Леонид Йовчев: Аз съм забравена реплика

Кой те измисли?
Ани Топалджикова.
От коя пиеса си?
Робин.

Кой трябваше да те каже?
Kой ли не...
Къде те забравиха?
На сцената, под светлината на прожекторите.

Сам ли си си виновен?
Да, бе...
Какво казаха на твое място?
Нищо. Все едно никога не ме е имало.

Кой ти е любимият суфльор?
Почти не останаха.
Спомняш ли си как звучиш?
Не, но бях важна част от текста, това е сигурно!

На висок или на тих глас предпочиташ?
Те да си спомнят за мен, пък после ще уточним този въпрос.
Къде звучиш най на място - в началото, в средата или в края?
Там, където ме поставят.

Къде ти се пада ударението?
На точно определено място, което почти никой не спазва.
Ставаш ли за всеки случай?
Неее, аз съм си конкретна реплика. Бих могла да бъда употребена в различен контекст, но все пак...

Какво е чувството да си на върха на езика?
Правилното място и правилното време - чудно!  
Как те тълкуват?
Обикновено погрешно, но аз не се сърдя. Това си е нормално. Лошото е, че ме забравят.

Еднакво ли звучиш всеки път?
Никога. Дори да искам.
Ти всъщност какво искаше да кажеш?
Когато гледате представлението, ще ме чуете. Ако не ме пропуснат, разбира се.

Фотография Васил Танев

Кой те измисли?
Ани Топалджикова.
От коя пиеса си?
Робин.

Кой трябваше да те каже?
Kой ли не...
Къде те забравиха?
На сцената, под светлината на прожекторите.

Сам ли си си виновен?
Да, бе...
Какво казаха на твое място?
Нищо. Все едно никога не ме е имало.

Кой ти е любимият суфльор?
Почти не останаха.
Спомняш ли си как звучиш?
Не, но бях важна част от текста, това е сигурно!

На висок или на тих глас предпочиташ?
Те да си спомнят за мен, пък после ще уточним този въпрос.
Къде звучиш най на място - в началото, в средата или в края?
Там, където ме поставят.

Къде ти се пада ударението?
На точно определено място, което почти никой не спазва.
Ставаш ли за всеки случай?
Неее, аз съм си конкретна реплика. Бих могла да бъда употребена в различен контекст, но все пак...

Какво е чувството да си на върха на езика?
Правилното място и правилното време - чудно!  
Как те тълкуват?
Обикновено погрешно, но аз не се сърдя. Това си е нормално. Лошото е, че ме забравят.

Еднакво ли звучиш всеки път?
Никога. Дори да искам.
Ти всъщност какво искаше да кажеш?
Когато гледате представлението, ще ме чуете. Ако не ме пропуснат, разбира се.

Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители