Магдалена Соколова

Ако видиш снимките й във facebook, никак няма да повярваш, че тя е майка на Тони (Антон) на 12, на Линка (Магдалина) на 10 и на Фифо (Филип) на 8. Просто изглежда като по-голямата им сестра, докато виси заедно с тях надолу с главата. За по детски жизнерадостния й вид е отговорен фактът, че прекарва максимално много време с децата си. А те са си избрали да не ходят на училище и да учат вкъщи. Да, вярно, първо родителите им са преценили така, но по-късно и малките сами са се убедили, че това е най-добрият вариант за тях.

Вероятно си наясно, че трудностите при вземането на такова решение никак не са малко - лишения, страхове, неразбиране, обаче резултатите са налице. И точно затова искаме да ти представим Магдалена, която е направила избор, който за някои изглежда безразсъден, рискован и даже екзотичен, но в същността си е някак естествен. Тези три прекрасни деца, които ще видиш по снимките, никога не са ходили на ясли, градини или училище - те са изцяло продукт на семейството, без някога да са влизали в системата.

И тук не е моментът за спорове за и против домашното образование. Просто се радваме на едно семейство, за което три деца не са бреме, а най-голямото удоволствие на света, най-веселата компания, най-приятно прекараното време.

Как изобщо се „осмели" да извадиш децата си от системата и опита ли се тя да си ги придърпа обратно?
Аз не съм ги „вадила", те просто никога не са влизали и, предполагам, това е причината тя никога да не ги е търсила. Имам познати, които се опитват да извадят децата си от системата, което е и по-трудно. Свързано е с голямо ходене по мъките, заплахи за отнемане на родителските права и т.н. При нас нещата се случиха лесно и органично.
Никога ли не ти се е случвало да имаш проблеми, защото децата ти не ходят на училище?
Не, никога. Всъщност зависи какво наричате проблем. Например аз от седем години не получавам детски за нито едно от децата. Но това не е проблем. Все пак държавата помага, ако играеш по правилата й, а аз предпочитам да не се облагодетелствам.

Защо решихте да си ги гледате вкъщи?
Беше толкова наше решение, колкото и съдба. Децата ни са родени през две години. Така имах възможността да си седя вкъщи шест години и да забележа колко благотворно се отразява моето присъствие на по-големите. Затова с Тома решихме, като сме почнали така органично, да си продължим.
А когато дойде време Тони да е в първи клас?
Всъщност се случи една година по-рано, когато той стана на пет и трябваше да ходи в предучилищна. Току-що се бяхме преместили в Самоков и имахме най-доброто желание да спазим закона - опитахме да го запишем в една детска градина до нас. От там ни казаха: „Вие луди ли сте? Трябвало е да го запишете още преди три години. Къде сега да ви търсим място за него?". И решиха въпроса вместо нас. Ние си играехме с идеята за домашно обучение, но изпитвахме известен страх и нерешителност - особено мъжът ми, за когото тази концепция беше новост. Като стана така, че Тони не го приеха никъде за предучилищна, решихме, че съдбата ни дава знак.

Докъде ще ти стигнат силите?
До края, нямам избор.
Ще можеш ли да ги изведеш и до по-горните класове?
Знаете ли, аз тези деца не съм ги научила на нищо, освен да четат, пишат и смятат. Всичко останало те си учат сами. Не се страхувам, че трябва да преподавам неща, които не разбирам, защото не се налага. Ето например Тони преди няколко дни се върна от лагер, една седмица не беше виждал компютър. Вече втори ден знаете ли какво прави? Седи на компютъра, естествено. Всеки би си помислил, че играе нещо, той обаче е разчертал едни таблици, в които попълва данни за различни видове змии - окраска, храна, хабитат, размери, нрави, традиционно и латинско наименование и т.н.

Друга негова страст е древногръцката история и митология. Той се научи да чете на девет години, но вече е изчел Илиада и Одисея за удоволствие. И не се притеснявам, че не е започнал да чете на седем, защото сега приятелите му го наричат „зубър", понеже ходи навсякъде с книга. Всичките ми деца много четат, с изключение на Фифо, който още не може.

Когато стане време да завършат и да продължат в университет, как ще се продължи домашната схема?
Не бих ги насилвала, но ако искат, могат да учат висше. Диплома за средно образование ти трябва за български университет, а те напоследък се ползват с лоша репутация. За чуждите университети ти трябва документ, който да сертифицира нивото на знанията ти, а има фирми, които организират тествания и издават различни сертификати. Пък и много от университетите сами си правят тестове. А ако искат да учат в български университет, в което много се съмнявам, ще трябва да се запишат като чуждестранни студенти.

Наскоро говорих с приятелка, върнала се от Франция, където учеше второ висше. Тя ми сподели нещо, за което никога не се бях замисляла. Каза, че от толкова учене не й е останало време да опознае себе си, да разбере в какво е наистина добра, какво й доставя удоволствие и какво има да предложи на света като качества. Принудена от родителски и обществен натиск, записала да учи неща, които не са нейните. Тогава си дадох сметка, че мога със сравнителна яснота да кажа с какво биха се занимавали моите деца, а което е още по-добре - те също биха могли да го преценят.

Как минава един ваш ден?
Учебният процес си тече през цялото време, независимо дали се учим да умножаваме дроби, или да пускаме пералня. Мога да ви разкажа аз какво ги уча, но държа да подчертая, че това съставлява само малък процент от знанията им. Задължително учим само английски, български и математика, като Тони вече не учи български. Всичко друго не го „учим", то само си се научава.

Не спазваме срокове и ваканции, но следим един минимум, който да отговаря на възрастта и способностите - предимно по математика. Иначе си почиваме от организираното учене, през което време правим проекти и други интересни неща. Реално при нас организираното учене е много малко. Математика учат в един английски сайт - някъде между половин и един час на ден. По английски четем книжки, превеждаме или пишем съчинения. Понякога по цели дни говорим на английски. Имат приятели и роднини в САЩ, с които си поддържат връзка по скайп и по мейла, затова и английският им е любим. Малкият (Фифо), който трябва да е втори клас догодина, ще почва трети по математика, но още не може да чете. С него правим това, което му се отдава повече, а четенето по-малко - за да не го оставям с чувството, че е „неможач". Детето трябва да вярва, че може, за да има успех. Затова смятам, че те са по-готови за живота - познават себе си и заобикалящия свят, разбират къде какво трябва да се направи и измислят доста иновативни решения.

Покрай малките матури след четвърти клас наскоро имах интересна случка. Децата ми обичат да правят тестове и реших да ги пробвам с тазгодишните. Само да спомена, че Линка не е завършила четвърти клас по математика. Всъщност, ако ходеше на училище, трябваше сега да завършва трети. Та, решиха и четирите теста за 40 минути и най-слабият резултат, който имахме, беше 95% по Човек и общество - предмет, който те никога не са учили. И отделно - много се забавляваха.


Тони

Ами освен евала, не знаем какво да кажем. Спомена, че Тони вече не учи български. Защо?
Прецених, че вече няма нужда. Той има доста добро усещане за езика. Не само за българския, и английския го говори свободно. Има си вътрешна логика и чувства къде трябва да сложи точка, къде - тире. Правописът му е почти перфектен. Трябва да е следствие от многото четене. Затова вместо български по учебник, пише - художествени текстове и разсъждения. Темите сам си ги измисля. Много се смяхме на една негова поема. Сега пише разказ-новела за приключенията на едно жабче - Жобо. Иначе си има и сайт - с баща си го правиха, той сам го поддържа. И предпочитам да не му пълня главата с морфологичен и синтактичен анализ.

Ти като с възрастни ли си говориш с тях?
Предимно. Не са възрастни, но това не ми пречи да съм открита. Трябва да знаят какво се случва около тях. Не им спестявам нищо, защото аз съм тази, която природата е предназначила да им дава обяснения за света. Не помня да съм срещала трудности с обясненията. Обичам да говоря и да казвам едно и също по няколко различни начина - те все си намират как да ме разберат
Ползвате ли учебници?
Да, водя ги на борсата и те си избират. Разбира се, и аз хвърлям по едно око.


Линка

А имат ли проблем в общуването с останалите? Нали това е един от основните аргументи против домашното образование.
(след като премина бурният смях, който предизвика въпросът ни, б.а.) Наскоро си правих изследвания и лекарката беше озадачена. Каза: „Абе, знам, че децата ти не ходят на училище, но имаш тука едни бактерии, които се асоциират предимно с училища и детски градини..." Така че вече имам биологично доказателство, че децата ми се социализират. Иначе, те не си седят само вкъщи. Ходят на карате, балет, народни танци, рисуване и бокс. Сега искат да ги запиша на плуване, аз пък - на езда. Скоро бяха на лагер на море с клуба по карате, имат и разни приятели тук в селото. Общо взето, на дъщеря ми телефонът й звъни по-често от моя. Поддържа и по-редовна онлайн кореспонденция.

Как се отнесоха бабите и дядовците към решението ви за хоумскулинг?
Всички ни се радваха с изключение на бащата на мъжа ми, който е подхождал скептично към всяко едно наше решение. Но е лесно да го разбереш човека, имайки предвид, че се оженихме на по 18-19 години, започнахме да си имаме деца веднага и не спряхме на едно или две. Сега обаче той е един от най-върлите защитници на хомскулинга. Някак започна да ни има доверие, като видя резултатите.
Училището като институция излишно ли е според теб?
Не, не е, защото все пак има хора, които се нуждаят от него. Но в никакъв случай не трябва да е задължително. Ако се премахне задължителният характер и хората са свободни да отглеждат свободни деца, то и училището ще се промени, за да може кадрите, които произвежда, да отговарят на конкуренцията. Но според мен академичното знание не може да е самоцелно.


Фифо

Какви са стереотипите, в които са вкарвали теб и децата ти?
Тъй като голяма част от хоумскулърите по света са религиозни, то се допуска, че и ние сме. Това май е единственият стереотип, с който съм се сблъсквала. А не... (смее се) И това със социализацията, нали, как без нея. Когато говориш с хора, които не са чували за този вид обучение, не им се струва нормално. Първата им мисъл е „тези деца сигурно не са виждали други хора и общуват само с нечленоразделни звуци". Като ги запитам за социализацията в училище, това обикновено изважда от стереотипа както мен, така и тях. Реално погледнато, училището пречи на социализацията.

Защо така мислиш?
Там социализацията пречи на учебния процес. То не е предвидено за социализиране. Кога да се социализират децата? В час? Ами те не им дават да говорят... Това между другото беше шок за Тони, който искаше да отиде някой път на училище, за да види какво е, но като разбра, че трябва да седи тихо и да не говори 45 минути, се отказа. Много хоумскул родители имат наблюдения, че техните деца могат да общуват с хора на всякаква възраст, докато другите се социализират само с връстници. Аз също ще го потвърдя от личен опит. А моите толкова естествено комуникират с възрастни, че приятелчетата им трудно си го обясняват и понякога ги възприемат като подмазвачи - защо иначе ще си говориш с някой възрастен, ако не искаш нещо от него? Не може да е просто за удоволствие, с тях не се говори за удоволствие.

Каза ни, че децата сами си знаят в какво са добри. Според теб какво ще излезе от тях?
Тони ще се занимава с някаква естествена наука, най-вероятно зоология или ветеринарна медицина. Може да работи в NatGeo Wild и да е следващият Стив Ъруин. Или може би нещо с деца, защото има таланта да омайва дребосъци. Вероятно ще е някаква творческа работа с плаващо работно време. Той не може да бъде ограничаван. Другият вариант е да изперка и да заживее като змия.

Линка е много организирана, има талант да организира и другите. Тома я нарича с умалителното „цербер" (смее се). Най-вероятно тя ще е тази, която ще поеме бащината фирма. За нея структурата и твърдото работно време са благослов. Виждам я или като CEO, или надзирателка в затвор. Тя мечтае да бъде майка на две или четири деца - важното е да са четен брой, и да прави сватбени торти. Много я бива във всякакви видове спорт и приложно изкуство, но мисля, че церберските умения ще надделеят. Да видим.

А Фифо е изключително кротък и наблюдателен. За него е измислена поговорката „Тихите води са най-дълбоки". Той предпочита компанията на възрастни и се интересува от новини, политика, Втората световна война и стратегии. Според мен ще се занимава с нещо кротко и улегнало - като фермерство, което си е и неговата мечта.

А може и да не съм права и всички да станат някакви дипломати.

Текст Боряна Телбис / Фотография личен архив

Ако видиш снимките й във facebook, никак няма да повярваш, че тя е майка на Тони (Антон) на 12, на Линка (Магдалина) на 10 и на Фифо (Филип) на 8. Просто изглежда като по-голямата им сестра, докато виси заедно с тях надолу с главата. За по детски жизнерадостния й вид е отговорен фактът, че прекарва максимално много време с децата си. А те са си избрали да не ходят на училище и да учат вкъщи. Да, вярно, първо родителите им са преценили така, но по-късно и малките сами са се убедили, че това е най-добрият вариант за тях.

Вероятно си наясно, че трудностите при вземането на такова решение никак не са малко - лишения, страхове, неразбиране, обаче резултатите са налице. И точно затова искаме да ти представим Магдалена, която е направила избор, който за някои изглежда безразсъден, рискован и даже екзотичен, но в същността си е някак естествен. Тези три прекрасни деца, които ще видиш по снимките, никога не са ходили на ясли, градини или училище - те са изцяло продукт на семейството, без някога да са влизали в системата.

И тук не е моментът за спорове за и против домашното образование. Просто се радваме на едно семейство, за което три деца не са бреме, а най-голямото удоволствие на света, най-веселата компания, най-приятно прекараното време.

Как изобщо се „осмели" да извадиш децата си от системата и опита ли се тя да си ги придърпа обратно?
Аз не съм ги „вадила", те просто никога не са влизали и, предполагам, това е причината тя никога да не ги е търсила. Имам познати, които се опитват да извадят децата си от системата, което е и по-трудно. Свързано е с голямо ходене по мъките, заплахи за отнемане на родителските права и т.н. При нас нещата се случиха лесно и органично.
Никога ли не ти се е случвало да имаш проблеми, защото децата ти не ходят на училище?
Не, никога. Всъщност зависи какво наричате проблем. Например аз от седем години не получавам детски за нито едно от децата. Но това не е проблем. Все пак държавата помага, ако играеш по правилата й, а аз предпочитам да не се облагодетелствам.

Защо решихте да си ги гледате вкъщи?
Беше толкова наше решение, колкото и съдба. Децата ни са родени през две години. Така имах възможността да си седя вкъщи шест години и да забележа колко благотворно се отразява моето присъствие на по-големите. Затова с Тома решихме, като сме почнали така органично, да си продължим.
А когато дойде време Тони да е в първи клас?
Всъщност се случи една година по-рано, когато той стана на пет и трябваше да ходи в предучилищна. Току-що се бяхме преместили в Самоков и имахме най-доброто желание да спазим закона - опитахме да го запишем в една детска градина до нас. От там ни казаха: „Вие луди ли сте? Трябвало е да го запишете още преди три години. Къде сега да ви търсим място за него?". И решиха въпроса вместо нас. Ние си играехме с идеята за домашно обучение, но изпитвахме известен страх и нерешителност - особено мъжът ми, за когото тази концепция беше новост. Като стана така, че Тони не го приеха никъде за предучилищна, решихме, че съдбата ни дава знак.

Докъде ще ти стигнат силите?
До края, нямам избор.
Ще можеш ли да ги изведеш и до по-горните класове?
Знаете ли, аз тези деца не съм ги научила на нищо, освен да четат, пишат и смятат. Всичко останало те си учат сами. Не се страхувам, че трябва да преподавам неща, които не разбирам, защото не се налага. Ето например Тони преди няколко дни се върна от лагер, една седмица не беше виждал компютър. Вече втори ден знаете ли какво прави? Седи на компютъра, естествено. Всеки би си помислил, че играе нещо, той обаче е разчертал едни таблици, в които попълва данни за различни видове змии - окраска, храна, хабитат, размери, нрави, традиционно и латинско наименование и т.н.

Друга негова страст е древногръцката история и митология. Той се научи да чете на девет години, но вече е изчел Илиада и Одисея за удоволствие. И не се притеснявам, че не е започнал да чете на седем, защото сега приятелите му го наричат „зубър", понеже ходи навсякъде с книга. Всичките ми деца много четат, с изключение на Фифо, който още не може.

Когато стане време да завършат и да продължат в университет, как ще се продължи домашната схема?
Не бих ги насилвала, но ако искат, могат да учат висше. Диплома за средно образование ти трябва за български университет, а те напоследък се ползват с лоша репутация. За чуждите университети ти трябва документ, който да сертифицира нивото на знанията ти, а има фирми, които организират тествания и издават различни сертификати. Пък и много от университетите сами си правят тестове. А ако искат да учат в български университет, в което много се съмнявам, ще трябва да се запишат като чуждестранни студенти.

Наскоро говорих с приятелка, върнала се от Франция, където учеше второ висше. Тя ми сподели нещо, за което никога не се бях замисляла. Каза, че от толкова учене не й е останало време да опознае себе си, да разбере в какво е наистина добра, какво й доставя удоволствие и какво има да предложи на света като качества. Принудена от родителски и обществен натиск, записала да учи неща, които не са нейните. Тогава си дадох сметка, че мога със сравнителна яснота да кажа с какво биха се занимавали моите деца, а което е още по-добре - те също биха могли да го преценят.

Как минава един ваш ден?
Учебният процес си тече през цялото време, независимо дали се учим да умножаваме дроби, или да пускаме пералня. Мога да ви разкажа аз какво ги уча, но държа да подчертая, че това съставлява само малък процент от знанията им. Задължително учим само английски, български и математика, като Тони вече не учи български. Всичко друго не го „учим", то само си се научава.

Не спазваме срокове и ваканции, но следим един минимум, който да отговаря на възрастта и способностите - предимно по математика. Иначе си почиваме от организираното учене, през което време правим проекти и други интересни неща. Реално при нас организираното учене е много малко. Математика учат в един английски сайт - някъде между половин и един час на ден. По английски четем книжки, превеждаме или пишем съчинения. Понякога по цели дни говорим на английски. Имат приятели и роднини в САЩ, с които си поддържат връзка по скайп и по мейла, затова и английският им е любим. Малкият (Фифо), който трябва да е втори клас догодина, ще почва трети по математика, но още не може да чете. С него правим това, което му се отдава повече, а четенето по-малко - за да не го оставям с чувството, че е „неможач". Детето трябва да вярва, че може, за да има успех. Затова смятам, че те са по-готови за живота - познават себе си и заобикалящия свят, разбират къде какво трябва да се направи и измислят доста иновативни решения.

Покрай малките матури след четвърти клас наскоро имах интересна случка. Децата ми обичат да правят тестове и реших да ги пробвам с тазгодишните. Само да спомена, че Линка не е завършила четвърти клас по математика. Всъщност, ако ходеше на училище, трябваше сега да завършва трети. Та, решиха и четирите теста за 40 минути и най-слабият резултат, който имахме, беше 95% по Човек и общество - предмет, който те никога не са учили. И отделно - много се забавляваха.


Тони

Ами освен евала, не знаем какво да кажем. Спомена, че Тони вече не учи български. Защо?
Прецених, че вече няма нужда. Той има доста добро усещане за езика. Не само за българския, и английския го говори свободно. Има си вътрешна логика и чувства къде трябва да сложи точка, къде - тире. Правописът му е почти перфектен. Трябва да е следствие от многото четене. Затова вместо български по учебник, пише - художествени текстове и разсъждения. Темите сам си ги измисля. Много се смяхме на една негова поема. Сега пише разказ-новела за приключенията на едно жабче - Жобо. Иначе си има и сайт - с баща си го правиха, той сам го поддържа. И предпочитам да не му пълня главата с морфологичен и синтактичен анализ.

Ти като с възрастни ли си говориш с тях?
Предимно. Не са възрастни, но това не ми пречи да съм открита. Трябва да знаят какво се случва около тях. Не им спестявам нищо, защото аз съм тази, която природата е предназначила да им дава обяснения за света. Не помня да съм срещала трудности с обясненията. Обичам да говоря и да казвам едно и също по няколко различни начина - те все си намират как да ме разберат
Ползвате ли учебници?
Да, водя ги на борсата и те си избират. Разбира се, и аз хвърлям по едно око.


Линка

А имат ли проблем в общуването с останалите? Нали това е един от основните аргументи против домашното образование.
(след като премина бурният смях, който предизвика въпросът ни, б.а.) Наскоро си правих изследвания и лекарката беше озадачена. Каза: „Абе, знам, че децата ти не ходят на училище, но имаш тука едни бактерии, които се асоциират предимно с училища и детски градини..." Така че вече имам биологично доказателство, че децата ми се социализират. Иначе, те не си седят само вкъщи. Ходят на карате, балет, народни танци, рисуване и бокс. Сега искат да ги запиша на плуване, аз пък - на езда. Скоро бяха на лагер на море с клуба по карате, имат и разни приятели тук в селото. Общо взето, на дъщеря ми телефонът й звъни по-често от моя. Поддържа и по-редовна онлайн кореспонденция.

Как се отнесоха бабите и дядовците към решението ви за хоумскулинг?
Всички ни се радваха с изключение на бащата на мъжа ми, който е подхождал скептично към всяко едно наше решение. Но е лесно да го разбереш човека, имайки предвид, че се оженихме на по 18-19 години, започнахме да си имаме деца веднага и не спряхме на едно или две. Сега обаче той е един от най-върлите защитници на хомскулинга. Някак започна да ни има доверие, като видя резултатите.
Училището като институция излишно ли е според теб?
Не, не е, защото все пак има хора, които се нуждаят от него. Но в никакъв случай не трябва да е задължително. Ако се премахне задължителният характер и хората са свободни да отглеждат свободни деца, то и училището ще се промени, за да може кадрите, които произвежда, да отговарят на конкуренцията. Но според мен академичното знание не може да е самоцелно.


Фифо

Какви са стереотипите, в които са вкарвали теб и децата ти?
Тъй като голяма част от хоумскулърите по света са религиозни, то се допуска, че и ние сме. Това май е единственият стереотип, с който съм се сблъсквала. А не... (смее се) И това със социализацията, нали, как без нея. Когато говориш с хора, които не са чували за този вид обучение, не им се струва нормално. Първата им мисъл е „тези деца сигурно не са виждали други хора и общуват само с нечленоразделни звуци". Като ги запитам за социализацията в училище, това обикновено изважда от стереотипа както мен, така и тях. Реално погледнато, училището пречи на социализацията.

Защо така мислиш?
Там социализацията пречи на учебния процес. То не е предвидено за социализиране. Кога да се социализират децата? В час? Ами те не им дават да говорят... Това между другото беше шок за Тони, който искаше да отиде някой път на училище, за да види какво е, но като разбра, че трябва да седи тихо и да не говори 45 минути, се отказа. Много хоумскул родители имат наблюдения, че техните деца могат да общуват с хора на всякаква възраст, докато другите се социализират само с връстници. Аз също ще го потвърдя от личен опит. А моите толкова естествено комуникират с възрастни, че приятелчетата им трудно си го обясняват и понякога ги възприемат като подмазвачи - защо иначе ще си говориш с някой възрастен, ако не искаш нещо от него? Не може да е просто за удоволствие, с тях не се говори за удоволствие.

Каза ни, че децата сами си знаят в какво са добри. Според теб какво ще излезе от тях?
Тони ще се занимава с някаква естествена наука, най-вероятно зоология или ветеринарна медицина. Може да работи в NatGeo Wild и да е следващият Стив Ъруин. Или може би нещо с деца, защото има таланта да омайва дребосъци. Вероятно ще е някаква творческа работа с плаващо работно време. Той не може да бъде ограничаван. Другият вариант е да изперка и да заживее като змия.

Линка е много организирана, има талант да организира и другите. Тома я нарича с умалителното „цербер" (смее се). Най-вероятно тя ще е тази, която ще поеме бащината фирма. За нея структурата и твърдото работно време са благослов. Виждам я или като CEO, или надзирателка в затвор. Тя мечтае да бъде майка на две или четири деца - важното е да са четен брой, и да прави сватбени торти. Много я бива във всякакви видове спорт и приложно изкуство, но мисля, че церберските умения ще надделеят. Да видим.

А Фифо е изключително кротък и наблюдателен. За него е измислена поговорката „Тихите води са най-дълбоки". Той предпочита компанията на възрастни и се интересува от новини, политика, Втората световна война и стратегии. Според мен ще се занимава с нещо кротко и улегнало - като фермерство, което си е и неговата мечта.

А може и да не съм права и всички да станат някакви дипломати.

Текст Боряна Телбис / Фотография личен архив

Гласували общо: 1 потребители