и мога да остана така цяла седмица.
Грешките са нещо неприятно, но се случват.
Компромисите са неизбежни, ако си заслужават. Обикновено жертвам личния си живот - винаги ще избера четирите компютъра пред риболова.
Работата ме успокоява, изважда ме от проблемите. Освен това е и начинът, по който изкарвам пари, за да се забавлявам. Идва ми от зодията - за Телците пише, че когато останат без кеш, за никъде не са.
Съревновавам се с всичко и се побърквам, ако видя нещо по-добро от моето. Тогава просто не спя.
Скачам в дълбокото само за да изплувам още по-нагоре.
Успехът е в равновесието. Тогава няма съревнование, а пълно спокойствие.
Като успял човек се виждам на плажа. С къща около Шабла, но не селска, а дизайнерска.
Която ще има огромни стъкла и високи тавани. Ще има и (една тежка пауза) домашно кино. Ама не такова от Технополис, а истински салон.
Най-обичам да гледам кино. Чакам приятелката ми да заспи и си пускам филми на ужасите. (Тук настава еуфория) Зомбита! Няма добър филм за тях, който да не съм гледал! Пробвайте REC на Джауме Балагеро. Или шведският Пусни ме да вляза. А Мъртвешки сняг (Dead Snow) беше уникален. Човекът с резачката!
Току-що разбрах, че мога да изпия половин литър мляко с какао.
Ще ми се аз да съм измислил как да преустроя НДК. Или нещо по-лесно - колелото. Стандарт, който да промени живота напълно.
Любимото ми място в София е улица „Врабча" и сградата на Операта. ЦУМ, Шератон. Харесвам мащабни неща.
А най-грозното е комплекс „Манастира 2" до кабинковия лифт в Симеоново. Виж кухнята на Калин Владимиров тук и го дръж под око тук
Мислех си да стана биолог, защото обичам животните. Даже като малък имах микроскоп и всичко
останало.
И станах вътрешен
дизайнер. Започнах да оценявам жените повече от кучетата (усмихва се) - идеалната архитектура.
Заобиколен съм от ентусиасти.
Обединява ни 3D-то, но
не си пъхат носа в работите ми, защото знаят (сега става сериозен), че аз съм шефът.
Добрият екип е важен,
защото разчитам на него, дори и когато играя билярд (смее се). Ето, сега съм тук, но знам, че няма да стане гаф и да зазвънят
телефони - научил съм ги на абсолютно всичко.
В офиса ме смятат за леко истеричен. Първото впечатление е, че крещя, а аз просто говоря по-високо и
по-бързо, особено когато се превъзбудя. (започва
да говори по-високо и по-бързо) Мислят си, че им се карам и виждам погледи,
в които се чете: „Ама аз съм си начертал всичко...". Но знам, че ме имат за
най-добрия шеф.
Сред приятелите
минавам за особняк, което е странно, защото не съм такъв. Може би защото в
повечето случаи си мълча - трудно се отпускам.
Но по душа съм добър. Нищо, че крещя. Правя го само когато съм весел.
Никога не работя без музика и кока-кола. Това е моето кафе. Мъча се да пия и вода, но ми е трудно.
Проблемът ми е, че оставям колегите да ми се качват по главата. Но това беше в началото. Сега имам
друг - коя ще е следващата ми крачка, преди да стана на трийсет.
Искам да живея в България, но да работя
за чужди фирми.
Идеите идват вечер,
след дванайсет. И след два литра кола.
А не идват, когато ходя за риба или развеждам кучето. Хич и не ги търся тогава. Почивам си.
Блокирам, когато не
ми светва крушката на момента. (Мисли,
явно не светва.) Тогава съм пълен аут и мога да остана така цяла седмица.
Грешките са нещо
неприятно, но се случват.
Компромисите са неизбежни, ако си заслужават. Обикновено жертвам личния си живот - винаги ще
избера четирите компютъра пред риболова.
Работата ме
успокоява, изважда ме от проблемите. Освен това е и начинът, по който изкарвам
пари, за да се забавлявам. Идва ми от зодията - за Телците пише, че когато останат
без кеш, за никъде не са.
Съревновавам се с всичко и се побърквам, ако видя нещо по-добро от моето. Тогава просто не спя.
Скачам в дълбокото само за да изплувам още по-нагоре.
Успехът е в
равновесието. Тогава няма съревнование, а пълно спокойствие.
Като успял човек се
виждам на плажа. С къща около Шабла, но не селска, а дизайнерска.
Която ще има огромни стъкла и високи тавани. Ще има и (една
тежка пауза) домашно кино. Ама не такова от Технополис, а истински салон.
Най-обичам да
гледам кино. Чакам приятелката ми да заспи и си пускам филми на ужасите. (Тук настава еуфория) Зомбита! Няма добър
филм за тях, който да не съм гледал! Пробвайте REC на Джауме Балагеро. Или
шведският Пусни ме да вляза. А Мъртвешки сняг (Dead Snow)
беше уникален. Човекът с резачката!
Току-що разбрах, че мога да изпия половин литър мляко с какао.
Ще ми се аз да съм
измислил как да преустроя НДК. Или нещо по-лесно - колелото. Стандарт, който
да промени живота напълно.
Любимото ми място в
София е улица „Врабча" и сградата на Операта. ЦУМ, Шератон. Харесвам
мащабни неща.
А най-грозното е комплекс „Манастира 2" до кабинковия лифт в Симеоново.
Виж кухнята на Калин Владимиров тук и го дръж под око тук
Фотография Васил Танев