Най-страшният петък 13-ти

Oфициално беше обявено извънредно положение в страната, което означава, че всички търговски обекти като молове, магазини за дрехи, както и заведения за бързо хранене и кафенета затвориха. И изведнъж хората пощуряха. Когато обявят „извънредно положение“, колкото и спокоен да си, че това е „просто обикновен вирус и ако се пазиш достатъчно няма да те хване“, когато гледаш как хората около теб полудяват, сякаш нещо в теб те кара и ти да пощурееш.

Акцентът дори се измести от коронавируса и страха от това да не го хванеш, до страха от това да не останеш гладен, защото когато не работиш е очевидно да не получаваш и заплата. И съответно хората сякаш намразиха коронавируса не заради самия него, заболеваемостта и смъртните случаи, а защото той посегна на заплатите им. В изолация човешките същества проявяваме интересни реакции , които нямат логично обяснение при нормални обстоятелства.

Отивам аз да си взема дюнер и човекът ме гледа лошо, сякаш аз ще му затворя дюнерджийницата и с ядосан глас ми казва: „Яж днеска, че утре няма да има. Всички ще умрем от глад.“

Има някакво противоречие тук – до вчера всеки говореше, че ще умрем от коронавирус, а днес – от глад. Кое е по-опасно? Не знам. Обаче нещо ме води към мисълта, че самите ние ще се убием едни други, ако не се съвземем.

Този коронавирус удря цялата икономика не само в съответната дюнерджийница, а в цялата страна. Но ако престанем да сме егоисти можем за кратко време да се съвземем от тази криза и да продължим напред живи и здрави. Нали това беше най-важното? Като отидеш на рожден ден, какво пожелаваш на човека? Именно – да бъде жив и здрав. Имаш ли ги двете, ще дойде и богатството. Определено няма да умрем от глад, не се безпокойте. По Бай Тошово време също имаше ограничения за това колко и кога да се пазарува, пък няма смъртен случай от глад.

Когато обявиха карантинния срок, цялото население сякаш обезумя и започна да граби от магазините каквото види. Станаха едни огромни опашки и големият парадокс в случая е, че се затварят всички обекти, където може да се струпат хора, за да останат само магазините, където отново да се струпат десеторно повече хора. Това нормално ли ви се струва? Според мерките за сигурност трябва да се запасим за няколко дни, а не за цял живот. Но както и да е, хората в супермаркета явно знаят по-добре.

Имам чувството, че е дошъл краят на света, честно. Пазаруването се промени от типа "ще взема най-необходимото" и стигна до "взимай каквото видиш, че утре може да го няма". Един хваща 10 пакета тоалетна хартия (доказателство, че каквото и да се случва, българинът мисли първо с г*за си), друг – салам за котки, трети – кучешка храна. Толкова са полудели, че дори не гледат какво взимат. Стадо овце без пастир. Една жалка и смешна гледка.

Имам чувството, че това ще бъде заснето и след време ще присъства в учебниците със заглавие „Битката при Кауфланд – коронавирус 2020г.“ Но всичкото това има и своята хубава страна - за първи път след Световното през 1994 година, ние сме единни и можем наистина да се наречем един истински народ. За първи път родните ни политици гласуваха единодушно за нещо без да се карат или псуват.

Е, поне това ме обнадеждава, че може би ще оцелеем. След като всички се борим за това...

Думите на младежите „Хайде да ходим на мол през ваканцията“ се превърна в „Няма да ходим на мол“, изречена от същите тези хора с чувство на досада. Сякаш това е тяхното „абсолютно място“, където се чувстват щастливи и защитени. Жалко, че е точно обратното.

Е, честито! Вече ги няма. С тяхното затваряне се унищожиха и надежните на децата и тийнейджърите, че ще си пилеят времето там, докато са ваканция. Знаете – обикаляш за дрехи, каквито си имаш в изобилие, козметика, от която нямаш кой знае каква нужда – с нея и без нея пак си си същия, и накрая, когато се умориш, спираш, за да похапнеш един мазен и миниатюрен бургер на недобра цена. 

Едни се радват за това, други – не. Трети са в паника и не знаят в кой ъгъл на стаята да стоят, за да бъде по-безопасно. Ако дишаш на изток, май няма да те хване вируса. Все пак пробвай и на запад.

Просто си стой вкъщи и спаси живота на твоите близки. И използвай момента поне малко да обогатиш общата си култура с книги, а не с турски сериали.

Oфициално беше обявено извънредно положение в страната, което означава, че всички търговски обекти като молове, магазини за дрехи, както и заведения за бързо хранене и кафенета затвориха. И изведнъж хората пощуряха. Когато обявят „извънредно положение“, колкото и спокоен да си, че това е „просто обикновен вирус и ако се пазиш достатъчно няма да те хване“, когато гледаш как хората около теб полудяват, сякаш нещо в теб те кара и ти да пощурееш.

Акцентът дори се измести от коронавируса и страха от това да не го хванеш, до страха от това да не останеш гладен, защото когато не работиш е очевидно да не получаваш и заплата. И съответно хората сякаш намразиха коронавируса не заради самия него, заболеваемостта и смъртните случаи, а защото той посегна на заплатите им. В изолация човешките същества проявяваме интересни реакции , които нямат логично обяснение при нормални обстоятелства.

Отивам аз да си взема дюнер и човекът ме гледа лошо, сякаш аз ще му затворя дюнерджийницата и с ядосан глас ми казва: „Яж днеска, че утре няма да има. Всички ще умрем от глад.“

Има някакво противоречие тук – до вчера всеки говореше, че ще умрем от коронавирус, а днес – от глад. Кое е по-опасно? Не знам. Обаче нещо ме води към мисълта, че самите ние ще се убием едни други, ако не се съвземем.

Този коронавирус удря цялата икономика не само в съответната дюнерджийница, а в цялата страна. Но ако престанем да сме егоисти можем за кратко време да се съвземем от тази криза и да продължим напред живи и здрави. Нали това беше най-важното? Като отидеш на рожден ден, какво пожелаваш на човека? Именно – да бъде жив и здрав. Имаш ли ги двете, ще дойде и богатството. Определено няма да умрем от глад, не се безпокойте. По Бай Тошово време също имаше ограничения за това колко и кога да се пазарува, пък няма смъртен случай от глад.

Когато обявиха карантинния срок, цялото население сякаш обезумя и започна да граби от магазините каквото види. Станаха едни огромни опашки и големият парадокс в случая е, че се затварят всички обекти, където може да се струпат хора, за да останат само магазините, където отново да се струпат десеторно повече хора. Това нормално ли ви се струва? Според мерките за сигурност трябва да се запасим за няколко дни, а не за цял живот. Но както и да е, хората в супермаркета явно знаят по-добре.

Имам чувството, че е дошъл краят на света, честно. Пазаруването се промени от типа "ще взема най-необходимото" и стигна до "взимай каквото видиш, че утре може да го няма". Един хваща 10 пакета тоалетна хартия (доказателство, че каквото и да се случва, българинът мисли първо с г*за си), друг – салам за котки, трети – кучешка храна. Толкова са полудели, че дори не гледат какво взимат. Стадо овце без пастир. Една жалка и смешна гледка.

Имам чувството, че това ще бъде заснето и след време ще присъства в учебниците със заглавие „Битката при Кауфланд – коронавирус 2020г.“ Но всичкото това има и своята хубава страна - за първи път след Световното през 1994 година, ние сме единни и можем наистина да се наречем един истински народ. За първи път родните ни политици гласуваха единодушно за нещо без да се карат или псуват.

Е, поне това ме обнадеждава, че може би ще оцелеем. След като всички се борим за това...

Думите на младежите „Хайде да ходим на мол през ваканцията“ се превърна в „Няма да ходим на мол“, изречена от същите тези хора с чувство на досада. Сякаш това е тяхното „абсолютно място“, където се чувстват щастливи и защитени. Жалко, че е точно обратното.

Е, честито! Вече ги няма. С тяхното затваряне се унищожиха и надежните на децата и тийнейджърите, че ще си пилеят времето там, докато са ваканция. Знаете – обикаляш за дрехи, каквито си имаш в изобилие, козметика, от която нямаш кой знае каква нужда – с нея и без нея пак си си същия, и накрая, когато се умориш, спираш, за да похапнеш един мазен и миниатюрен бургер на недобра цена. 

Едни се радват за това, други – не. Трети са в паника и не знаят в кой ъгъл на стаята да стоят, за да бъде по-безопасно. Ако дишаш на изток, май няма да те хване вируса. Все пак пробвай и на запад.

Просто си стой вкъщи и спаси живота на твоите близки. И използвай момента поне малко да обогатиш общата си култура с книги, а не с турски сериали.

Гласували общо: 1 потребители