Петя Казанцева

Събуждам се с мисълта за кафе, цигара и всичките си големи мечти.
Не мърдам от вкъщи без голямата чанта, почти колкото мен е.
Никога не закъснявам да помогна, само и само нещата да се случват.

Умирам от срам, когато ми говорят хубави неща.
Все си повтарям, че всичко е само в моята сложна глава.
Идеалната вечер е, когато тъмнината ме усмихва и ми дава пълно спокойствие.

Обикновено съм в собствената си каша.
Падам си по всичко старо.
Беше велико, когато си седяхме по тротоарите и всичко беше просто и интересно.

Влизам  в огъня заради идея, закотвила се в главата ми.
Дойде ми до гуша от българския манталитет.
Не казвам на никого, че нещо е невъзможно.

Под леглото ми има цялата история на едни 24 години. Тоест - пълен хаос е.
Страшно се изложих, когато си забравих репликите на едно училищно тържество - бях на сцената, пред пълна зала, не искам да си спомням.
Майка ми често ми казва: „ВНИМАВАЙ!"

Правя се на луда, когато си имам работа с луди.
Скачам на бой, ако някой ми каже: „Това няма как да се случи".
И бих се сбила със системата.

Убивам за некоректност.
Не си позволявам да лъжа.
Заспивам на всичко, стига да ми се спи.

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Вероника Герин.
Най-големият актьор за мен е Чарли Чаплин.
Харесвам режисьори като Скорсезе, Тарантино и Бенини.
Много се смях на The Party от 1968-а, Алф и Клиника на третия етаж.
Планирам да видя The Sound of Music от 1965-а.

 

МУЗИКАТА
Никога няма да ми омръзнат
Луис Армстронг и Строубъри Летър 23.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Баба Зула.
В София искам да дойдат Роксет! Две касетки въртях като малка - тяхната и Мечо Пух.

 

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
Малкият принц.
Сега чета автобиографията на Достоевски.
Много ми говорят за това как хората вече не четат.
Най-добре пише този, който ти влиза под кожата и те кара да мислиш през него.

 

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото няма друго място, на което сцената, предметите и хората да се трансформират по такъв уникален начин. А и обичам сценографията.
Пиесата, която много ме впечатли, е Самолетът беглец.

Още от Петя и Ко.:
3
D изложба с работи на немския фотограф Себастиан Денз –
от 9 до 19 декември в
/+/Склада на „Бенковски” 11;
подробности за нея – по-нататък

Фотография Васил Танев

Събуждам се с мисълта за кафе, цигара и всичките си големи мечти.
Не мърдам от вкъщи без голямата чанта, почти колкото мен е.
Никога не закъснявам да помогна, само и само нещата да се случват.

Умирам от срам, когато ми говорят хубави неща.
Все си повтарям, че всичко е само в моята сложна глава.
Идеалната вечер е, когато тъмнината ме усмихва и ми дава пълно спокойствие.

Обикновено съм в собствената си каша.
Падам си по всичко старо.
Беше велико, когато си седяхме по тротоарите и всичко беше просто и интересно.

Влизам  в огъня заради идея, закотвила се в главата ми.
Дойде ми до гуша от българския манталитет.
Не казвам на никого, че нещо е невъзможно.

Под леглото ми има цялата история на едни 24 години. Тоест - пълен хаос е.
Страшно се изложих, когато си забравих репликите на едно училищно тържество - бях на сцената, пред пълна зала, не искам да си спомням.
Майка ми често ми казва: „ВНИМАВАЙ!"

Правя се на луда, когато си имам работа с луди.
Скачам на бой, ако някой ми каже: „Това няма как да се случи".
И бих се сбила със системата.

Убивам за некоректност.
Не си позволявам да лъжа.
Заспивам на всичко, стига да ми се спи.

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Вероника Герин.
Най-големият актьор за мен е Чарли Чаплин.
Харесвам режисьори като Скорсезе, Тарантино и Бенини.
Много се смях на The Party от 1968-а, Алф и Клиника на третия етаж.
Планирам да видя The Sound of Music от 1965-а.

 

МУЗИКАТА
Никога няма да ми омръзнат
Луис Армстронг и Строубъри Летър 23.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Баба Зула.
В София искам да дойдат Роксет! Две касетки въртях като малка - тяхната и Мечо Пух.

 

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
Малкият принц.
Сега чета автобиографията на Достоевски.
Много ми говорят за това как хората вече не четат.
Най-добре пише този, който ти влиза под кожата и те кара да мислиш през него.

 

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото няма друго място, на което сцената, предметите и хората да се трансформират по такъв уникален начин. А и обичам сценографията.
Пиесата, която много ме впечатли, е Самолетът беглец.

Още от Петя и Ко.:
3
D изложба с работи на немския фотограф Себастиан Денз –
от 9 до 19 декември в
/+/Склада на „Бенковски” 11;
подробности за нея – по-нататък

Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители