Стефан Василев: Аз съм воайор

В Измислен герой вадим на показ анимационни, комични, различни и всякакви щури роли, в които никога не си очаквал да видиш нашите герои. Днес ще те запознаем със Стефан Василев.

Обикновено как го правиш?
Всеотдайно, докато не падне батерията на апарата или докато някой не каже "Хайде стига вече, а?". А аз се правя, че не съм го чул и продължавам.
Трудовата характеристика ни интересува - да си завършил някаква школа по воайорство или отвътре ти идват нещата?

Самоук съм. Имам очеизваден талант да виждам хората по някакъв интересен начин. Плюс това във всяка нова ситуация пренаписвам собствените си правила и норми. Чупя канони и рекорди, общо взето.
Какво виждаш през шпионката?

Всичко, което едно красиво момиче иска да покаже, но се притеснява. Предразполагам я и я убеждавам, че аз не съм там и красотата „потича" сама.
Добър подход. А денем или нощем се подвизаваш?

Денем. Светлината е моето скривалище. Крие грешки, неумели погледи, изпуснати моменти, липсващи умения, ограничен опит. Денем, определено денем!
Какво наблюдаваш?

Всичко около мен. Още като ученик в градския транспорт постоянно си сменях седалките, защото исках да видя в задната част на рейса няма ли по-интересни хора. Или в предната. Или на колелото в средата не е ли по-забавно.
Интересен пътник си ти. А какво криеш под шлифера?

Огромно желание и стремеж към нещо ново и различно. Или старото, ама по нов и различен начин.

Кой влиза в обектива?
Всеки интересен и загадъчен обект. Хора с моите виждания, стремеж към нещо повече, нещо по-въздействащо.
Като говорим за въздействащо - обстановката важна ли е?

Ами светлината е важна, обясних вече защо. Останалото е маловажно, нужна е само правилната нагласа.
Аксесоари някакви да използваш?
Не. Смятам че красотата е достатъчна сама по себе си и не се нуждае от трикове и хватки.
Е добре де, но един ден на воайора как минава?
В уговорки, ретуш, организиране на разни занимания, работа, малко личен живот (жива и здрава да е Тя, че ме търпи), недоспиване,  много кафе, предизвикателства. Това е основното.
Какво те впечатлява?
Сериозното отношение и съвестно и качествено свършената работа. Професионално или не, не е важно.
Нещо, което, ама пари да ти дават, не би воайорствал?
Нещо, което всички са виждали. По много пъти.

Дочухме, че „обикновено мъжете воайори използват колите си, за да наблюдават зрели или млади жени". Я коментирай от първа ръка?
С колата ги наблюдавам само за кратък момент. Иначе с нея стигам до мястото, на което съм решил, че ще воайорстваме по същество с дамата.
Самотно занимание ли е, или си имаш приятели, с които групово хвърляте по едно око на нещата?

О, самотно не е, защото винаги по принцип включвам поне още един красив индивид. Самотно, никога. Пък и се надушваме с други воайори и си обменяме опит и ноухау.
Орловият поглед важен ли е в занаята?

Хм, май да. Или пък късметът. Или упоритостта. Или търпението. Но и погледът е важен, разбира се.
Кое е най-сладкото в професията?

Интересните хора, вдъхновението. Зареждащите моменти и тръпката от готиния краен резултат.
Ексхибиционистите, като воайори преминали границата ли да ги приемаме, или те са вече в друго ниво?
Само създават лошо име на бранша. Нарушават четвъртата стена. Като тия, дето се обаждат в киното, ужас е.

По паркове и градинки ли да те засичаме, или са ти по хай левъл локациите?
По усамотението съм. Не ми е важен левъла на локациите, само удобството и спокойствието. Ако паркът го осигурява, и там съм окей.
Облечени или съблечени ги предпочиташ обектите?
По средата. Или в движението между двете.
Три важни стъпки за младия воайор?
Фотоапарат. Нестихващ ентусиазъм. Много търпение.
Еми, ако те хванат? Бързо бягаш или го играеш чаровен?
Правя се на ударен. Играя го невинен наблюдател.
Нещо прочувствено за финал да ни кажеш или да вземеш да ни покажеш?
Показвам, а иначе казвам - "Какво по-прочувствено от това едно прекрасно момиче да те покани в скритите кътчета на съзнанието си и заедно да откриете нещо силно въздействащо и ужасно красиво..."

Текст Михаела Самарджиева / Фотография Славея Йорданова

В Измислен герой вадим на показ анимационни, комични, различни и всякакви щури роли, в които никога не си очаквал да видиш нашите герои. Днес ще те запознаем със Стефан Василев.

Обикновено как го правиш?
Всеотдайно, докато не падне батерията на апарата или докато някой не каже "Хайде стига вече, а?". А аз се правя, че не съм го чул и продължавам.
Трудовата характеристика ни интересува - да си завършил някаква школа по воайорство или отвътре ти идват нещата?

Самоук съм. Имам очеизваден талант да виждам хората по някакъв интересен начин. Плюс това във всяка нова ситуация пренаписвам собствените си правила и норми. Чупя канони и рекорди, общо взето.
Какво виждаш през шпионката?

Всичко, което едно красиво момиче иска да покаже, но се притеснява. Предразполагам я и я убеждавам, че аз не съм там и красотата „потича" сама.
Добър подход. А денем или нощем се подвизаваш?

Денем. Светлината е моето скривалище. Крие грешки, неумели погледи, изпуснати моменти, липсващи умения, ограничен опит. Денем, определено денем!
Какво наблюдаваш?

Всичко около мен. Още като ученик в градския транспорт постоянно си сменях седалките, защото исках да видя в задната част на рейса няма ли по-интересни хора. Или в предната. Или на колелото в средата не е ли по-забавно.
Интересен пътник си ти. А какво криеш под шлифера?

Огромно желание и стремеж към нещо ново и различно. Или старото, ама по нов и различен начин.

Кой влиза в обектива?
Всеки интересен и загадъчен обект. Хора с моите виждания, стремеж към нещо повече, нещо по-въздействащо.
Като говорим за въздействащо - обстановката важна ли е?

Ами светлината е важна, обясних вече защо. Останалото е маловажно, нужна е само правилната нагласа.
Аксесоари някакви да използваш?
Не. Смятам че красотата е достатъчна сама по себе си и не се нуждае от трикове и хватки.
Е добре де, но един ден на воайора как минава?
В уговорки, ретуш, организиране на разни занимания, работа, малко личен живот (жива и здрава да е Тя, че ме търпи), недоспиване,  много кафе, предизвикателства. Това е основното.
Какво те впечатлява?
Сериозното отношение и съвестно и качествено свършената работа. Професионално или не, не е важно.
Нещо, което, ама пари да ти дават, не би воайорствал?
Нещо, което всички са виждали. По много пъти.

Дочухме, че „обикновено мъжете воайори използват колите си, за да наблюдават зрели или млади жени". Я коментирай от първа ръка?
С колата ги наблюдавам само за кратък момент. Иначе с нея стигам до мястото, на което съм решил, че ще воайорстваме по същество с дамата.
Самотно занимание ли е, или си имаш приятели, с които групово хвърляте по едно око на нещата?

О, самотно не е, защото винаги по принцип включвам поне още един красив индивид. Самотно, никога. Пък и се надушваме с други воайори и си обменяме опит и ноухау.
Орловият поглед важен ли е в занаята?

Хм, май да. Или пък късметът. Или упоритостта. Или търпението. Но и погледът е важен, разбира се.
Кое е най-сладкото в професията?

Интересните хора, вдъхновението. Зареждащите моменти и тръпката от готиния краен резултат.
Ексхибиционистите, като воайори преминали границата ли да ги приемаме, или те са вече в друго ниво?
Само създават лошо име на бранша. Нарушават четвъртата стена. Като тия, дето се обаждат в киното, ужас е.

По паркове и градинки ли да те засичаме, или са ти по хай левъл локациите?
По усамотението съм. Не ми е важен левъла на локациите, само удобството и спокойствието. Ако паркът го осигурява, и там съм окей.
Облечени или съблечени ги предпочиташ обектите?
По средата. Или в движението между двете.
Три важни стъпки за младия воайор?
Фотоапарат. Нестихващ ентусиазъм. Много търпение.
Еми, ако те хванат? Бързо бягаш или го играеш чаровен?
Правя се на ударен. Играя го невинен наблюдател.
Нещо прочувствено за финал да ни кажеш или да вземеш да ни покажеш?
Показвам, а иначе казвам - "Какво по-прочувствено от това едно прекрасно момиче да те покани в скритите кътчета на съзнанието си и заедно да откриете нещо силно въздействащо и ужасно красиво..."

Текст Михаела Самарджиева / Фотография Славея Йорданова

Гласували общо: 1 потребители