Сбъркана есен = сбъркани хора

Тази година пролетта закъсня! Лятото също. Само есента дойде на време, да му се невиди! Времето рязко захладня. Някои извадиха палтата от гардероба, а други директно зимните якета. От онези с пухчетата на качулките. Аз обличам един суитчър сутрин и излизам за работа. Взимам само чадър, ако завали, поне да не ме намокри.

Посреща ме хладна утрин. Потръпвам, но после бързо се аклиматизирам. В действителност не е чак толкова студено. Слагам слушалките и тръгвам. Добре съм! Всичко върви по план, освен че поредната година върви толкова стремглаво към края си. Но поне не тъгувам по отминалото лято, както вече се оплака почти всеки, с когото говорих напоследък.

Разминавайки се с якета и палта, виждам въпросителния поглед на носещите ги: кой от двама ни е идиот, a!? Не! Идиот е силна дума. Но пък идва първо на устата. Никой не харесва да му е студено. Може би и заради това много хора казват, че не харесват есента. Но не и аз.

Наслаждавам се на всеки сезон и съм щастлив, че живея в климатичен пояс с четири годишни сезона.

През есента всичко отново си идва на място. Лятото всеки хваща на някъде, а есента всички вече са се прибрали и са заети с ежеднивните си задачи. Ученици на групички са задръстили улиците, говорят и се смеят на висок глас. И невъзможният трафик е тук, и клаксоните. Толкова много автомобили!

Вървя пеш до работа и всяка сутрин се наслаждавам на разходката, дори и през хладните дни. Предпочитам да повървя, отколкото да се напъхам в невъзможно натъпкания трамвай или метро. Листата на дърветата вече са оцветени в златно. Природата сменя украската на дърветата от зелена в нюансите на златната есен, създавайки усещане за уют и спокойствие. Не е ли магичен начинът по който листата, сякаш са феи, се спускат сънливо от дърветата, под приятно галещите лъчи на ранното утринно слънце!

Отново срещам познатите лица, с които всяка сутрин, на път за работа се разминаваме, и които бяха зачезнали през август. Сигурно са били в отпуск. Къде ли са били на почивка? Вървя и си размишлявам за разни неща, а в слушалките песните се сменят в наглед безумен mash up, но с парчета, които наистина яко ме кефят.

Разминавaм се с възрастния костюмар, който винаги е със странни обувки. В началото ми беше леко смешно, но явно човекът има някакви проблеми с краката и носи по-леки или отворени обувки, които ама изобщо не кореспондират с аутфита му. Много ясно, че не си е взел връхна дреха. Малко по-надолу мис „Good morning“ огрява и утрото, стилна както винаги. Задава се и по-младия костюмар, който както винаги яде мазна закуска докато върви. Самият аз много рядко се храня, докато вървя, освен ако не съм освирепял от глад и едновременно с това закъснявам.

Странно е, че не се поздравяваме с тези хора, защото се разминаваме всяка сутрин от понеделник до петък. Освен в случаите, когато аз се успя.

Малко преди кафетарията се разминавам и с кралицата, дефилираща в кралските си одежди. Абсолютна milf-ка.

Взимам си капучино, а не кафе, за да почувствам топлината на млякото, и отпивам сладко глътка. Казват, че през есента най-трудно се работи, но аз не го разбирам така. Оставете меланхолията, от нея няма полза.

Вечерта се прибирам след работа, а в къщи мирише на печена тиква и канела. Бутилка червено вино и две чаши чакат завръщането ми. И разбира се най-топлата и любяща прегръдка. Есента е домашен уют.

След релаксиращия уикенд, алармата ме буди за първия понеделник на октомври. Взимам душ, навличам суитчъра и тръгвам за работа. Днес няма да взема чадър. Емо Чолаков обеща истинска топла златна есен този октомври.

„Толкова се радвам, че живея в свят, в който има октомври!“

 

Автор: Владислав Иванов

Тази година пролетта закъсня! Лятото също. Само есента дойде на време, да му се невиди! Времето рязко захладня. Някои извадиха палтата от гардероба, а други директно зимните якета. От онези с пухчетата на качулките. Аз обличам един суитчър сутрин и излизам за работа. Взимам само чадър, ако завали, поне да не ме намокри.

Посреща ме хладна утрин. Потръпвам, но после бързо се аклиматизирам. В действителност не е чак толкова студено. Слагам слушалките и тръгвам. Добре съм! Всичко върви по план, освен че поредната година върви толкова стремглаво към края си. Но поне не тъгувам по отминалото лято, както вече се оплака почти всеки, с когото говорих напоследък.

Разминавайки се с якета и палта, виждам въпросителния поглед на носещите ги: кой от двама ни е идиот, a!? Не! Идиот е силна дума. Но пък идва първо на устата. Никой не харесва да му е студено. Може би и заради това много хора казват, че не харесват есента. Но не и аз.

Наслаждавам се на всеки сезон и съм щастлив, че живея в климатичен пояс с четири годишни сезона.

През есента всичко отново си идва на място. Лятото всеки хваща на някъде, а есента всички вече са се прибрали и са заети с ежеднивните си задачи. Ученици на групички са задръстили улиците, говорят и се смеят на висок глас. И невъзможният трафик е тук, и клаксоните. Толкова много автомобили!

Вървя пеш до работа и всяка сутрин се наслаждавам на разходката, дори и през хладните дни. Предпочитам да повървя, отколкото да се напъхам в невъзможно натъпкания трамвай или метро. Листата на дърветата вече са оцветени в златно. Природата сменя украската на дърветата от зелена в нюансите на златната есен, създавайки усещане за уют и спокойствие. Не е ли магичен начинът по който листата, сякаш са феи, се спускат сънливо от дърветата, под приятно галещите лъчи на ранното утринно слънце!

Отново срещам познатите лица, с които всяка сутрин, на път за работа се разминаваме, и които бяха зачезнали през август. Сигурно са били в отпуск. Къде ли са били на почивка? Вървя и си размишлявам за разни неща, а в слушалките песните се сменят в наглед безумен mash up, но с парчета, които наистина яко ме кефят.

Разминавaм се с възрастния костюмар, който винаги е със странни обувки. В началото ми беше леко смешно, но явно човекът има някакви проблеми с краката и носи по-леки или отворени обувки, които ама изобщо не кореспондират с аутфита му. Много ясно, че не си е взел връхна дреха. Малко по-надолу мис „Good morning“ огрява и утрото, стилна както винаги. Задава се и по-младия костюмар, който както винаги яде мазна закуска докато върви. Самият аз много рядко се храня, докато вървя, освен ако не съм освирепял от глад и едновременно с това закъснявам.

Странно е, че не се поздравяваме с тези хора, защото се разминаваме всяка сутрин от понеделник до петък. Освен в случаите, когато аз се успя.

Малко преди кафетарията се разминавам и с кралицата, дефилираща в кралските си одежди. Абсолютна milf-ка.

Взимам си капучино, а не кафе, за да почувствам топлината на млякото, и отпивам сладко глътка. Казват, че през есента най-трудно се работи, но аз не го разбирам така. Оставете меланхолията, от нея няма полза.

Вечерта се прибирам след работа, а в къщи мирише на печена тиква и канела. Бутилка червено вино и две чаши чакат завръщането ми. И разбира се най-топлата и любяща прегръдка. Есента е домашен уют.

След релаксиращия уикенд, алармата ме буди за първия понеделник на октомври. Взимам душ, навличам суитчъра и тръгвам за работа. Днес няма да взема чадър. Емо Чолаков обеща истинска топла златна есен този октомври.

„Толкова се радвам, че живея в свят, в който има октомври!“

 

Автор: Владислав Иванов

Гласували общо: 1 потребители